ПСЖ се превърна в това, което винаги искаше да бъде

Пари Сен Жермен окончателно се присъедини към най-тесния футболен елит. Френският първенец защити трофея си в Шампионската лига, след като победи Арсенал с 4:3 при дузпите във финала в Будапеща след 1:1 в редовното време и продълженията. Така парижани станаха едва вторият клуб в модерната ера на турнира след Реал Мадрид, който печели най-престижната европейска клубна надпревара в два последователни сезона.

ПСЖ е заслужен победител, но финалът беше и доказателство за огромния напредък на Арсенал. „Артилеристите“ затрудниха до краен предел най-качествения отбор в Европа и тактическият им план работеше в продължение на повече от час. Тимът на Микел Артета направи почти всичко необходимо, за да не позволи на фаворита да покаже най-доброто от себе си, но в крайна сметка новият шампион на Англия остана без европейски трофей във витрината си.

Арсенал започна финала по възможно най-добрия начин. Лондончани поведоха още в началото след бърза контраатака, завършена с мощен удар на Кай Хавертц от много малък ъгъл. Парижани имаха претенции за игра с ръка на Леандро Тросар точно преди гола, а по-късно и за подобна ситуация с Букайо Сака в наказателното поле, но главният съдия Даниел Зиберт не посочи бялата точка.

Ранният гол даде на Арсенал възможност да изгради мача по свой сценарий. Отборът се прибра компактно, затваряше отлично пространствата и обезличи водещите футболисти на съперника. В продължение на над един час представянето на „артилеристите“ беше почти безупречно. Страховитата машина на Луис Енрике скърцаше, а асовете на парижани трудно намираха решения срещу добре подредения английски състав.

Въпреки това срещу отбор като ПСЖ се налага да бъдеш напълно перфектен. Статистиката ясно показа превъзходството на френския шампион – 19:5 удара към вратата, 72:28% притежание на топката, 11:3 корнера и 847 срещу 311 подавания. Финалът обаче беше особен мач: ПСЖ имаше по-добрите шансове, но така и не разгърна напълно потенциала си, докато Арсенал се защитаваше отлично, но не създаде сериозно положение след гола на Хавертц.

Решаващият момент в редовното време дойде малко след час игра. Кристиан Москера, който дълго време се справяше добре срещу Хвича Кварацхелия, допусна грузинеца да мине зад него и действа импулсивно в наказателното поле. Последва дузпа, а Усман Дембеле я реализира в 65-ата минута, за да върне ПСЖ в двубоя.

Това направи срещата далеч по-двуостра. Давид Рая се намеси решително при една от опасностите пред вратата на Арсенал, а в края на редовното време Витиня беше близо до пълен обрат, но ударът му премина над гредата. В продълженията също имаше спорен момент, когато в 101-ата минута Арсенал поиска дузпа за нарушение срещу Нони Мадуеке след съприкосновение с Нуно Мендеш, но Зиберт не отсъди нарушение, а решението му не беше променено и след проверка с ВАР.

Финалът стигна до дузпи, което се случва за първи път в Шампионската лига от сезон 2015/2016 насам, когато Реал Мадрид победи Атлетико Мадрид. Развръзката беше безпощадна за Арсенал и завърши с често срещания футболен парадокс: един от най-добрите играчи на терена и през целия сезон за „артилеристите“ – Габриел Магаляеш, направи фаталния пропуск от бялата точка с последния удар за кампанията.

Гонсало Рамош, Виктор Гьокереш и Дезире Дуе реализираха първите изпълнения, преди Еберечи Езе да стреля неточно покрай дясната греда на Матвей Сафонов. Давид Рая върна надеждите на Арсенал с отлично спасяване срещу Нуно Мендеш, а Деклан Райс изравни на 2:2. След това Ашраф Хакими и Габриел Мартинели запазиха хладнокръвие и пратиха вратарите в обратния ъгъл.

