Смел, бърз, различен: Англия на Тухел вече плаши съперниците

Англия на практика си осигури място в елиминационната фаза на Световното първенство, след като постигна драматична победа с 4:2 над Хърватия в Далас, САЩ. Успехът изведе „трите лъва“ на върха в Група „L“ и значително увеличи шансовете им за продължаване напред.

Двубоят предложи изключително динамично и на моменти хаотично първо полувреме, в което паднаха четири гола. Хари Кейн на два пъти даваше аванс на Англия – първо от повторно изпълнена дузпа, а след това с удар с глава след центриране от корнер на Деклан Райс. Хърватия обаче успяваше да отговори и в двата случая. Мартин Батурина изравни с прецизен удар от границата на наказателното поле, който не остави шанс на Джордан Пикфорд. По-късно Петър Муса, нападателят на местния представител ФК Далас, завърши отлична отборна атака и оформи 2:2 преди почивката.

Високото темпо се запази и след подновяването на играта. Англия отново излезе напред в 47-ата минута след индивидуална акция на Джуд Белингам, който проби по десния фланг, напредна с топка в крака и завърши хладнокръвно в долния ъгъл. Впоследствие Маркъс Рашфорд се появи от резервната скамейка и отбеляза четвъртия гол, с който окончателно сложи точка на спора. В края на срещата Хари Кейн предизвика известни притеснения, след като се хвана за левия прасец, но нападателят изглеждаше в добро състояние след последния съдийски сигнал.

Победата оставя Англия с над 99% шанс да достигне до 1/16-финалите. В първото Световно първенство с 48 отбора първите два състава от всяка от 12-те групи продължават напред, заедно с осемте най-добри отбора, завършили на трето място. Ако спечели групата си, Англия ще срещне тим, завършил трети в една от групите „E“, „H“, „I“, „J“ или „K“. Първият елиминационен мач на „трите лъва“ би трябвало да се играе в Атланта на 1-и юли.

Англия даде голяма заявка, но има още какво да подобрява

Първата седмица на Световното първенство ни предложи различни сигнали от водещите претенденти за трофея. Аржентина, Германия и Франция записаха убедителни победи, докато Бразилия разочарова с равенство срещу Мароко, а Испания и Португалия допуснаха още по-изненадващи грешни стъпки съответно срещу Кабо Верде и ДР Конго.

На този фон феновете на Англия имат основания за оптимизъм. Тимът стартира турнира с победа и на моменти показа сериозен потенциал в атака. Макар Хърватия вече да не изглежда като силата, която елиминира „трите лъва“ на полуфиналите на Световното първенство през 2018-а година, двубоят в Далас беше най-сериозното изпитание за състава на Томас Тухел в груповата фаза. Предстоящите срещи с Гана и Панама дават добра възможност на Англия да затвърди позициите си и да натрупа увереност, без напрежението, което обикновено се появява при слаб старт на голям форум.

До известна степен този мач напомни победата с 6:2 над Иран в първия двубой на Англия на Мондиал 2022 в Катар. Тогава също имаше много окуражаващи моменти в атака, но и ясно видими проблеми в защита. Сега ситуацията изглежда сходна – добър резултатът, нападението функционира добре, но отборът все още има детайли за коригиране.

Томас Тухел едва ли ще позволи на футболистите си да се отпуснат или да изпаднат в самодоволство. Това пролича и от думите на неговия асистент Антъни Бари, който в интервю за британската телевизия ITV на почивката заяви, че английските играчи са показали „нервна енергия“ в началото и са попаднали в „дупка“ по време на „сложно и объркващо първо полувреме“.

Бари беше точен в оценката си. Представянето на Англия не беше безупречно, но беше достатъчно убедително, за да даде сериозни поводи за оптимизъм. На фона на колебанията при част от останалите фаворити, „трите лъва“ започнаха турнира с важна победа и ясна заявка, че могат да бъдат сред големите претенденти за крайния успех.

Джуд Белингам е точният човек, от когото Англия се нуждае

Джуд Белингам отново показа колко важен може да бъде за Англия в ключовите моменти. Само минути след като асистентът Антъни Бари бе направил критична оценка на представянето на отбора през първото полувреме, халфът на Реал Мадрид се намеси решаващо, върна аванса на „трите лъва“ и демонстрира точно това, което треньорският щаб е искал да види още през първите 45 минути.

Белингам отбеляза седмия си гол за националния отбор след добре организирана и директна атака. Подаването на Елиът Андерсън го намери в предни позиции, а полузащитникът завърши с прецизен нисък удар по диагонала, с който отново изведе Англия напред.

