И мъжете плачат

Мечтата на всеки с ЦСКА в сърцето се сбъдна! Никога няма да забравя датата 31 октомври 2026 година. Още в метрото усетих, че предстои много по-различен мач. Огромен ентусиазъм, но и притеснение се четеше във физиономиите на червените шалчета. Заради неизвестното. Все пак историята на ЦСКА завинаги ще се дели на „преди 31.10.2026“ и след това. Дискутираха се теми като фен картите, сканирането на длани и дали ще има достатъчно билети за следващите домакинства. Дали все пак няма да има някаква уловка, което е напълно разбираемо. След всичките лъжи през годините. Макети, проекти, жалби, фалит и още, и още.

Да си фен на ЦСКА е едно от трудните неща в живота.

Поне за нашето поколение, което от 20 години единствено слуша за славните времена, титлите и развенчаването на шампиони в Европа. В унисон с разочарованията на терена и съпътстващите проблеми. Именно затова 31 октомври 2026-а обръща окончателното страницата. Дава надежда за едно светло и изпълнено с успехи бъдеще. Именно това почувствах, когато видях тълпата пред фасадата на „А“ сектор. Разпознах толкова много приятели и познати. Присъстваха клубни легенди и герои от детството ми. Очите им се смееха. Навярно мнозинството не беше вярвало, че някога ще присъства на откриването на най-модерния стадион на Балканите. Който се нарича „Българска армия“.

Кулминацията дойде на трибуните. Мъже плачеха. Аз също не сдържах сълзите си при почитането на паметта на Димитър Пенев, Джони Велинов и останалите легенди, които не дочакаха паметния ден. Всеки втори се държеше за главата, прекрачвайки за първи път прага на новото съоражение. Журналистическата ми банка бе точно до един от входовете. Никога няма да забравя емоциите на децата от школата, когато треньорът им ги доведе. Малко неща в живота биха я предизвикали. И после онези от края на града да разправят опорките за дружества, премествания и тирета. Всичките им приказки изглеждаха толкова смешни и жалки, докато гледах как възрастни мъже плачат от радост, че никога повече не бих обърнал и за миг внимание на подобни подмятания.

По време на тържествената програма емоциите постоянно взимаха връх. 

Тук е моментът да благодарим на всички служители на ЦСКА, които неуморно дни наред работиха по организацията на голямото шоу. Техният труд до голяма степен остава незабелязан. Също така на всеки един, заковал пирон на „Армията“ през последните близо три години. Както и на момчетата с дроновете в различни YouTube канали, които ни държаха в крак със случващото се ежеседмично. 

„Българска армия“ е еманацията на цесекарщината през последните 35 месеца. Денонощен труд за проект, на който и нашите деца след години ще се възхищават. Точно заради тази правоприемственост беше от огромно значение стадионът да се направи на същото място. Защото имаше идеи да бъде преместен в близост до околовръстния път. Борисовата градина е домът на ЦСКА. Така е било и винаги ще е така! 

Целият настръхнах, когато трибуните ревнаха.

От петите до главата. Трябва да си бил там, за да го усетиш. С думи не може да се обрисува. По време на мача с Карабах мой приятел левскар ми сподели, че чува ясно агитката на километри от стадиона. Представям си къде в София са чували Сектор Г в събота вечер. Вероятно и в Бояна. Тепърва съперниците на ЦСКА ще трябва да се съобразяват с тежките домакинства в центъра на столицата. Срещу Славия явно Господ беше решил топката да не влезе. Не помня кога столичният гранд е отправял 45 удара, но не бяха достатъчни за гол. ЦСКА е имал да научи уроци в този мач – да се готви Трабзонспор!