Ботев Пд може повече, но първо трябва да намери постоянството

Шест мача след началото на сезона Ботев Пловдив все още търси постоянство. Канарчетата“ имат две победи, едно равенство и три загуби, а головата им разлика е отрицателна (7:9). Седемте точки не са повод за притеснение, но са по-малко от очакваното за отбор, който обяви участие в европейските турнири за своя основна цел.

Началото показа, че в Ботев има достатъчно качество. Отборът създаде много положения при равенството 1:1 с Локомотив София, а при загубата с 2:3 от ЦСКА изигра силно първо полувреме и поведе. След почивката обаче пловдивчани отстъпиха, изгубиха контрол върху играта и допуснаха обрат.

Срещу Черно море дойде първата победа – 1:0, но и тогава Ботев не беше убедителен пред гола. Тимът отправи 17 удара и създаде достатъчно положения, но единственото попадение падна от дузпа. Победата с 3:2 над Спартак Варна също разкри двете лица на отбора. Първото полувреме беше отлично и завърши с три гола преднина, но през второто „канарчетата“ позволиха на съперника да се върне в двубоя. След това дойдоха пораженията от Лудогорец с 0:2 и от Ботев Враца с 0:1.

Загубата под Околчица беше най-разочароващият мач на Ботев от началото на сезона. Съперникът беше натрупал четири поредни поражения и нямаше победа, но още от първата минута изглеждаше по-мотивиран и по-агресивен. Врачани печелеха единоборствата, затваряха пространствата и не позволяваха на гостите да развият своята си игра.

„Жълто-черните“ изнасяха топката бавно, Никола Илиев рядко успяваше да получи между линиите, а Карлос Меоти и Самуел Калу бяха принудени да започват атаките твърде далеч от наказателното поле. Чидера Окох остана изолиран и през първото полувреме пловдивчани не отправиха нито един точен удар.

Единственият гол падна след груба индивидуална грешка на Марвин Зенгер. Централният защитник не успя да изчисти топката край ъгловото флагче, Мартин Смоленски я отне и подаде към Преслав Боруков, който завърши атаката. Грешката на Зенгер беше очевидна, но тя не бива да прикрива цялостното слабо поведение на отбора през първите 45 минути.

Даниел Наумов беше единственият футболист на Ботев, който запази обичайното си ниво. В края на първата част той спаси опасен удар на Мартин Петков, а след почивката отрази и изстрел на Даниел Генов. Брайън-Антъни Хайн също имаше важна намеса, когато блокира Боруков и попречи на нападателя да стигне до втори гол, а Станислав Генчев не скри разочарованието си от началото на мача:

„Главната причина е отношението ни първото полувремето, когато бяхме безобразно слаби. Допуснахме груба индивидуална грешка за гола. Второто полувреме опитахме да променим нещата, но не реализирахме, защото може би бяхме паднали психологически. Не успяхме да изиграем по най-добрия начин нашите положения в атака. Първото полувреме беше най-слабото ни от началото на сезона“.

Треньорът реагира още на почивката, когато пусна Мауро Родригес и Франклин Маскоте вместо Никола Илиев и Чидера Окох. Още преди това Владимир Мендеш беше заменен от младия Богдан Костов. Промените помогнаха на Ботев да вдигне темпото. Меоти два пъти принуди Любомир Василев да се намесва, Маскоте опита акробатичен удар, а в края и Калу беше близо до изравняването. Натиск имаше, но липсваше хладнокръвието.

„Необяснимо е, не можех да позная футболистите. Ако можех да направя 10 смени, щях да направя 10 смени. Само Дани Наумов си свърши работата. Опитахме да променим облика си през второто полувреме, но без успех“, заяви Генчев.

Мачът във Враца показа, че проблемът не е само в пропуските. Ботев загуби двубоя още с поведението си през първото полувреме. Когато отборът изостана, играчите започнаха да бързат, да търсят трудни подавания и неподготвени удари. Вместо обмислен натиск се стигна до повече напрежение и грешни решения.