На големите турнири присъствието на футболисти, способни да решават мачове в отделни моменти, често се оказва по-важно от всичко останало. В предходните 24 часа Килиан Мбапе, Ерлинг Халанд и Лионел Меси бяха направили разликата съответно за Франция, Норвегия и Аржентина, а Белингам по подобен начин даде решаващ принос за Англия.

Влиянието му обаче не се изчерпваше само с гола. Белингам работеше активно и без топка, като феновете на Англия оцениха високо един негов шпагат край тъчлинията в 68-ата минута, малко преди паузата за хидратация през второто полувреме. В заключителната част той дори премина в по-задна позиция след влизането на Морган Роджърс, като тази тактическа гъвкавост се превърна в едно от най-силните му оръжия, преди Джед Спенс да го замени в 79-ата минута.

Въпросът е дали това представяне окончателно го утвърждава като номер „10“ на Англия. Отговорът не е напълно еднозначен. В състава има сериозна конкуренция, а Морган Роджърс също претендира за тази роля и предлага различен профил – по-естествено поемане на топката между линиите и с гръб към вратата. Ако Томас Тухел търси друг тип футболист зад Хари Кейн, Роджърс остава реална опция.

Белингам носи номер „10“, притежава звездното излъчване на номер „10“ и бе записан именно на тази позиция в предварителната схема 4-2-3-1 на Англия срещу Хърватия. Но по същество той не е класически номер „10“. И Томас Тухел много добре го знае.

Темата преди турнира дали Белингам или Роджърс трябва да започне зад Кейн не беше свързан само с индивидуалната класа, а и с това какво точно иска селекционерът от играча на тази позиция. Тухел изглежда предпочита директни футболисти, които атакуват пространствата, а не плеймейкъри, които постоянно търсят топката между линиите. Причината е ясна – задачата не е просто Кейн да бъде захранван с подавания, а да има достатъчно движение около него, за да може самият той да намира съотборниците си в дълбочина.

В този смисъл Белингам се вписва отлично. Откакто премина в Реал Мадрид, той се наложи в различни роли. В първия си сезон често действаше като основна фигура в атака след напускането на Карим Бензема – не точно като номер „10“, нито като фалшива деветка, а по-скоро като офанзивния център на отбора. След пристигането на Килиан Мбапе през 2024-а година ролята му се промени, като той започна по-често да използва физиката си от по-задни позиции.

Класическите качества на номер „10“ – поемане на топката между линиите, обръщане с лице към играта, финален пас и креативност в малки пространства, не са най-точното описание на Белингам. Това по-скоро наистина е профилът на Роджърс. С Белингам Англия играе по друг начин. Той или се връща по-дълбоко, или атакува наказателното поле. Рядко заема типичните зони на класически плеймейкър.

Това се допълва от начина, по който действа Хари Кейн. Нападателят на Байерн Мюнхен от години обича да се връща назад, за да участва в изграждането на атаките, а темата беше широко обсъждана и по време на груповата фаза на Европейското първенство през 2024-а година. Разликата е, че когато Кейн се изтегля дълбоко, Англия трябва да има футболисти, които атакуват пространствата зад защитата.

Още в първите минути Кейн потърси Антъни Гордън зад гърба на отбраната. Малко по-късно намери Нони Мадуеке с характерно подаване в коридор. След около 20 минути той получи топката, задържа я за кратко и изчака движението на Белингам, който напредна през голяма част от терена и се озова в опасна позиция пред вратата. 

Това беше основната задача на Белингам – роля, напомняща до известна степен на тази, която Деле Али изпълняваше толкова ефективно до Кейн в Тотнъм Хотспър. Половин час по-късно Белингам отново атакува наказателното поле, но не успя да засече по най-добрия начин подаване на Мадуеке.

Приносът му в по-задни позиции също беше важен. Да, Белингам загуби топката преди първия гол на Хърватия, но направи и решаваща намеса в защита, за да попречи на Петър Муса да изравни при 1:0. В комбинация с Кейн, който блокира с тялото си удар, две от най-важните действия в отбрана за Англия дойдоха от двама от основните офанзивни футболисти. 

„Можете да разчитате на него (б.а. – на Джуд Белингам) в тези моменти. Той обича тези мачове под напрежение – те изваждат най-доброто от него. Решението да го оставим да играе и да му се доверим беше заради последните 16-17 дни, как той се придържа към идеята за отборен дух и как искахме да играем футбол. Това е различно от позицията му в Реал Мадрид“, заяви Тухел след срещата.

