Ротации, контузии и грешки: къде бърка Веласкес?

Загубата на Левски с 0:3 от ЦСКА в дербито преди трагичната за България пауза за националните отбори отново предизвика много въпроси около работата на Хулио Веласкес. Отборът на Маркус Гиздол спечели убедително като символичен гост на Националния стадион и показа, че ЦСКА вече не отстъпва толкова много на големия си съперник, колкото изглеждаше допреди известно време.
Една от основните причини за критиките към Веласкес са постоянните ротации, които испанецът прави в стартовия състав. Разбира се, желанието му да дава почивка на футболистите е напълно разбираемо, защото Левски играе както в България, така и в Европа, а натоварването е голямо и крие риск от контузии. Въпросът обаче е дали тези промени трябва да се правят във всеки мач, особено когато предстои толкова важен двубой като този с ЦСКА.

Само три дни преди дербито „сините“ бяха победили трудно Ягелония в Европа, а веднага след сблъсъка с „червените“ предстоеше пауза в първенството, през която футболистите щяха да имат повече време за възстановяване. Въпреки това Веласкес реши да остави Евертон Бала и Марко Груич на резервната скамейка, а отсъствието им се усети сериозно на терена. След мача испанецът обясни, че решението е било взето заедно с неговия щаб, за да не се претоварват играчите, като припомни и че отборът не може да разчита на важни футболисти като Сержиньо и Акрам Бурас.
Без Евертон Бала Левски изглеждаше доста безобиден в атака, защото бразилецът е сред играчите, които могат да създадат положение, дори когато отборът не играе добре. Вместо него Веласкес заложи на Алекс Сентейес, но испанецът отново не направи добър мач, а двамата с Майкон трудно намираха общ език по фланга и често си пречеха.

Още по-голям проблем беше отсъствието на Груич в средата на терена, където Левски така или иначе беше без Сержиньо. Веласкес избра да започне с Мехди Мубарик, Гашпер Търдин и Рейналдо, но нито един от тримата не успя да покаже най-доброто от себе си срещу халфовете на ЦСКА. Търдин допусна доста грешки и си личеше, че все още не е напълно възстановил формата си след контузията, Мубарик загуби много единоборства, а Рейналдо трудно намираше свободни пространства, за да организира атаките. Точно в такъв мач Груич можеше да бъде много полезен със своя опит, спокойствие и умението да задържа топката и да определя темпото на играта.
В нападение пък Веласкес реши да даде шанс на 19-годишния Стивън Стоянчов, който само няколко дни по-рано стана герой при победата над Ягелония. Младият футболист се стараеше, но не успя да създаде сериозни проблеми на защитата на ЦСКА и на вратаря Фьодор Лапухов. Може би по-доброто решение беше испанецът отново да заложи на игра без типичен централен нападател, както вече бе правил успешно в Европа, или да използва Мустафа Сангаре, който дори да не е в най-добрата си форма, може да затрудни противниковите защитници с физиката и агресивната си игра. По този начин Стоянчов можеше да се появи през второто полувреме, когато съперникът вече е по-изморен, и да опита да помогне на отбора.

Всички тези решения показват, че макар Левски да има повече футболисти и по-голям избор в сравнение с предишните години, разликата между титулярите и част от резервите все още е осезаема. Никола Серафимов, Алекс Сентейес, Хевертон, Давид Кусо и Хуан Переа засега не показват, че могат спокойно да заменят основните играчи. В същото време Търдин, Мубарик и Мазир Сула имат качествата, въпреки че първите двама не се представиха добре срещу ЦСКА. Именно затова може би е по-добре Веласкес да избере футболистите, на които разчита най-много, и да изгради едно ядро, като прави по няколко промени само когато е необходимо, вместо постоянно да сменя голяма част от титулярите.
От друга страна, трябва да се признае, че испанецът има основания да се притеснява за физическото състояние на своите играчи, тъй като контузиите се превърнаха в един от най-големите проблеми на Левски. От началото на годината цели 14 футболисти са пропускали мачове или тренировки заради различни травми и неразположения, а Веласкес почти не е имал възможност да разчита на всичките си играчи едновременно. Особено притеснителни са случаите на Мустафа Сангаре и Асен Митков, които неведнъж имаха физически проблеми, както и на вече напусналия Карл Фабиен. Мускулни контузии получиха също Оливер Камдем, Акрам Бурас, Сержиньо, Мехди Мубарик и Гашпер Търдин, като голяма част от тези травми не са дошли след сблъсъци с противникови футболисти, какъвто например беше случаят с Никола Серафимов срещу Славия.

Причините за толкова много контузии вероятно са няколко, като една от основните е натоварената програма, при която Левски често трябва да играе през три-четири дни. Затова е важно треньорският щаб да следи внимателно физическото състояние на всеки играч и да преценява кой колко може да бъде натоварван. Не по-малко важно е футболистите да не се връщат прибързано след контузия. В това отношение ЦСКА също е интересен пример, тъй като клубът разполага с модерна барокамера, която се използва за възстановяване, а футболистите на Маркус Гиздол изглеждат в добро физическо състояние.
Победата в дербито обаче не само засили критиките към Веласкес, но и постави двата отбора в доста интересна ситуация, защото оттук нататък и Левски, и ЦСКА ще трябва да се справят с по-голямо напрежение, макар и по различни причини. През пролетта „сините“ имаха сериозна преднина в първенството и можеха да играят сравнително освободено, а добрите резултати в Европа допълнително увеличиха очакванията към треньора. След тежката загуба от ЦСКА обаче част от феновете бързо се обърнаха срещу испанеца и започнаха да поставят под въпрос решенията му. Това не е нещо ново за българския футбол, защото подобни критики имаше и към Христо Янев след загубата с 1:3 от Левски, когато той реши да запази част от основните си играчи за финала срещу Лудогорец за Купата на България.

При ЦСКА положението е различно, защото доскоро отборът беше смятан за по-слабия от двата столични гранда, но след подобрението в резултатите и убедителната победа в дербито очакванията към него вече ще бъдат много по-големи. От Маркус Гиздол и неговите футболисти ще се иска да продължат да печелят и да се борят за титлата, а това носи допълнително напрежение, с което ще трябва да свикнат. Важна роля ще има и завръщането на „червените“ в техния дом на новата „Българска армия“, където отборът ще трябва да използва подкрепата на феновете като предимство.
За Левски пък зимният трансферен прозорец може да се окаже много важен, защото клубът вече има доста по-големи финансови възможности и може да привлече футболисти, които да вдигнат нивото на отбора. Ако новите попълнения се окажат успешни и конкуренцията се увеличи, Веласкес ще има повече свобода да прави промени в състава, без това да се отразява толкова сериозно на играта.





























Няма коментари.