Пламен Гетов пред Nostrabet: ЦСКА е готов за шампион, Левски трудно ще защити титлата

Пламен Гетов е една от емблемите на българския футбол, познат със своята техника, славни преки свободни удари и престоите си в двата най-големи български отбора – Левски и ЦСКА. Има и 25 мача за родната селекцията, като играе на Мондиал 86-та, когато България стига до 1/8-финалите на турнира.
Той се съгласи да даде специално интервю за Nostabet.com, където говори както за състоянието на двата отбора, така и за ситуацията в националната гарнитура.
Г-н Гетов, как сте, какво виждате в родния футбол в момента?
– Здравейте, бих казал, че съм добре. Занимавам се с внуците си, понякога ходя и на мачове, но гледам много футбол по телевизията. Сега, докато правим интервюто гледам националите срещу Естония, но нещата изобщо не ми харесват…
Какъв е Вашият поглед над проблемите?
– Има много качествени деца, които нямат пари да си плащат таксите по школите и приключват рано с футбола. Академиите повече търсят парите, отколкото качеството при децата. Навсякъде всички школи взимат пари, а някои и взимат отделно, за да играят децата. За съжаление, държавата не участва с тази визия и енергия, която трябва да го прави, за да развиваме играчи. Трябва да се намалят и чужденците, най-малко в Трета лига, там абсурд – няма как да има. Няма как да имаме силен национален отбор така. Скоро няма да се оправим, ако работата в школите не се подобри. Занемарихме школите и се вижда крайният продукт.
Как Ви се вижда самото първенство, там ЦСКА е лидер..
– Левски направи силен отбор, но трудно се пазят позиции. Сега ЦСКА е във възход, направи хубави неща и мисля, че е вдъхновен от завръщането на “Армията“. ЦСКА е готов за шампион. При Левски може и да има спад, защото играе на два фронта на високо темпо със силни отбори. Може в един момент това да окаже влияние върху представянето в шампионата. И при ЦСКА е така, но с новия треньор е във възход и има глад за успехи. То се вижда.
И двата отбора обаче имат треньори чужденци, какъв знак е това?
– Няма качество при нашите треньори. По-младите нямат опит и още се лутат. Тези чужденци идват с опит и се вижда, че налагат стил и почерк, който вълнува феновете. Също така е много важно да се каже, че те пристигат с договори и трудно някой може да ги махне ей така. Докато българите сами си тръгват при натиск или изобщо не искат да преодоляват кризи – при втория, третия по-лош резултат напускат.
Кой стил от двата Ви харесва повече – на ЦСКА или Левски?
– И двата си имат свои отличителни черти, не мога да определя точно. Аз съм играл и в двата отбора, така че съм 50/50. Чувам се чат-пат с Наско (б.р. Сираков), дори гледахме мача със Спартак Плевен заедно в Ловеч, покани ме. Виждам, че с Даниел Боримиров имат големи амбиции и стегнаха Левски. При ЦСКА пък има мощен спонсор, който налива здраво пари, за да може клубът да стане шампион. И двата отбора са на прав път, но и при двата куца изграждането на играчи отдолу, иначе заради добрите си бюджети успяват да правят големи неща в Европа.
А останалите…?
– Лудогорец е ранен и ще се върне в един момент. Другите са колебливи, но мисля, че първенството е интересно. И ЦСКА, и Левски, и Лудогорец могат да загубят точки от последния или от отбори, борещи се за оцеляване. Нищо не е изключено. Ще видим, очаквам големи обрати.
Ако се върнем отново на националния отбор и поглед още веднъж към родния футбол – накъде трябва да поеме управлението на БФС?
– Аз съм на по-различно мнението от повечето хора. За мен Гонзо вече има опит, успя да хване нещо от Боби. Бербатов, Стилиян и Мартин какъв опит имат освен в чужбина като футболисти – какви контакти имат на ръководно ниво? Мисля, че трябва да има приемственост и да се даде време. Няма да стане с 2-3-5 години. Тук говорим за дълъг процес. Гонзо получи нужните знания от Боби и мисля, че може да даде още, макар и сега нещата да изглеждат трагични.
Някой български футболист прави ли Ви впечатление с нещо?
– За момента никой. Балов имаше избухвания, но е непостоянен. Другите са на едно средно ниво, от което националният отбор не може да има полза. Няма момче, което да се отличава. Илия Груев-младши чат-пат играе в Лийдс, но не е нищо впечатляващо, повечето му подавания са назад. Няма никой, който да ме впечатлява. Спомням си, че в един мач с ГДР от 23-а до 90ата минута дадох седем или осем паса на 40 метра. Груев прави по толкова за 10-15 мача вероятно. Това е проблемът, липсва качеството и риск, но за да рискуваш трябва да го можеш.
Вие сте играли и в Португалия – в Портимонензе, какви спомени имате оттам?
– Спомням си, че нашият отбор изпадна в една от годините, а аз бях третият с най-много голове в шампионата. Вкарах 15 гола, доста от свободен удар. Това говори за добро ниво на представяне и се радвам, че го постигнах.
Вие сте майстор на фаулове, как го правите?
– Преди време един ваш колега ми беше казал, че имам 50 гола от свободен удар, което още стои като рекорд в българския футбол. Начко Михайлов с 29, Джеки с 28 и Бонев 27. Може би е усет, може би талант – не знам, но ми се получаваше. Добри голове ставаха от свободни удари.
Били сте и на Световното в Мексико 1986-а…
– Да, минахме групата, но тогава ръковдството на партията не беше с нас. Все ни спъваха, все грешни решения се взимаха. Подготовка, начин на хранене, отношение, което имаше към нас. Изобщо всичко беше сбъркано. Все пак за първи път минахме групи на Световно, което положи основите на онзи отбор от 1994-а. Но още ме е яд за думите на някои от ръководителите, които казваха „вие сте срам и позор“ след 1:1 с Италия.
Аз после като се върнах в България ги питах – „вие знаете ли с кого правим 1:1“. Те вдигаха рамене, „а с кого пък толкова“. Ами, със световния шампион, за Бога. Какви времена, тук искаха да ни разпнат заради това, че не сме победили Италия. Тогава имах и контузия, но като цяло стиснах зъби и играх, въпреки нея. Но бяха мъжки години и не всеки можеше да се докопа до първия национален отбор. Сега сами виждате какво става. Времената се промениха.





























Няма коментари.