Кой ще е следващият сменен треньор в първенството?

ЦСКА вече официално не е единственият отбор без постоянен треньор – оттук нататък въпросът е само кой най-напред ще бъде освободен от всички 14 тима в елита.

„Червените“ назначиха Маркус Гиздол, който бе очакван с фанфари, но докато не се знаеше кой ще е новият специалист на руля в Борисовата градина… След това около Гиздол започнаха да кръжа както положителни, така и негативни мнения. Предпоследен в избора на треньор беше Лудогорец, върнал на кормилото хърватинът Игор Йовичевич. Именно Йовичевич с шапките докара последните трофеи на „зелените“ – требълът през 2025 г. С Хулио Веласкес начело на Левски голямата тройка у нас оформя и трио от чуждестранни специалисти. Хърватин в Разград, испанец на „Герена“ и германец в центъра на София на новия „Българска армия“. Ако Гиздол изобщо стигне до откриването на арената, макар че в момента акциите му все още са високо след представянето и въпреки някои изброени минуси. Йовичевич пък е взет на пожар след продажбата на Томас Райс, а Веласкес е „човекът на момента“ – испанецът донесе така бленуваната 27-а титла на Левски.

Няма да е грешка да кажем, че тримата изглеждат най-далеч от раздяла или уволнение със сегашния си клуб. По пътя на логиката се очаква именно Йовичевич, Веласкес и Гиздол да трупат най-редовно и бързо точки, което още повече да ги отдалечи от подобна участ.

Оттам насетне положението е от страшно по-страшно. ЦСКА 1948 сменя треньорите по-често от носни кърпи и е живо чудо, че Алвеша, както е познат Александър Александров, се задържа толкова дълго време. Неговият наследник Огнян Младенов едва ли ще има същата блага съдба. Твърде възможно е дори да не сложи зимната шуба, както е популярният лаф у нас.

Александър Тунчев в Арда седи уверено, още повече че клубът му гласува доверие при кризата си преди година. На „Арена Арда“ определено са също далеч от смяна на Тунчев, който на практика изгради този отбор по свой вкус с наличните ресурси. Тунчев е за Арда и Арда е за Тунчев – в пълна степен. Ботев Пловдив има своите разклащания, но засега и Станислав Генчев се закрепи на „Колежа“. Мнението на „канарчетата“ за специалиста от Дряново обаче е противоречиво и няма да е изненада при един-два негативни резултата да се стигне до раздяла. В „Надежда“ положението е доста опасно за Любослав Пенев и Локомотив София, имащ само една победа от началото на сезона. Ел Голеадор, борещ се и с коварно заболяване, е в много деликатна ситуация при столичните „железничари“ и е сред най-отявлените фаворити за раздяла. При другия Локомотив, но от Пловдив, положението не е никак цветущо. Там евентуална раздяла с Душан Косич не би се случила заради футболните резултати, които към момента страдат. „Смърфовете“ ще останат без собственик в следващите часове, а няма треньор, който да иска да работи в безвремие и несигурност.

Изненада може да изплува от Черно море – буквално и преносно. Илиан Илиев изглежда изчерпан за едноименния тим, като засега резултатите и играта не го подкрепят по пътя му към цяла декада начело на „моряците“. Илиев заговори за раздяла на няколко пъти, но такава засега не идва. В Спартак Варна май гласуваха доверие на Васил Петров за постоянно, което е интересна призма. Засега младият наставник има доста смесени резултати, но очевидно „соколите“ минават през сериозен преход и не искат да допускат втора треньорска грешка след тази с Ясен Петров.

Смело може да кажем, че Ратко Достанич е новият Златомир Загорчич за Славия. Треньорът-ветеран обича да работи с млади играчи, не гони резултати, разбира се и с Венци Стефанов – всички предпоставки да се задържи още дълго в „Овча купел“. Начело на Дунав пък се завърна Георги Чиликов, извел „драконите“ до промоция. Чиликов веднага стегна тима, който стигна до бойко 2:2 с Ботев Враца, а имаше шанс и да спечели. Във Враца не е широко около врата на Тодор Симов, но младият специалист заслужава кредит на доверие. Симов даде различен облик на врачани и успява да ги държи над водата. Постигне ли това и през този сезон, няма защо да се притеснява. Шимао Фрейташ обаче очевидно изпитва тревога, гледайки Септември. „Виненочервените“ играят хубав футбол, но не успяват да материализират усилията си. А със сигурност и качеството в състава не е безупречно.

Надпреварата за следващ сменен/уволнен/освободен/напуснал треньор е интересна сама по себе си. Има отявлени фаворити, има и недосегаеми специалисти, както и такива, около които е тихо. Футболът е непредвидим спорт и както едни изглеждат от сигурната страна на барикадата, така могат да се озоват и под сериозен огън край треньорската пейка.