Селекционерът подчерта и колко трудно е било решението Роджърс да остане на резервната скамейка: „Беше трудно да кажа на Морган, че няма да започне, защото той на 100 процента заслужава да започне. Джуд беше надежден и направи всичко възможно да бъде топ играч за нас“.

Най-запомнящият се момент дойде веднага след почивката, когато Белингам проби в десния канал и с нисък удар по диагонала върна аванса на Англия. Именно това попадение се оказа повратната точка в мача.

„Голът в 46-ата минута беше решаващият. Успяхме да се върнем два пъти, третия път не успяхме“, заяви пък селекционерът на Хърватия Златко Далич.

Интересен беше и ходът на Тухел при тройната смяна след паузата за хидратация през второто полувреме. В игра се появиха Роджърс, Маркъс Рашфорд и Букайо Сака – трима футболисти, които логично можеха да заменят атакуващите играчи зад Кейн. Вместо да извади Белингам, Тухел замени Деклан Райс. Най-вероятно решението е било свързано с физическото състояние, а не с представянето на Райс, но все пак селекционерът можеше да избере и по-консервативен вариант с включването на ветерана Джордан Хендерсън.

Вместо това Белингам беше преместен по-дълбоко до Елиът Андерсън. Когато по-късно самият той беше заменен, Тухел включи Джед Спенс като десен бек, а Рийс Джеймс се премести в центъра на терена, роля, в която се представяше силно за Челси през първата половина на миналия сезон. Промяната първоначално доведе до известно объркване, а Андерсън на практика трябваше да се адаптира към трима различни партньори в халфовата линия през второто полувреме.

Би било пресилено да се твърди, че Белингам е станал незаменим след това представяне. Форматът на турнира предполага ротации в груповата фаза, а Англия започна участието си по-късно от част от останалите фаворити. Ако отборът стигне далеч, натоварването ще се увеличи, затова Тухел трябва да мисли за физическото състояние на играчите още преди класирането за елиминациите да е математически гарантирано.

Но Белингам ясно показа какво дава на Англия – силни пробиви зад защитата, способност да атакува наказателното поле, работа без топка и вариант да действа по-дълбоко в халфовата линия. 

Има ли Англия най-после треньор, който може да превърне мечтите в реалност?

Англия показа лице, което отдавна не беше виждано на голям форум, въпреки безспорната индивидуална класа в състава. Победата с 4:2 над Хърватия в Далас не беше безгрешна, но даде ясен знак, че „трите лъва“ вече имат различна енергия, по-голяма смелост и най-вече треньор, който иска да наложи агресивен и модерен футбол.

Това е отпечатъкът на Томас Тухел. Германецът е сред най-значимите треньорски фигури на Мондиала в САЩ, редом с Карло Анчелоти, а работата му вече се вижда на терена. Англия допусна грешки, особено в защита, но създаде толкова чисти положения срещу Хърватия, колкото вероятно не успя да произведе през цялото изминало Европейско първенство. Въпросът вече е неизбежен: може ли 60 години по-късно световната титла отново да се върне на Острова?

Първото нещо, което Тухел направи, след като влезе в съблекалнята на полувремето, беше да седне. Англия току-що беше допуснала втори небрежен и напълно предотвратим гол с последния удар през първата част, а селекционерът знаеше, че футболистите му са напрегнати. Затова първо им даде кратък момент на тишина, за да си поемат дъх.

След това Тухел им обясни, че оценката му за отбора и за свършената работа няма да се промени дори ако Англия загуби първия си мач от Хърватия. Посланието беше ясно: дори при поражение в Далас, пред тях ще има още два двубоя, за да поправят ситуацията. Най-важното беше да останат верни на своя начин на игра – този, върху който работят от момента, в който Тухел пое отбора. Смели, агресивни, проактивни и готови да покажат на света какво могат да бъдат.

В същото време неговият асистент Антъни Бари даде интервю, в което говори откровено и доста критично за начина, по който Англия използваше топката през първото полувреме. Той определи представянето като „сложно и объркващо“, което напълно отразяваше хаоса в играта на „трите лъва“ преди почивката.

Намесата на Тухел в съблекалнята обаче може да остане като един от най-важните повратни моменти за Англия на световни първенства. След паузата тимът излезе преобразен. Интензитетът се повиши, скоростта на действията се увеличи, а Хърватия беше поставен под постоянен натиск и принуден да се защитава в зони, в които очевидно не се чувстваше комфортно.

