Раздялата между Ботев Пловдив и Димитър Димитров – Херо дойде внезапно като новина, но като процес изглеждаше логична развръзка на една връзка, в която още от самото начало липсваше естествен синхрон. Назначението на опитния специалист през ноември бе прието като силен ход и заявка за по-ясна спортно-техническа визия, но още от първите му дни на „Колежа“ усещането беше, че страните трудно намират общ ритъм.
Формално Херо получи всичко, за което един старши треньор може да настоява – пълно доверие, сериозна зимна селекция, свобода в изграждането на игровия модел и публична подкрепа от страна на благодетеля Илиян Филипов дори в моменти, когато резултатите не отговаряха на очакванията. На практика обаче процесът не тръгна така, както и двете страни вероятно са си представяли. Отборът беше в период на преход, първенството бе прекъснато заради зимната пауза, а реалното време за работа и напасване се оказа минимално.
След отпадането от Локомотив Пловдив в градското дерби на „Лаута“ на 1/4-финалите за Купата на България напрежението вече излезе на повърхността. Думите на Димитров след срещата бяха показателни не толкова за конкретния резултат, колкото за вътрешното му състояние. Критиките към съдийството, откритото разочарование и признанието, че е на ръба да се откаже от треньорската професия, звучаха като сигнал за дълбока умора. Не от футбола като игра, а от постоянните битки около него.
Само дни по-късно раздялата стана факт. По взаимно съгласие, както бе официално съобщено, но с ясното усещане, че натрупаното напрежение е достигнало критична точка. Престоят на Херо в Ботев приключи след едва седем официални мача и около три месеца начело на отбора. Това се превърна в най-краткия му активен треньорски ангажимент през настоящия век.
Историята показва, че Димитър Димитров по принцип не е специалист на кратките проекти. Най-дългият и стабилен период в кариерата му остава този в Черноморец Бургас, където води отбора в над 100 срещи между 2011-а и 2014-а година. Следваха престои в Иртиш Павлодар и други етапи, в които Херо остави ясен тактически отпечатък и разпознаваем стил. Биографията му включва клубове като Нефтохимик Бургас, Литекс, Левски, Лудогорец, Берое, както и националния отбор на България, а международният му опит също не е за подценяване.
Именно този опит беше сред основните аргументи за привличането му в Ботев. Филипов наследи клуб в тежко състояние и за кратко време успя да стабилизира структурата, да осигури финансиране и да върне „канарчетата“ в по-спокойни води. Назначението на Херо бе следващата логична стъпка – опит за надграждане и поставяне на основи за по-сериозни цели в първенството и турнира за Купата на България.
Зимната селекция беше мащабна, съставът – сериозно променен, а игровата концепция – коригирана. В първите мачове от пролетния полусезон срещу Берое и Локомотив Пловдив Ботев не спечели, но показа доминация, контрол върху темпото и структурирана игра. Липсваха голове, но имаше ясни индикации за посоката, в която отборът се опитва да върви.
Тежката загуба от Левски в София (0:3) обаче се оказа повратната точка. Ден по-късно новината за раздялата разтърси Пловдив и остави повече въпроси, отколкото отговори. Вероятно натискът, обществените реакции и шумът в социалните мрежи са изиграли своята роля. Още след мача на „Лаута“ се усети напрежение, особено след като в официалната позиция на клуба липсваше коментар за спорните съдийски решения, които предизвикаха бурни реакции сред феновете.
За самия Димитров подобна ситуация никога не е била приемлива. Той е от треньорите, които не остават там, където не усещат пълно доверие. Само преди четири месеца прие поканата на Ботев именно защото почувства, че клубът и общността го искат. Феновете го посрещнаха радушно, клубните легенди също застанаха зад него, а усещането беше за шанс да се затвори един отворен кръг в отношенията между двете страни.
Днес този етап вече е част от миналото, но оставя след себе си известна горчивина. Не толкова заради резултатите, колкото заради пропуснатата възможност. Димитър Димитров е фигура с тежест в българския футбол – треньор с характер, принципи и дълбоко разбиране за играта. Да, той е емоционален, често влиза в конфликти със съдийството и не премълчава това, което мисли. Но през всичките си десетилетия в професията Херо никога не е изневерявал на основните си принципи и на честната игра.
За българския футбол отсъствието на Димитър Димитров от треньорската скамейка безспорно винаги е сериозна загуба. С годините обаче се натрупва усещането, че и самият Херо вече няма желание да изразходва енергията си в битки без реален смисъл. Опитите името му да бъде въвличано в интриги и внушения звучат несериозно за всеки, който познава пътя му. Той е от онази все по-рядка порода идеалисти в треньорската професия – хора, които вярват, че футболът трябва да се печели на терена, а не извън него. Именно затова раздялата с Ботев Пловдив е загуба не само за клуба, но и за самата среда. А дали това е краят или просто пореден завой в кариерата на Херо, предстои да разберем.
Няма коментари.