Независимо дали искате да го признаете или не, днес е тъжен ден за футбола. Датата 10 октомври 2023 г. завинаги ще остане в историята на любимата игра като чакания и подранил край на една гениална кариера. Тази на Еден Азар. Белгиецът окачи бутонките, които за определен период от време бяха наравно с тези на Роналдо, Меси, Коутиньо, Погба и който още кажете.
Професионалният път на Азар започва през 2007 г., когато едва на 16 години той подписа първия си договор с Лил. Атакуващият халф е прекарал последните две години в академията на „мастифите“ и се е доказал като най-яркия талант на „Домен ду Люшо“. В края на същата тази 2007 г. Азар бива изтеглен от втория отбор на Лил от Клод Пюел, тъй като контузии сполетяват халфовата линия на тима. Каква ирония! През следващия сезон начело на отбора застава Руди Гарсия, който прави Азар пълноправен член на първия отбор. И момчето никога не погледна назад.
Еден вършееше като обезумял из терените на Франция, а това даде допълнителни сили на неговите съотборници. След два сезона на чудеса и индивидуален успех, през 2010/2011 Лил спечели третата си титла на Франция. Последните златни медали са от 1954 г., 12 години преди да се роди баща му. Сезонът завърши още по-сладко, тъй като Лил грабна и Купата на Франция. Едва вторият и последен засега дубъл.
Франция и Лига 1 бързо отесняха на нечовешкия талант на Азар и през лятото на 2012 г. дойде Челси. Броени седмици след като Роберто Ди Матео донесе първата и толкова чакана от Роман Абрамович Шампионска лига, руският олигарх нямаше как да откаже каквото и да е на италианеца. Той пък уцели точно в десетката. Най-добре похарчените 32 милиона паунда.
В Лондон Азар се напасна чудесно и започна същинският терор. Играта на белгиеца бе мълниеносна. Атакуващият халф импровизираше на момента. Футболът му бе феноменално красив хаос. Нямаше нищо подправено. Суров и в същото време обработен до прецизност талант, който когато нямаше как да мине противника си, просто му я пускаше между „ушетата“.
В първенство, в което единоборствата, шпагатите и физиката са фундаментална част от играта, Азар цъфтеше с всеки мач, въпреки че тежеше не повече от 75 килограма и със 100 сантиметра по-висок. Той оперираше главно по лявото крило на атаката, но превъзходните му умения му позволяваха да ходи където и както си иска. В центъра, до нападателя, зад него, отдясно, по-назад. Пълният пакет.
Индивидуалните постижения и клубните медали не закъсняха и на „Стамфорд Бридж“. Още в първия си сезон с Челси той вдигна Лига Европа. За седемте си сезона при „сините“ той спечели два пъти Висшата лига, ФА Къп, Карабао Къп и отново Лига Европа за финал. Четири пъти бе избран за Играч на сезона в Челси, един път за Играч на сезона в Англия, Играч на сезона според колегите му, Играч на сезона според феновете…
Азар покори Албиона и беше време за нещо ново. Реал Мадрид почука на вратата и тя се отвори. 100 милиона евро в касата на Челси и 400 000 паунда на седмица в банковата сметка на белгиеца. За съжаление, това бе и лятото, в което всичко приключи за Азар. Прекалено много купони и партита направиха така, че той се присъедини към първия тренировъчен лагер в Мадрид извън всякаква форма. Трябваше му малко време, но манивелата започна да работи. За няколко седмици изглеждаше така, всякаш Азар ще прави магии и по испанските терени. Налице бяха всички предпоставки – по-добри играчи около него, по-неконкурентно първенство, по-„мек“ футбол.
Но това не се случи. Азар бе застигнат от контузия, от нова контузия и от нова контузия… За 4 сезона той игра в 76 мача във всички турнири, вкара 7 и асистира за 12 гола. Постоянните травми и няколко неуспешни операции на глезена съкратиха кариера, която трябваше тепърва да се насочва към залеза. Точно така, както се случи с Роналдиньо, с Майкъл Оуен, споменатите вече Коутиньо и Пол Погба. Да не отиваме по-назад към Марко ван Бастен. Причини много – несполучливи трансфери, прекалено високи очаквания, отпускане, контузии.
Азар беше всичко, което футболните фенове желаеха да видят. Да, можеше да е много повече, но късметът не бе на негова страна. Воденето на топката на конец, брилянтните му пасове над 30-40 метра, демараж, дрибъл, техника и зашеметяващ завършващ удар. Пълният пакет, който така и не се отвори напълно. А можеше да е величествено!
Няма коментари.