Англия спечели с 4:2, но реално можеше да отбележи шест или дори седем гола, без това да изглежда преувеличено на фона на създадените положения. Само в първите 12 минути на второто полувреме англичаните отправиха девет удара, колкото имаха за цялата първа част. В края на мача статистиката отчете общо 22 удара. За сравнение, един от най-високите показатели на Англия в скорошната история на големите турнири беше 20 удара във финала на ЕВРО 2020, който стигна до продължения.

Показателен беше и xG индексът – 2.8, третият най-висок резултат на Световното първенство до този момент. Единствено по-високи стойности бяха регистрирани в мачове срещу Катар и Кюрасао, съответно от Швейцария и Германия. Това поставя представянето на Англия в още по-силен контекст, защото Хърватия остава далеч по-сериозен съперник от тези два отбора.

Най-близкият паралел от този турнир може би е представянето на Съединените щати срещу Парагвай, когато американците атакуваха директно, висока скорост и с постоянен интензитет, за да стигнат до четири гола. Именно такъв тип футбол Англия рядко показваше на големи първенства в последните години.

Разликата със стила при Гарет Саутгейт е очевидна. Под негово ръководство Англия беше методичен, търпелив и внимателен тим – стъпка по стъпка, с мисъл за контрол и минимизиране на риска. Това също имаше своята стойност и доведе отбора близо до голям трофей. Но никога не изглеждаше така – толкова бързо, толкова смело и толкова агресивно.

Всъщност не би трябвало да има голяма изненада. Откакто беше назначен за селекционер на Англия през октомври 2024-а година, Тухел постоянно говори за футбола, който иска да наложи. По-бърз. По-смел. По-интензивен. По-близък до темпото на Висшата лига. С по-висока преса и по-малко компромиси с традиционната логика, според която успехът идва чрез предпазливост, нисък риск и прагматизъм.

Дори в дните преди мача посланията бяха същите. Тухел заяви, че Англия трябва „да бъде смела и да играе според силните страни на играчите“. Хари Кейн подчерта, че тимът разполага с „физически силен отбор“, че това ще бъде „голям аспект от нашата игра“ и че най-важното е футболистите да „бъдат свободни“ и да не играят със страх. Джордан Хендерсън пък посочи контролата с Коста Рика, в която Англия е пресирал успешно в тежки условия, и заяви, че отборът ще се опита да го повтори.

Лесно беше тези думи да бъдат приети скептично. Едно е да говориш за висока интензитет на „Уембли“, в Белград или Рига, а съвсем друго да го направиш по време на американското лято, в турнир с 48 отбора, с потенциално осем мача до титлата и със състав, изграден предимно от преуморени звезди от Висшата лига.

Тухел обаче обича да „действа според думите“, както самият той често се изразява. Той цени откровеността и способността думите да бъдат подкрепени с действия. В Далас именно това се случи. Тухел убеди играчите си да следват неговата идея и да превърнат посланията му в реално поведение на терена.

Разбира се, не трябва да се пренебрегват и проблемите. Това не беше безупречно представяне на Англия. Слабостите от първото полувреме, които Бари ясно посочи, бяха сериозни. Отборът допусна два лоши гола, а нито един от защитните му механизми не изглеждаше напълно стабилен. Срещу по-бързи и по-клинични съперници подобни грешки могат да бъдат наказани много по-сурово.

Не бива да се забравя и още един важен детайл – това не беше истинската тежка жега на американското лято. Мачът се игра на стадион с климатизация, което позволи на Англия да поддържа по-висок обем на бягане и преса. В условия без покрив, под ранното следобедно слънце в градове като Бостън, Ню Джърси или на други места, Тухел може да бъде принуден да направи повече компромиси и да адаптира подхода си.

Но този мач беше точно денят, който Тухел чакаше почти две години. Той се отказа от ежедневната работа на клубно ниво, от вътрешните първенства, от Шампионската лига, от ритъма на два мача седмично и постоянния контакт с футболистите, за да стигне до тази сцена. Нуждаеше се от доказателство, че идеите му могат да работят и на най-големия форум.

В Далас той го получи. Трябваше да запази спокойствието на играчите си в труден момент, да им напомни какво са тренирали и да ги убеди да не отстъпват от идентичността, която гради. Англия все още има какво да подобрява, но срещу Хърватия показа нещо много важно, а именно – под ръководството на Тухел може да бъде не просто талантлив отбор, а истински претендент за световната титла.