Англия отказа да бъде заложник на миналото и разкъса оковите

Джуд Белингам отбеляза и двата гола за Англия при изключително драматичната победа с 2:1 след продължения над Норвегия в горещия и задушен Маями. Успехът изпрати „трите лъва“ на полуфиналите на Световното първенство едва за четвърти път в историята им, като съперник там ще бъде актуалният носител на трофея Аржентина.

Англия започна по-активно и доминираше във владението на топката през първата четвърт на двубоя, но трудно създаваше чисти голови положения. Томас Тухел демонстрира сериозно недоволство по време на паузата за хидратация, но реакцията на неговите футболисти не беше желаната. Първо удар с глава на Ерлинг Халанд беше спасен, а след това Андреас Шелдеруп откри резултата с великолепен изстрел отляво в наказателното поле, изпращайки топката в далечния ъгъл.

Англия стигна до изравняването в края на първото полувреме при ситуация, която предизвика бурни протести от страна на норвежците. Вратарят Ориан Ниланд изпълни удар от вратата, а според Норвегия топката се е отклонила в кабел на телевизионна камера над терена, преди да попадне у Елиът Андерсън. Той подаде към Антъни Гордън, който намери включилия се в наказателното поле Белингам. Полузащитникът си освободи пространство между двама защитници и вратаря и завърши атаката за 1:1. От ФИФА обявиха, че данните от чипа в топката не са отчели контакт с кабела или камерата, поради което попадението остана в сила.

В лагера на Норвегия останаха бесни от решението, а напрежението се повиши още повече през второто полувреме. Торбьорн Хегем изпрати топката във вратата за 2:1, но след намеса на ВАР голът беше отменен заради нарушение на Халанд срещу Андерсън при първоначалното центриране след корнер.

Скандинавците контролираха големи периоди след почивката, докато Англия изгуби игровата си структура и самообладание. Тухел замени Деклан Райс с Еберечи Езе и опитът му да бъде проактивен допълнително разбалансира състава. Англичаните не намираха начин да стигат до опасни ситуации, а Норвегия неведнъж успяваше да контрааткува. Само намесата на ВАР, стабилната защита и решителните действия на Джон Стоунс, който не позволи на Александър Сьорлот да подаде към Халанд при една от най-опасните атаки, задържаха отбора в мача.

Англия обаче също имаше своите възможности към края на редовното време. Центриране на Букайо Сака беше изчистено непосредствено пред голлинията, а Белингам стреля с глава покрай вратата в добавеното време. След 90 минути резултатът остана 1:1 и победителят трябваше да бъде определен в продълженията.

В началото им Ниланд спаси удар с глава на Хари Кейн, но в третата минута на първото продължение норвежкият вратар не се намеси убедително след далечен изстрел на Морган Роджърс. Белингам реагира най-бързо при отбитата топка и отблизо отбеляза победния гол.

Драмата обаче не приключи. Англия получи дузпа след пробив на Джед Спенс в наказателното поле и съприкосновение с Оскар Боб, но френският съдия Клеман Тюрпен отмени първоначалното си решение след преглед на ситуацията с ВАР. На почивката между двете продължения Халанд беше изваден, а англичаните удържаха аванса си до последния съдийски сигнал.

Турнирът на Белингам

Не беше красиво и не беше лесно, но Англия отново намери начин да оцелее. В основата на успеха застана Белингам, който първо спаси отбора с безпощадния си изравнителен гол, а след това се появи на точното място в продълженията.

Звездата на Реал Мадрид заслужи четвъртата си награда за играч на мача в шест двубоя на турнира. Въпреки личния си принос Белингам насочи вниманието към характера на целия отбор: „Трудно е. Трудна промяна е. Всички играчи се раздадоха много. Така че благодарността ми е към футболистите, които бяха там и показаха страхотна промяна за пореден път“.

23-годишният футболист вече има шест попадения на Световното първенство, а това е постижение, което нито един англичанин не е надминавал. Той се изравни с Хари Кейн, а двамата са отбелязали 12 от общо 13-те гола на Англия в турнира.

Дори спрямо собствените му високи стандарти представянето на Белингам в Маями беше изключително. За него подобна роля на най-голямата футболна сцена е надхвърлила дори най-смелите му мечти, макар самият той отново да предпочете да сподели похвалите със своите съотборници. „Да, вероятно малко отвъд, честно казано. Аз съм уверено момче, но не мисля, че човек си ляга вечер, мечтаейки за такива мачове. Хубаво е да имам влияние и да помагам на отбора. Но, Боже мой, усилията на тези момчета… Толкова се гордея с това как продължават да се борят, независимо в какви ситуации се озоваваме. Те могат да бъдат наистина горди и знам, че са. И ще се погрижа и те да го почувстват“, заяви Белингам.

Някои футболисти решават мачове със своята визия и умения от световна класа, както Лионел Меси за Аржентина. Други го правят с безпощадния си завършващ удар, както Килиан Мбапе за Франция. Белингам печели мачове, защото е сила на природата.

