Великото турско лято приключи, идват великите футболни години

Великото турско лято приключи…

Така може да озаглави челната си страница всеки турски ежедневник днес. „Лунните звезди“ са аут от Евро 2024 след загуба от Нидерландия с 1:2 в Дюселдорф. Четвъртфиналът се оказа последната спирка за Винченцо Монтела и селекцията му. А може и да е само начална точка на едно велико последващо пътешествие.

Италианският треньор, който в последните години попадна в миманса и се установи далеч от европейския елит, в момента изживява своя ренесанс. Предвожданият от Монтела състав бе един от най-младите на Европейското първенство в Германия. Кенан Йълдъз, Баръш Йълмъз, Ферди Кадиоглу, Зеки Челик, Салих Йозджан, Мерт Мюлдюр, Арда Гюлер и всички останали – бъдещето и настоящето са в краката им. По всяка вероятност седмината и много други като тях ги очакват огромни кариери и много върхове, за които мечтаят хиляди футболисти от Балканския полуостров. Там, където Турция смени Хърватия като футболен господар.

„Ватрените“ изпратиха много слабо европейско след подвига си в Катар преди година и половина. Турция пък се затвърди по подобаващ начин. Три години след провала на UEFA EURO 2020 югоизточните ни съседи обладаха цяла футболна Европа с играта, страстта и себераздаването си.

Турският състав и друг път е имал силни поколения. В началото на новото хилядолетие Хакан Шукур и останалите му съотборници вършееха по терените на Южна Корея и Япония на Мондиал 2002. Две декади и две годин по-късно се говори за магьосника Арда Гюлер, торпедото Кенан Йълдъз и скалата в защита Мерих Демирал. Именно с последния е свързан и един от горчивите хапове, но не с безумното му наказание заради символичен жест. Бранителят в момента е част от могъщата финансово саудитска лига. С подобни представяния като тези от германските терени, Европа би му подхождала далеч повече. Демирал вече се доказа като солиден футболист в редиците на Сасуоло и Ювентус. Малко са клубовете, които не биха се изкушили да имат тази върлина в своя ариергард.

За играчи като Гюлер, Йълдъз и Йълмъз се изписа много. Тримата офанзивни футболисти всяваха смут във всяка отбрана по време на престоя си в Германия. Където екзалтирана и многомилионна турска диаспора ги гледаше като истински богове. Сякаш Зевс слиза на Земята от величествения Олимп.

Тримата, както и друг „неприятен за пазене“ футболист – Керем Актюркоглу, бяха захранвани с пасове от един истински диригент. Името му е Хакан Чалханоглу и разделя Милано такаq както го правя с всяка съперникова средна линия. Турският маестро бе един от най-добрите полузащитници на европейския шампионат, доказвайки класата си с всяко свое отиграване. Плеймейкърът е един от най-подценяваните модерни халфове. Но Чалханоглу е и един от най-опитните в турската селекция със своите 30 години. Неслучайно и капитанската лента на „полумесеците“ е на ръката му, която се издигаше победоносно неведнъж.

Ветеранът в турските редици – Мерт Гюнок, пък изгря на европейския небосклон на достолепната за футболист 35-годишна възраст. Спасяването на стража на Бешикташ в последната секунда на двубоя с Австрия е твърде вероятно да стане №1 на форума. Гюнок бе истински стожер под рамката на турската врата, а как само командваше защитата на турците…Където непреодолими неведнъж се оказаха Каан Айхан, Самет Акъйдън, Абдулкерим Бардакджъ и други турски войници, в почти пълния смисъл на думата.

Този турски отбор тепърва ще пленява със своята страст и отдаденост. Великите мачове с настоящия състав и всичките му неизброени единици са само въпрос на време.

Великото турско лято приключи, идват велики турски години…