ЦСКА, не му е времето за братоубийствена война

Изминаха няколко дни от позицията на организираните привърженици на ЦСКА от Трибуна Сектор Г, които снеха подкрепата си към старши треньора Христо Янев. Часовете се нижат бавно и мъчително в Борисовата градина, където в момента можеше и трябваше да цари еуфория. Мечтата на поколения „армейци“ най-после ще се сбъдне – от началото на новия сезон столичният гранд ще приема съперниците си в чисто нов модерен дом. Изграден на мястото на стария стадион „Българска армия“, запазващ правоприемствеността и славното минало. 

Вместо обаче да отброяват часовете до откриването на „Армията“, феновете чакат сигнал за мир.

Който да сложи край на братоубийствената война, започнала с края на сезона. Излишно е да излагам отново как се стигна до разрива по оста треньорски щаб – Сектор Г, защото събитията са известни на всеки, който следи български футбол. Янев бе наясно с какво се захваща през есента, но едва ли е очаквал подобно отношение към себе си, а нервите му след спечеления финал очевидно не са издържали, за да обиди един от тарторите на агитката в разговор с ръководителя Вангел Вангелов.

Едно е ясно – ако в ЦСКА не преглътнат някои неща и не се намери общ език, то не следват особено добри дни.

Отборът е силен, когато футболисти, треньори, ръководство и публика са едно цяло. Многократно през годините привържениците са обявявали бойкоти, но никога публичното им дистанциране от даден фактор в клуба не е било на прага на такъв исторически момент. Дали Христо Янев е най-добрият възможен треньор на света за „червените“ е тема на друг разговор. Но в момента той получава шанс да направи прословутата за всеки наставник втора подготовка с отбора си и впоследствие да разгърне своите идеи през новия сезон.

На новия стадион, завърнал се в Европа и с реални амбиции за титла.

Тя би била далеч по-постижима с помощта на Сектор Г, който винаги е вдигал отбора в трудните моменти. А такива, повярвайте ми, тепърва ще има. Всички се убедиха за какъв съдийски и организационен произвол става въпрос у нас в последните седмици. ЦСКА има достатъчно врагове, че да си създава нови в своето собствено семейство. Нима никой не се запита откъде тръгна цялата кампания срещу Христо Янев?

Дали пък не е от онези, които го псуват всеки път, когато излиза срещу тях?

Сигурно още ги боли от поредните голове във Вечните дербита. Дори в шампионския им сезон ги спря с… Ботев Враца. Не бива Червена България да се поддава на провокации и внушения от противоположния лагер. Никой не твърди, че Янев е безгрешен треньор или че е най-добрият тактик на света. Самият той се учи от грешките си в движение. Дали пък не е време ЦСКА да престане с безумните треньорски рокади на всеки няколко месеца и най-после да даде шанс на своя рожба? Очевидно това смята и ръководството.

Шефовете си залагат главите, защото осъзнават колко ключов е моментът за ЦСКА.

Самите те се надяваха завоюваната Купа на България да бъде искрата, която да запали огромния червен пожар. Да тласне ЦСКА на Янев успешно в Европа, където е мястото на родния евробоец, а впоследствие да набере инерция и в шампионата. Без тежкото бреме, което Христо наследи преди осем месеца. Разбира се, при провал на Янев „армейците“ ще продължат антирекорда си за сезони без титла, има опасност стадионът да остава празен като „Колежа“ месеци след откриването му и публиката да се отдръпне съвсем. Точно затова сега бе времето за трудни и важни решения. Те бяха взети, а за привържениците остава да подкрепят отбора на сърцето си и да помагат с каквото могат.

Да бъдат коректив и критична маса, но и да проявят разум с оглед всички изложени факти.

Никой не казва, че ако ЦСКА „не играе нищо“ през есента, трябва да се даде безсрочен договор на Янев. Въпросът е, че самият той изпълни целите, за които бе привлечен на пожар да спасява изпадащ отбор в края на миналия септември. И едва ли на друг освен на него му е по-болно от загубите във Вечните дербита. Човешко е да се греши, човешко е да се прощава. Точно от това има нужда в момента най-успешният ни отбор. Не от вътрешни конфликти. Дано се намери общ език и всичко лошо остане в миналото, защото всеки с ЦСКА в сърцето изстрада достатъчно през последните две десетилетия.