Другият основен въпрос пред Генчев е балансът между атака и защита. Обикновено Владимир Мендеш се включва много активно по десния фланг. Това позволява на Меоти да влиза навътре и да търси комбинации или удар с левия крак. Тази подредба работи добре в нападение, но при загуба на топката зад Мендеш остава свободно пространство, което Лукас Араужо или някой от централните защитници трябва да покрива.

Отляво Брайън-Антъни Хайн играе по-прибрано и често остава близо до централните бранители. Неговата задача е да дава повече сигурност, докато Мендеш атакува. Когато обаче разстоянията между защитниците и халфовете станат прекалено големи, съперникът лесно може да стигне до директно надиграване срещу Симеон Петров и неговия партньор в центъра.

Честите промени в централната двойка също не помагат. До момента до Симеон Петров бяха използвани Ивайло Видев, Никола Солдо, Тимоти Ауани и Марвин Зенгер. Всеки от тях има различни качества, но защитата се нуждае от постоянна двойка, за да изгради необходимия синхрон. Деветте допуснати гола и само една „суха“ мрежа показват, че тази част от отбора още не е достатъчно стабилна.

Проблемът в атака е по-различен. Ботев стига до положения, но няма футболист, който да бележи редовно. Окох помага с физиката си и може да задържа топката с гръб към вратата, но от централния нападател се очакват повече голове. Маскоте има по-силно изразен инстинкт на завършващ футболист, но пропуска твърде много. Така отборът остава зависим от Меоти, Калу, Асен Чандъров и включванията на останалите халфове.

Липсата на Георги Миланов също се усеща. Той не беше дори в групата за гостуването във Враца. Миланов започна сезона с травма, игра в първите два кръга на инжекции и не можеше да тренира пълноценно. Затова Генчев и клубът решиха да не го използват, докато не се възстанови напълно. Опитният халф се появи отново в игра, но очевидно все още не е готов да понася редовно пълно натоварване. 

Миланов е важен не само заради качествата си с топката. Той може да играе зад нападателя, като вътрешен халф или по десния фланг. Разполага с опит, добър последен пас и умее да успокоява играта. Точно такъв футболист липсваше във Враца, когато Ботев започна да действа прибързано след почивката.

Тодор Неделев също не може да помогне в близките месеци. Той получи сериозна контузия в коляното в началото на май и претърпя операция. Очакванията са да не се завърне на терена до края на годината.

Когато Миланов бъде напълно готов, а по-късно се завърне и Неделев, Ботев ще получи повече спокойствие и идеи около наказателното поле. Двамата могат да помогнат и срещу отбори, които се защитават дълбоко и не оставят пространства за скоростта на Меоти и Калу.

Спрямо миналия сезон изискванията вече са различни. Тогава клубът премина през сериозни финансови и организационни проблеми, а основната цел беше да се стабилизира и да запази мястото си в елита. Осмата позиция можеше да се приеме като успех. Сега съставът е по-широк, привлечени бяха футболисти с опит, а ръководството обяви амбиция за Европа. Затова представяния като това във Враца не могат да бъдат приемани спокойно.

Следващият мач с Левски идва в точния момент, за да покаже дали Ботев може да реагира адекватно. БФС измести срещата от събота (29 август) за неделя (30) от 19:00 часа на „Колежа“ по желание на „сините“. Причината бе европейските ангажименти на столичани в Шампионската лига, макар че от пловдивския клуб първоначално отказаха с аргумента, че организацията вече е направена.

Самият Генчев пък посочи какво трябва да се промени преди следващия двубой:

„Най-вече отношението ни, също агресията, контролът на топката. Първото полувреме, като гледах, Ботев Враца спечелиха 4 дуела срещу 1 за нас. Другият път трябва да изглеждаме много по-добре“.

Срещу Левски Ботев трябва да покаже съвсем различно лице. Отборът е длъжен да започне мача с повече желание и агресия, да бъде по-стабилен в защита и да използва по-добре положенията си. „Канарчетата“ имат достатъчно добри футболисти, но трябва да играят силно през всичките 90 минути. Само тогава могат да постигнат резултатите, които се очакват от тях.