Лукас Бералдо, появил се като резерва в 105-ата минута, реализира петата дузпа за ПСЖ и постави целия натиск върху Габриел. Бразилецът беше принуден да изчака, докато съдията поиска топката да бъде върната на мястото си, след което изпрати удара си над гредата. Така трофеят отново замина за Париж.

Не е съвсем справедливо да се критикува, който и да е футболист за пропусната дузпа в такъв момент. Но Арсенал със сигурност ще съжалява, че двама от изпълнителите му не успяха дори да уцелят вратата. Още повече, че това се случи срещу Матвей Сафонов, който не беше близо до това да спаси някоя от дузпите и всъщност не направи нито едно спасяване през целия двубой.

„Изключително съжалявам за Габриел, мисля, че той беше най-добрият играч на терена днес“, каза Петер Шмайхел пред CBS Sports.

Легендата на Арсенал Тиери Анри също коментира избора именно Габриел да изпълни решаващата дузпа:

„Честно казано, бях изненадан, но за мен, ако имаш смелостта да отидеш там и да биеш, си някой, който има дързостта и смелостта“.

За Арсенал това беше най-жестокият възможен край. Лондончани вече бяха губили два европейски финала след дузпи – във финала за Купата на носителите на купи през 1980-а и във финала за Купата на УЕФА през 2001-а година. Сега тази негативна серия се превърна в злополучен хеттрик.

Развръзката в Будапеща показа колко определящи могат да бъдат малките детайли във футбола. На Арсенал не достигнаха именно няколко такива детайла и затова тимът ще бъде много разочарован, макар че беше толкова близо и не загуби нито един мач в турнира в редовното време или продълженията.

Голямото съжаление на лондончани ще бъде, че не успяха да използват докрай предимството, което им даде прекрасният гол на Хавертц. Арсенал се защитаваше великолепно, но не намери достатъчно смелост и качество в атакуващ план, за да тества по-сериозно Сафонов. Артета със сигурност ще получи критики за по-прагматичния подход, но е лесно да се каже, че ПСЖ се огъва при натиск. Далеч по-трудно е такъв натиск да бъде осъществен срещу толкова способен, сработен и наказващ всяка грешка отбор.

Със своя прагматичен план Артета избра да разчита на най-силната страна на Арсенал – играта в защита. Мениджърът вероятно би искал тимът му да е по-силен в креативен и атакуващ план, но през сезона „артилеристите“ не прогресираха достатъчно в тези аспекти. Вероятно през лятото клубът ще се опита да се подсили с ляво крило и може би с още един централен нападател, но дори без тях Арсенал беше съвсем близо до това да спечели двата най-ценни трофея.

В настоящия си вид лондончани трудно можеха да търсят открито надиграване с ПСЖ. Затова затвориха мача, сведоха го до дребните детайли и дълго време не позволиха на френския първенец да се разгърне. В крайна сметка обаче по-активната, по-конструктивна и по-дръзка игра на Пари Сен Жермен беше възнаградена.

За ПСЖ този триумф има огромно историческо значение. След победата с 5:0 над Интер във финала преди година, сега парижани спечелиха по съвсем различен начин – не чрез футболна демонстрация, а чрез устойчивост, търпение и характер. Отборът на Луис Енрике вече има перфектен баланс при дузпи под негово ръководство – шест победи от шест опита.

Испанският треньор продължава да пише история. Той вече има три трофея от Европейската купа/Шампионската лига – един с Барселона през 2015-а година и два с ПСЖ. Така се изравни с Боб Пейсли, Зинедин Зидан и Хосеп Гуардиола, а пред него остава единствено Карло Анчелоти с пет триумфа. Енрике има и най-висок процент победи в Шампионската лига сред треньорите с поне 50 мача в турнира – 63,3%.

След финала той не скри амбицията си за още по-голямо постижение. На въпрос на Мика Ричардс дали ПСЖ може да спечели три поредни титли, испанецът отговори кратко: „Надявам се“.

