Значи можело да бием… Дано този път има хубаво продължение

Значи можело да бием… Можело и да играем добре за нашите стандарти, да вкараме два хубави гола и да запазим преднината си, без накрая отново да си тръгнем разочаровани. България победи Люксембург с 2:0 и най-после даде малко радост на хората, които продължават да гледат националния отбор, въпреки че той отдавна по-често ги натъжава и ядосва, отколкото ги кара да се усмихват.

Имахме нужда от тази победа, защото след толкова лоши вечери дори един успех в Лига „C“ се усеща като голямо облекчение. Нека обаче не бързаме с фанфарите и приказките за завръщане, защото, както се казва, една птичка пролет не прави, а нашите проблеми няма да изчезнат с двата гола срещу Люксембург.

Андриан Краев го каза съвсем точно: „Рано е да казваме, че надигаме глава, трябва да сме стъпили на земята. Трябваше ни глътка въздух“. Получихме я, но сега трябва да видим дали отборът може да продължи по този начин, или следващият мач пак ще ни върне към добре познатото разочарование.

Преди това гостуване имахме твърде малко причини за надежда – 0:0 с Естония, загуба с 1:2 от Люксембург в Пловдив и 0:3 от Исландия в Рейкявик. От първите три срещи взехме една точка, вкарахме един гол и останахме последни, а Люксембург и Исландия записаха първите си победи срещу нас. Говорехме за първото място в групата, а трябваше да се чудим защо отново изглеждаме толкова безпомощни. Сегашните четири точки не могат да изтрият това.

В Люксембург обаче поне през първото полувреме видяхме нещо различно, защото футболистите играеха така, сякаш наистина знаят какво се очаква от тях. Движеха се, търсеха топката, подаваха си с едно-две докосвания и стигаха бързо до атака, вместо да се чудят как да се освободят от нея. Имаше и желание да притиснем съперника, и смелост да опитаме нещо с топката – все нормални неща във футбола, които при нас напоследък толкова липсваха.

Голът на Кристиян Балов беше хубав пример колко повече може да се получи, когато играчите си помагат. Добрата комбинация завърши с неговия пробив и удар, а младият футболист показа качествата, заради които беше привлечен от Цървена звезда. Такива момчета имат нужда от подреден отбор около себе си, за да покажат какво могат, вместо да очакваме сами да измислят и направят всичко.

Атанас Илиев вкара второто попадение с прекрасно изпълнение и след пропуска срещу Исландия сигурно е усетил огромно облекчение. Радостта му го показа, а думите след мача обясниха защо този гол беше толкова важен: „Отидох на резервната скамейка да поздравя момчетата, защото знаете колко време нямаме победа“.

В тази реакция се виждаше колко много се е събрало у футболистите и колко им е било нужно най-после да преживеят нещо хубаво заедно. Илиев говори и за това всеки да остави сърцето си на терена, а този път думите имаха покритие, защото момчетата се раздадоха и усилията им бяха подкрепени с ясна идея как да играят.

Тук Атанас Рибарски и щабът му заслужават признание, защото промените в състава помогнаха, а футболистите изглеждаха по-подготвени и по-спокойни. По думите на треньора времето не е стигнало всичко да бъде отработено в тренировките, но явно е стигнало да обяснят какво искат и да убедят играчите, че то може да се получи. Понякога точно тази яснота е първото, от което един разколебан отбор има нужда. Похвалите от Краев и капитана ни в този мач Илия Груев към новия щаб обаче казаха доста и за работата на бившия селекционер Александър Димитров, при това по начин, който трудно може да бъде подминат.

Краев беше пределно ясен за първите два мача: „Излизахме без план, без тактика – да се сбием и да победим, нямахме ясен план“. Това е тежка оценка от футболист, който е бил на терена и е изпълнявал указанията на треньора. Според неговите думи проблемът е бил още в подготовката, а няма как само с призиви за борба да заместиш обяснението как отборът ще атакува, как ще се защитава и кой каква задача има.

„Показаха ни как искаме да играем само за 4-5 дни, благодарим на треньорите. Мисля, че за футболистите е по-лесно, като знаят какво да правят“, допълни Груев.

Капитанът не назова по име Димитров, но след тези думи въпросът към него е съвсем естествен – защо тази яснота е липсвала преди, щом новият щаб е успял да я даде за няколко дни? Трудно е вече всичко да се обяснява с липса на класа или с тежката атмосфера около националния отбор, а победите над Соломоновите острови и Индонезия няма как да прикрият видяното в официалните срещи.

