По-рано тази седмица ЦСКА представи новия си методист на школата – Христо Захариев. Позицията е свързана с координиране и оперативно управление в Академия ЦСКА и какво по-хубаво от това вътрешен кадър да я получи? Захариев от години работи с младите таланти в Борисовата градина. Неговото повишение е поредното доказателство, че в столичния гранд вече се спазва ясна и прозрачна политика за дългосрочно развитие.
Само до преди година-две в клуба шефове бяха с официален пост „градинар“ или пък никой не знаеше какво точно вършат. Да, Кристиано Джарета и Алън Пардю – всички гледаме към вас. Никому не бяха нужни тип маркетингови назначение, за да „се заговори за ЦСКА в Европа“. Спуснатите отвън Радослав Златков и Пауло Нога също не постигнаха търсения ефект. Двамата са отлични специалисти, но управлението на футболен гранд на Балканите е твърде специфична ниша. А пък Нога по-скоро трябваше да получи роля, подобна на тази на Захариев и да ръководи процесите в школата.
Но с външен човек трудно се получава. Да вземем за пример Пауло Кардосо или дори Костадин Ангелов. Вероятно и двамата са работили здраво да върнат Академия ЦСКА там, където подобава, но резултати липсваха. Сега в 31-кратния шампион се доверяват на „свои“ и няма да сгрешат. С децата работят млади и кадърни момчета като Тони Стоичков, например, които следват последните тенденции от Запада и винаги взимат лично отношение при работата с невръстните. Йордан Юруков е друг отличен пример. Един от любимците на феновете от последните силни „армейски“ състави, дарили „Червена България“ с победи над Ливърпул и Байер Леверкузен.
Друг похвален ход на ръководството е, че не продължава да залага твърдоглаво на преминали многократно през клуба имена. Тези „стари муцуни“ се спрягаха десетки пъти за пост в ЦСКА и все бяха на линия. Трудно с фигури като Стойчо Младенов може да се гонят дългосрочни резултати през 2026 година. Вечно даващи акъл капацитети като Майкъла и Стойне Манолов също са все по-тихи в последните месеци. Няма смисъл да изброяваме всички подобни персони.
Изглежда таралежите на „Армията“ най-после си свършиха работата със змиите, които съскаха години наред. Интересчии дърпаха ЦСКА надолу толкова дълго време, че в момента изглежда сюреалистично клубът да е управляван по ясно начертана линия с добре структурирани звена. Всеки знае какво върши и за какво е отговорен, а взаимно отделните началници и служителите под тях си помагат. Това вече е ЦСКА.
Причернява ми само като си помисля какви хора позволихме да минат през ръководните позици в най-успешния български отбор. От ставащи с махмурлук следобед при опасност от отнемане на лиценз, до пишещи заплати на футболисти по салфетки в дискотеките и карикатури, чиито имена левскарите изричат непосредствено след „Свети“. А точно „сините“ дават най-ясна оценка на случващото се в ЦСКА в момента.
Дори не могат да се зарадват на собствената си приближаваща титла, защото виждат колко бързо „армейците“ набират мощ и осъзнават, че пак години наред няма да хванат ръка, но този път от вечния съперник…
Няма коментари.