С ясен план и добър треньор България може много повече

Победата с 2:0 над Люксембург ни донесе малко спокойствие след всичко, което преживяхме с националния отбор през изминалите около две седмици. След слабата игра, загубите и смяната на треньора най-после се зарадвахме на хубави голове и на футболисти, които изглеждаха по-уверени и знаеха как да играят.

Тази победа ни беше нужна, но няма как заради нея да забравим предишните мачове. България взе четири точки от четири срещи и е трета в групата си от Лига „C“, въпреки че преди началото говорехме за първото място. Засега резултатите са далеч от обещанията, а отборът има още много да поправя.

В Пловдив очаквахме да започнем с победи, но вместо това загубихме с 1:2 от Люксембург и завършихме 0:0 с Естония. Взехме само точка от две домакинства, играхме слабо и отново разочаровахме хората, които все още вярват „сляпо“ на националите. След тези срещи Александър Димитров подаде оставка и си тръгна след едва десет мача начело на отбора.

Празните места по трибуните показаха също колко трудно вече е да върнем интереса към България. Хората следят любимите си клубове, спорят за играчи, треньори и съдии, но все по-рядко намират желание да гледат националния отбор. Тъжно е, но отношението на публиката не се е променило без причина. След толкова загуби и обещания хората са уморени да се надяват, а после пак да остават разочаровани. За да се върнат на стадиона, трябва да видят отбор, който им дава повод да вярват в него.

След оставката на Димитров начело застана Атанас Рибарски, който води националите до 19 години. Той имаше само няколко дни да успокои футболистите и да ги подготви за следващите два мача. Спешно беше повикан и Атанас Илиев, а с това дойде и въпросът защо не беше в състава още от началото.

За четири срещи беше избран само един типичен централен нападател – Владимир Николов, който няма гол за клуба си или за България от хеттрика срещу Соломоновите острови през март. При толкова мачове за толкова малко време треньорът трябва да има повече избор, особено когато е ясно, че трудно бележим.

Лукас Петков може да бъде полезен в атака, но като централен нападател не показва най-доброто от себе си. Разбира се, никой не може да твърди, че с Илиев щяхме да спечелим двата мача в Пловдив, но поне щяхме да имаме още един нападател, към когото да се обърнем.

Честите промени в защита също направиха впечатление. Нито един от четиримата защитници, които започнаха в първата среща срещу Люксембург, не беше титуляр при гостуването десет дни по-късно, а единствено вратарят Даниел Наумов игра и в четирите мачове. Нормално е при такава програма да има рокади, но защитниците трябва и да играят заедно, за да се разбират и да си помагат.

В Исландия загубихме с 0:3 и стана ясно, че новият треньор няма как да реши всичко за няколко дни. Илиев пропусна две добри положения, а ние отново допуснахме лесни голове. На моменти играехме по-подредено, но след като изостанахме в резултата, пак ни беше трудно да се съвземем и да променим развоя на мача.

Притесняваше и това, че след почивката играта ни се влошаваше. Дали заради умора, напрежение или грешки на терена, отборът трудно задържаше нивото си до края. Треньорите трябва да намерят причината, защото доброто начало не е достатъчно, ако след първия час силите и увереността ни свършват.

В Люксембург най-после видяхме България да играе с повече спокойствие и желание. Кристиян Балов и Атанас Илиев вкараха красиви голове, а силното първо полувреме ни помогна да стигнем до заслужена победа. Рибарски следеше как се развива мачът и още в началото разменяше местата на защитниците, за да помогне на отбора, а думите на играчите след срещата показаха колко важна е била работата му. 

„В първите два мача от групата (б.а. – загубата от Люксембург с 1:2 и 0:0 с Естония в Пловдив) можеше да се справим по-добре. Излизахме в срещите без тактика. Очаквахме да се сбием. Нямахме ясен план и тактика“, каза Андриан Краев и по този начин отправи ясна критика към бившия селекционер, а капитанът в срещата Илия Груев също похвали новия треньорски щаб:

„Треньорът ни показа как да играем само за 4-5 дни. Без всички в щаба тази победа щеше да е много трудна. Мисля, че на футболистите е по-лесно, когато знаят какво да правят“.

Рибарски заслужава добри думи за това, че успя да успокои играчите и да им помогне след тежкото начало. Когато футболистите знаят какво се иска от тях и вярват на треньора, това се вижда и в играта им.

Но и самите те трябва да поемат своята отговорност. Треньорът избира състава и обяснява как да се играе, а футболистите изпълняват задачите на терена. Липсата на ясен план може да обясни част от проблемите, но не оправдава всяка грешка, загубено единоборство или липса на концентрация в даден момент.

Следващите мачове ще покажат дали отборът наистина се променя. Все още имаме шанс за бараж за изкачване в Лига B, но за него ще ни трябват още точки и добра игра през целия мач, а не само през едното полувреме.

Стигнахме дотам да се радваме с облекчение на победа срещу Люксембург, въпреки че някога очаквахме да печелим такива срещи без особени трудности. Боли ни, че днес сме толкова далеч от онези времена, но няма как да се върнем към тях само с приказки за миналото. Както е казал един от най-великите българи – „Дела трябват, а не думи!“.