Начинът, по който тласна Англия към победата, може да бъде определен като едно от най-вдъхновяващите индивидуални представяния на английски футболист на световни финали. Когато се намира в най-добрата си форма, Белингам е способен да подчини развитието на мача на волята си.

Хари Кейн остава капитанът и водещият нападател, но Мондиал 2026 все повече изглежда като турнира на Белингам. Това много прилича на начина, по който Пол Гаскойн се превърна в лицето на английския отбор през 1990-а година., Майкъл Оуен се утвърди като тийнейджърска суперзвезда през 1998-а година, а Кейн спечели „Златната обувка“ с шест гола през 2018-а година. Той стана първият англичанин с отличието след Гари Линекер през 1986-а година.

Белингам обаче е различен със своята енергия, характер и аура на главен герой. Уейн Рууни притежаваше подобно усещане от типа „това е моят мач“, но отбеляза само един гол в 11 участия на световни първенства. Дейвид Бекъм вдъхновяваше Англия със своето желание и работоспособност, макар и невинаги чрез индивидуален блясък.

Може би най-близкото сравнение е със Стивън Джерард. Белингам напомни именно на него при решителното си включване в наказателното поле за изравнителния гол. Джерард обаче също не успя да покаже напълно възможностите си на световната сцена по начина, по който Белингам го прави сега.

Показателно е, че Белингам, Кейн и Маркъс Рашфорд – тримата голмайстори на Англия на турнира, не играха във Висшата лига през миналия сезон и изглеждат по-свежи в тежките условия след дългата кампания. Партньорството между Белингам и Кейн е най-силният компонент в английската игра и в полуфинала срещу Аржентина двамата ще бъдат най-опасният тандем, срещу който световният шампион се е изправял на турнира досега.

Само дни преди старта на Мондиала имаше съмнения дали Белингам ще попадне сред титулярите, а през октомври той дори беше оставен извън състава на Тухел. След мача полузащитникът реагира остро на критиките на селекционера към представянето на отбора. Тази дързост обаче е част от неговия характер и решителност. Ако същата енергия изведе Англия до втори финал на Световно първенство, никой от привържениците няма да се интересува от споровете. А „Hey Jude“ продължава да превръща тъжната песен в нещо по-хубаво.

Две различни оценки за представянето

Партньорството между Белингам и Кейн е най-силният компонент в английската игра. В полуфинала срещу Аржентина двамата ще бъдат най-опасният тандем, срещу който световният шампион се е изправял на турнира досега.

Тухел призна огромната роля на двете си звезди, но подчерта, че Англия трябва да започне да създава повече голови възможности и за останалите футболисти. „Трябва да се подобрим в атака, за да поставим и други играчи на позиция пред гола. Но, разбира се, те са страхотни играчи. Те обичат отговорността. Имат качества. Появяват се в решителни моменти, така че няма нищо лошо в това. Не е нужно да съжаляваме за това, че тези двама играчи играят за нас и решават мачовете. Впечатляващо е. И двамата са топ футболисти, които намериха начин да играят много ефективно един с друг“, коментира германецът.

Още първият въпрос към Тухел на пресконференцията пък беше дали е съгласен с Белингам, че Англия е направила огромна промяна и е демонстрирала впечатляващ характер. Селекционерът не оспори думите на своя футболист и заяви: „Абсолютно, никой не оспорва това. Впечатлен съм от промяната, която показаха, от усилията, отборния дух, вярата и преодоляването на трудностите, упоритостта и намирането на начини за победа – всичко е на абсолютно най-високо ниво. Те не могат да получат достатъчно похвали за това“.

Тухел обаче направи ясна разлика между характера на отбора и качеството на неговия футбол. „Но аз съм футболен треньор и мисля, че можем да играем по-добре. Като цяло мисля, че не беше мач на високо ниво. Като цяло имахме по-добри мачове. Футболният треньор в мен все още мисли, че можем и трябва да играем по-добър футбол“, добави германецът.

Неговата критична оценка не се хареса на Белингам. Английският национал напомни за класата на съперника и за изключително тежките условия в Маями, като призова около отбора да има повече позитивизъм: „Може би той не знае какво е да играеш в такива условия срещу Ерлинг Халанд, Йодегор, Нуса, Сьорлот. Това не е лесен отбор. Така че мисля, че се опитахме да създадем позитивна среда. Трябва да продължим това и във финалната четворка“.

Белингам защити и начина, по който Англия стигна до победата, подчертавайки, че в елиминационната фаза резултатът невинаги идва с красив футбол. „Не мога да изкажа достатъчно похвали към момчетата. Няма как да печелиш всеки мач, като вкарваш топката и правиш хиляди подавания. Понякога трябва да печелиш мръсно и ние го направихме отново тази вечер“, добави той. 

На въпрос дали е съгласен с оценката на Тухел, че Англия е имала късмет, звездата отговори лаконично: „Без коментар“.

Тухел впоследствие уточни, че критиката му не е насочена към резултата или характера на футболистите. „Не, изобщо не заради резултата, нито от отбора. Може би трябва да бъда по-конкретен. Няма съмнение, че съм горд и щастлив. И се чувствам толкова свързан с този отбор, защото те просто правят всичко необходимо, за да направят следващата стъпка. Те просто отказват да губят. Преодоляват препятствия и несгоди“, обясни селекционерът.

