Стоянчов и Райчев сбъднаха мечтата – запалиха синия пламък

Разгромът с 6:0 на Левски срещу Спартак Варна сам по себе си не е новина. „Сините“ са на гребена на вълната, а новото ръководство на „соколите“ само се подкопава не с всеки изминал ден, а с всеки изминал час. Разликата на клубно, организационно и селекционно ниво между двата тима е като тази между Земята и Марс. Столичният гранд се готви за реванш с АЕК Атина за влизане в Шампионска лига, а угрозата да изпадне във Втора лига отново започва да тегне над Спартак. На треньорската скамейка също има два полюса – Хулио Веласкес е треньор №1 у нас в последната година и половина, а отсреща му е едно от текущите треньорски разочаровани през това десетилетие – Ясен Петров. Веласкес преобрази Левски за 12-15 месеца работа, а Петров се превръща в гротеска на това, което някога беше в Китай.

Двете най-големи награди за „синята“ публика може би бяха разбрани твърде късно. Когато паднаха головете на Стивън Стоянчов и Адриан Райчев. Първият „дар“ от Левски е рутината от безоблачните ходения на мач. Феновете вече не се питат дали Левски ще победи на „Георги Аспарухов“. Въпросът е с колко и по какъв начин ще спечели. Вторият подарък, който тепърва ще се оценява, са двете късни попадения на Стоянчов и Райчев, споменати и по-горе. Двете „сини“ рожби се разписаха в мрежата на клетия Спартак, откривайки сметките си за клуба на сърцето си.

Спорно е да кажем за кого липсата на гол е тежала повече. Стоянчов получава своите порядъчни шансове, което е нормално предвид високата конкуренция в „синята“ атака. Един от основните бойци в нападението Мустафа Сангаре е контузен, а това отваря малко повече възможност за изява за Стоянчов. Но досега бившият играч на Етър така и не успяваше да намери противниковата мрежа. Голът срещу Спартак Вн със сигурност ще му вдъхне увереност. Мощният нападател протегна голмайсторски крак и просто добави топката във вратата на Пламен Илиев. Мнозина по-опитни специалисти казват, че когато един нападател види как топката спира в мрежата за първи път, му пада камък от сърцето. Може да е дори най-простият и лесен гол на света, но допаминът от свършената работа е пословичен и дава криле. На тези криле от гола срещу Спартак Вн сега ще разчита и Стоянчов.

Райчев е друг и не чак толкова различен случай. Крилото дойде от Пиза с идеята да покрие правилото за играч до 23 години, но до съботната вечер не записа и минута. За Райчев вече дори се заговори, че е „отписан“ от Хулио Веласкес, и няма да получи шанс до зимата. Имаше спекулации и за наем… Такъв все още не е късно да се случи, но Райчев показа, че е тук и ще се бори. Крилото влезе с голямо желание от пейката и усилията му бяха увенчани в много отработена ситуация, донесла шестия гол за Левски. Райчев издебна отбраната на Спартак Вн при вертикално подаване на Мехди Мубарик и прати топката във вратата на Илиев за 6:0. Усмивката на младия футболист говореше повече от достатъчно – Адриан сбъдна мечтата си.

Двете попадения на Стоянчов и Райчев са благодат за всеки фен на Левски, освен за самите футболисти. Във времена, в които родните играчи трудно добиват шанс за изява, Стивън и Адриан грабнаха мимолетната си възможност и я ознаменуваха повече от подобаващо. Дори никой от Стоянчов и Райчев да не се превърне в основен футболист на Левски никога, двамата запалиха поне по още една искра на стадиона. Две момчета със „сини“ сърца вкараха голове за Левски пред хилядната публика на отбора. Какво по-сладко може да даде футболът?