Енрике постигна и друг любопитен исторически паралел. Във финала срещу Арсенал той заложи на същите десет полеви играчи, които започнаха и миналогодишния финал срещу Интер. Единствената промяна беше на вратата, където Матвей Сафонов замени Джанлуиджи Донарума, който вече е футболист на Манчестър Сити. Подобен ход е правен само от Зинедин Зидан през 2017-а и 2018-а година, когато Реал Мадрид спечели последователно срещу Ювентус и Ливърпул.

Зидан и Енрике са и единствените треньори, печелили Шампионската лига в две поредни години от въвеждането на модерния формат през 1992-а година. В цялата история на турнира с подобно постижение могат да се похвалят едва 11 наставници. Единственият друг испанец освен Енрике, който го е правил, е Хосе Виялонга с Реал Мадрид през 1956-а и 1957-а година. Зидан обаче остава единственият треньор с три поредни трофея в цялата история на надпреварата.

Международната преса отдаде огромно значение на успеха на ПСЖ. „Легендарни“, написа „Льо Паризиен“, като добави, че „митът наследява триумфа, а „червено-сините“ влизат заедно в рая и изтръгват частица от вечността“. „Екип“ изведе на първа страница „Непобедимите“ под снимка на парижките футболисти, вдигащи трофея.

Британските медии акцентираха върху драмата около дузпата на Габриел. „Не е честно. Просто не е честно“, написа „Сън“, като подчерта, че човекът, който ще бъде запомнен със загубата на финала, е бил най-добрият в червено и бяло. „Телеграф“ определи изпълнението му като „катастрофален пропуск“, а „Гадзета дело Спорт“ говори за „жестока грешка“. Един от най-силните кадри след финала беше прегръдката на Маркиньос към сънародника му Габриел, докато футболистите на ПСЖ вече празнуваха.

„ПСЖ изглеждаше просто по-уверен, по-зрял и по-закален“, анализира ESPN.

„Празненствата на парижките фенове са признание за работата на Луис Енрике и на този отбор, който той изгради по свой образ: те са най-добрият отбор в Европа и въпреки че спечелиха този втори трофей с дузпи, те го заслужиха“, написа още „Гадзета дело Спорт“.

Испанската „Марка“ обобщи трансформацията на клуба така: „Луис Енрике отбеляза повратна точка в историята на ПСЖ“.

Изданието допълни, че напускането на Килиан Мбапе през 2024-а година е изглеждало като потенциален удар по проекта, но отборът е започнал да блести още по-силно. „Отбор, готов да изгради династия“, заключи „Марка“. В същия дух „Гардиън“ написа, че за Пари Сен Жермен това е била възможност ясно да покаже, че този състав вече има „династичен“ облик.

ПСЖ вече не е клубът, който се препъва под тежестта на очакванията в Европа. Луис Енрике изгради състав по свой образ – колективен, агресивен, дисциплиниран и готов да жертва индивидуалният блясък в името на общата цел. Усман Дембеле е един от най-ясните примери за тази промяна – от футболист, често възприеман като непостоянен, той се превърна в ключов отборен играч.

За Арсенал мечтата остава неосъществена. Тимът на Артета вече се върна на върха в Англия и предстои да отпразнува титлата във Висшата лига, но европейският трофей отново остана недостижим. Въпреки това лондончани доказаха, че принадлежат към най-силните отбори на континента. Те може и да не станат любимци на неутралните фенове с този по-прагматичен стил на игра, но са все по-близо до голямата цел.

Финалът в Будапеща остави две големи истини. ПСЖ вече е отбор с историческа тежест и реална възможност да изгради династия. Арсенал пък напусна сцената със съкрушено сърце, но и с усещането, че европейският връх вече не е далечна мечта. В една вечер, решена от дузпи, разликата между вечността и разочарованието се оказа само един удар над гредата.