Отпадането на четвъртфиналите в Шампионската лига никога не е било част от визията за успешен сезон в Байерн Мюнхен. Въпреки че баварците уверено вървят към титлата в Бундеслигата, водейки с шест точки и почти сигурно ще си върнат трофея, загубен от Байер Леверкузен миналата година, поражението с общ резултат 3:4 от италианския първенец Интер оставя усещане за непълноценност. Това е сезон, който няма да бъде запомнен с удовлетворение.
Да станеш шампион в Германия остава важно за Байерн. Но същината на този клуб винаги е била свързана с Европа. И този сезон трябваше да бъде по-специален – крайната цел бе финалът на „Алианц Арена“, на родна земя. Символиката на т.нар. „Finale dahoam“ (“Финал у дома“) бе огромна – с възможност за реванш за 2012-а година, когато финалът срещу Челси завърши с горчива загуба след дузпи.
Играчите говориха открито за тази цел в продължение на месеци. Ръководството също подчертаваше значимостта ѝ. Ето защо отпадането от турнира оставя дълбоко разочарование, което дори вдигането на сребърната „Салатиера“ няма как да заличи.
Всичко това поставя въпроси – най-вече около треньора Венсан Компани. Назначен в края на нестандартен процес миналото лято, белгиецът пристигна от изпадналия от Висшата лига Бърнли и беше приет със скептицизъм заради липсата на опит на най-високо ниво. Но Компани постигна определен напредък.
Двата мача срещу Интер бяха без Джамал Мусиала – безспорно най-важният играч на Байерн през сезона. Липсата му не може да бъде прикрита с никаква тактическа изобретателност. В допълнение, Компани не разполагаше с половината си основна защита и със своя опитен капитан на вратата Мануел Нойер. Обстоятелствата му дават частично оправдание.
Да се оцени работата на Компани обаче не е лесно. Да, Байерн отново, най-вероятно, ще е шампион, но Леверкузен не бе на нивото от предишната година. Победата с 5:0 срещу тима на Шаби Алонсо в осминафиналите на Шампионската лига също буди въпроси – дали това бе демонстрация на силата на Байерн, или просто Леверкузен рухна под напрежението?
Едно е сигурно – Байерн се подобри в редица аспекти. Атакуващият футбол е по-динамичен, отборът изглежда по-организиран, а пресингът е на значително по-високо ниво от ерата на Томас Тухел. Въпреки това, подобренията все още не са с мащаба, който феновете и клубното ръководство сигурно очакват.
Майкъл Олисе бе истинското откритие на сезона – използван в свободна роля по дясното крило, той се превърна в сензация. Това до голяма степен е негов личен успех, но Компани също има принос – създаде роля, в която талантът на Олисе можеше да разцъфти. Критиките щяха да са насочени към него при евентуален провал, така че сега е редно да получи и похвала.
Жоао Палиня обаче не се вписа според очакванията, а за новото попълнение Хироки Ито само времето ще покаже, когато се отърси от контузиите. Но сред дългогодишните играчи на баварацтие също ще видим напредък: Йозуа Кимих се утвърди отново като дефанзивен халф, Леон Горецка си върна формата и мястото в националния тим на Германия, а Кингсли Коман бе използван разумно и ефективно.
Най-ясната трансформация се вижда при Даю Упамекано. След години, в които бе критикуван за индивидуални грешки, този сезон французинът изигра най-добрите си мачове за клуба. Под ръководството на Компани той се превърна в основен централен защитник и най-стабилния елемент в защитната линия на Байерн. Начинът, по който белгиецът се справи с французина, както на техническо, така и на психологическо ниво, бе изключително.
И все пак – в Байерн индивидуалният прогрес не е достатъчен. Клубът мери успеха си с трофеи в Европа. Така че остава въпросът – дали проблемите през сезона бяха плод на треньорски грешки или на ограничения в състава?
Компани не е безгрешен. Байерн не доминираше изцяло в Бундеслигата, а участието в Шампионската лига бе солидно, но не и впечатляващо. Подходът в мача на „БайАрена“ срещу Леверкузен беше прекалено предпазлив. Липсата на контрол в ключови моменти, загубата от Фейенорд и домакинският провал срещу Бохум също будят някои въпроси.
Но това по-скоро изглежда като очакваните предизвикателства пред един млад треньор в гигантски клуб. И като се има предвид, че сегашният състав на Байерн не блести нито с дълбочина, нито с баланс, е трудно да се каже как друг треньор би се справил значително по-добре.
Байерн вероятно ще вдигне шампионската титла, но усещането е, че това ще бъде най-безрадостният триумф в последните години. Шампионската лига отново остана недостижима. А Венсан Компани, макар и да демонстрира обещаващи качества, все още не е показал, че може да върне Байерн там, където клубът вярва, че принадлежи – на европейския връх.
Няма коментари.