По думите на Груев футболистите са започнали да искат топката, да се предлагат за подаване и да играят без страх, че ще сгрешат, а това беше сред най-хубавите неща в тази вечер. Прекалено дълго гледахме играчи, които сякаш се притесняват да поемат отговорност, затова е добре, че този път поне за едно полувреме видяхме повече увереност. Те обаче също трябва да я запазят и да покажат, че могат да изпълняват указанията не само в един мач.

След почивката се върнаха и познатите ни притеснения, защото България се прибра назад, темпото спадна и не използвахме добре възможностите за контраатаки. Люксембург получи повече свобода, а ние отново трябваше да пазим резултата под напрежение, като защитата и отличните намеси на вратаря Даниел Наумов помогнаха да издържим. Груев призна, че сме имали и късмет, а Краев посочи, че още ни липсва увереност.

Хубавото е, че този път не повторихме случилото се в Пловдив, когато поведохме и загубихме, нито допуснахме тежък край като в Рейкявик. Запазихме преднината и за втори път в четири срещи не получихме гол, което заслужава добра оценка, но отново видяхме колко бързо можем да отстъпим играта на съперника и да си направим мача по-труден.

Рибарски обясни това с умората, проблемите на отделни футболисти и малкото възможности да освежи състава, а тези трудности трябва да бъдат отчетени. Само че част от треньорската работа е да намериш решение именно когато отборът започне да губи сили и увереност, за да не се превръща всяка изчистена топка в начало на следващата атака към нашата врата. Да пазиш преднина е нормално, но трябва да умееш и да успокояваш играта, вместо да чакаш края на мача.

Краев има право, че крайният резултат не разказва всичко за този мач, но с „ако“ точки не се печелят, докато в Люксембург вкарахме и успяхме да издържим. Сега трябва да покажем същия характер и когато началото не е толкова добро.

Победата обаче не бива да ни кара да забравяме какви проблеми има българският футбол и защо толкова често националният отбор плаща за тях. На някои постове изборът е ограничен, особено при централните нападатели, а подготовката на младите играчи и възможностите им да играят редовно остават работа, която клубовете трябва да вършат ежедневно. Никой селекционер няма да навакса всичко това за няколко дни на лагер.

Участието на Левски и ЦСКА в Европа само по себе си няма да направи националния отбор по-силен, както и разместването на силите около Лудогорец няма автоматично да ни даде повече добри български футболисти. Важното е какви играчи идват от клубовете и доколко са подготвени да играят на това ниво, а не само кой къде е завършил в първенството.

БФС начело с Георги Иванов също дължи отговор, защото не може след всяка лош цикъл да сменяме селекционера и пак да започваме отначало, докато останалото си стои по старому. Нужна е постоянна работа с младите, по-добри условия и ясни изисквания към клубовете, а тази победа не трябва да става удобно оправдание да отложим трудните въпроси за пореден път.

Същевременно не е честно да твърдим, че с тези футболисти нищо не може да се постигне, след като видяхме, че могат повече от показаното в първите три срещи. Имаме играчи с опит в силни първенства и млади момчета с качества, които трябва да бъдат събрани в отбор и да получат помощ, за да покажат най-доброто от себе си. От тях пък се очаква да отговарят с работа и постоянство, защото не е честно след всяка загуба да ги обявяваме за безнадеждни, а след всяка победа изведнъж да ги превръщаме в герои.

Рибарски заслужава похвала за свършеното, а дали ще продължи, е решение на ръководството, което трябва да прецени работата му спокойно. Само ново име, включително обсъжданото на Силвиньо, няма да оправи всичко, ако при следващия лош резултат пак забравим какво сме искали да изградим и започнем да търсим поредния виновен.

Остават два мача и възможност да се борим за по-добро класиране, включително второто място и плейоф за Лига „B“, но нека този път обещанията почакат. По-важно е да видим още добри срещи и да разберем дали показаното в Люксембург може да се повтори. „Една победа няма да значи нищо, ако отборът няма облик“, каза Рибарски и с това даде най-точната оценка на случилото се. 

Никой не очаква чудеса от този отбор, но имаме право да искаме футболистите да знаят какво правят, да се борят един за друг и да не губят вяра при първата трудност. В Люксембург видяхме точно това и след толкова разочарования отново усетихме колко хубаво е да се радваме на България. Доверието обаче ще се върне, когато подобен мач престане да бъде рядко изключение…