Германецът обаче остана непреклонен в убеждението си, че Англия трябва да покаже по-качествен футбол в полуфинала. „Искаме да извадим най-доброто от себе си, защото най-доброто представяне ти помага да печелиш мачове. Просто е… затова не съм напълно доволен, не и 100% доволен от начина, по който играхме. Наистина си затруднихме живота. Резултатът е фантастичен – във финалната четворка сме, но не съм доволен от представянето. Днес имахме късмет. Трябва да играем по-добре. Ще се подобрим, трябва да се подобрим“, завърши Тухел.

Англия отказа да повтори старите грешки

Когато Тюрпен даде край на редовното време, английските фенове имаха усещането, че вече са виждали подобен сценарий – силно начало в голям мач, последвано от загуба на контрол, подредба и самообладание.

Спомените неизбежно се върнаха към полуфинала срещу Хърватия на стадион „Лужники“ през 2018-а година, когато Англия изпусна инициативата и загуби след продължения. Подобно беше усещането и на „Уембли“ във финала на Европейското първенство преди пет години, когато съставът на Гарет Саутгейт се скова от напрежението при аванс от 1:0 и впоследствие отстъпи на Италия след изпълнение на дузпи.

Въпреки опитите на Тухел да изгради нещо различно, в Маями за дълъг период изглеждаше, че неговият отбор отново е попаднал в същия водовъртеж. Именно затова финалният щурм и победата в продълженията имаха толкова голямо значение.

Двубоят се превърна в истинска физическа и психическа битка – разпокъсан, бавен и игран в почти непоносима влажност, която затрудняваше пресата на двата отбора и доведе до дълги периоди с почти необезпокоявано владение на топката.

Победата обаче не може да бъде сведена единствено до брилянтното представяне на Белингам. Англия извади на показ изненадващи „герои“ от пейката. Рийс Джеймс, който не беше играл почти три седмици, действаше като десен бек. Стоунс изкара изтощителни 90 минути при първия си старт от близо месец. Спенс, който имаше проблеми в прасеца през предходната седмица, игра отляво на отбраната. Сака, който е далеч от най-добрата си форма на турнира, продължи да тича и да притиска съперника. Роджърс се жертва за отбора, като застана до Елиът Андерсън в центъра.

Именно тези футболисти решиха, че Маями няма да се превърне в повторение на загубите от Хърватия и Италия. Джеймс и Стоунс компенсираха липсата на игрови ритъм с безупречни намеси, Роджърс имаше смелостта да стреля от около 25 метра при победния гол, а Белингам отново беше най-съобразителен.

Особено впечатляващ беше Спенс. След силното си представяне срещу Мексико на „Ацтека“ той отново не позволи на съперниците да го преодолеят, спечели ключови единоборства и покриваше целия фланг. Защитникът стигна до избита от Ниланд топка и едва не отбеляза, спечели дузпа, която впоследствие беше отменена от ВАР, а през второто продължение принуди норвежкия вратар да направи още едно спасяване.

До този момент Англия често изглеждаше прекалено зависим от Кейн и Белингам, а „геройските моменти“ не бяха разпределени равномерно. Продължителното седене в защита срещу Мексико при схема 5-3-1 започна да променя това усещане с поредицата от спечелени въздушни двубои, блокирани удари и решителни изчиствания.

Мачът с Норвегия беше различен – по-бавен и не толкова атрактивен. Но отново имаше същия отказ от поражение, същата отборна работа и същото безкористно усилие. Спенс, Сака, Джеймс и Роджърс продължаваха да се борят в задушаващата жега и демонстрираха онова „братство“, което се видя и срещу Мексико. В заключителните минути Дан Бърн също се извиси над Лео Йостигор и изчисти с глава по категоричен начин.

След последния съдийски сигнал футболистите на Англия изглеждаха дори по-изтощени, отколкото в Мексико Сити. Кейн и Джеймс се свлякоха на тревата, Стоунс трудно се изправи, а Бърн вложи последните си сили, за да помогне на Джордан Пикфорд да свали подгизналите си ръкавици. Играчите едва намериха енергия да стигнат заедно до своите привърженици.

Именно манталитетът изведе Англия през задушаващата жега, покрай Норвегия и към полуфиналите – нежеланието да приеме поражението, отказът да се прибере у дома и решимостта да не позволи поредният голям мач да се изплъзне от ръцете им.

В сряда отборът на Тухел ще играе в Атланта срещу актуалния шампион Аржентина. Англия вече е само на един мач от финала на 19 юли на „МетЛайф Стейдиъм“, където потенциалният ѝ съперник ще бъде Франция или Испания.

До полуфинала обаче остават редица въпросителни – около физическото състояние на Райс, натрупаната умора при Белингам и Кейн и причините отборът да изгуби контрол за толкова дълъг период. Засега отговорът на най-важния въпрос е ясен: Англия оцеля, защото този път отказа да се предаде.