Манчестър Юнайтед затъва, но проблемите са далеч по-големи от Карик

Манчестър Юнайтед вече е на 17-о място във Висшата лига и след загубата с 0:2 от Челси вече има причина да се тревожи за оставането си в елита. Отборът е събрал едва седем точки от девет кръга, няма победа в девет поредни мача във всички турнири и засега не дава признаци, че може да сложи край на слабите резултати.

Най-тревожното е, че Юнайтед продължава да губи, дори когато играе добре, защото пропуска положенията си, а след това допуска грешки, които решават мача в полза на съперника. Срещу Челси отборът на Майкъл Карик отново мина по този път, след като добрата игра през първото полувреме беше последвана от срив след почивката.

Бруно Фернандеш и Амад Диало имаха възможности да дадат преднина на гостите, но не успяха да вкарат и оставиха Челси да се измъкне „сух“ до почивката. Капитанът се завърна сред титулярите, след като при поражението с 0:3 от Борнемут остана неизползвана резерва, но и с него в състава Юнайтед не намери начин да спечели.

В 50-ата минута Ромео Лавия отне топката и подаде на Морган Роджърс, който премина през цялата защита на гостите и откри резултата, без някой да успее да го спре.

Лисандро Мартинес сгреши при гола, а малко по-късно извърши нарушение за дузпа и получи втори жълт картон, с което остави съотборниците си с човек по-малко.

Коул Палмър вкара от бялата точка за 2:0 и на практика реши двубоя, в който Юнайтед отново провали шанса си да вземе нещо заради собствените си грешки. Така единствената шампионатна победа през сезона остана обратът за 5:2 срещу Ипсуич Таун на „Олд Трафорд“ през август, а оттогава отборът все повече губи увереност.

Събраните досега точки означават средно по 0,78 на мач, а ако запази това темпо, Юнайтед би завършил първенството с около 30 точки. При такива резултати изпадането вече не звучи пресилено, особено след като тимът не е спечелил и нито едно от първите си седем гостувания във всички турнири. За последно Юнайтед е започвал сезона със седем гостувания без победа през 1973/1974, когато изпада от елита, а съботните резултати временно го изпратиха сред последните три отбора и сега. Загубата на Кристъл Палас от Тотнъм му помогна да приключи деня над чертата, но остави неприятното усещане, че вече трябва да се надява и на провали на съперниците около себе си.

Юнайтед не беше попадал в зоната на изпадащите след девет или повече изиграни кръга от ноември 1986-а година, когато сър Алекс Фъргюсън замени Рон Аткинсън. Дори през слабия сезон 2024/2025 при Рубен Аморим положението беше различно, защото след 37 кръга отборът беше 16-и, но имаше 14 точки преднина пред намиращия се на 18-о място Лестър Сити. По-пресен пример за реална опасност е Тотнъм, който четири кръга преди края на миналия сезон беше сред последните три отбора и изоставаше с две точки от Уест Хем.

Карик е изпитвал подобна ситуация и като футболист, защото през сезон 2002/2003 изпадна с Уест Хем, въпреки че отборът разполагаше с играчи като Джо Коул и Джърмейн Дефоу. Тогава „чуковете“ събраха 42 точки, което остава най-високият резултат на изпаднал отбор във Висшата лига при сезон с 38 мача.

„Трябва да продължим напред и да печелим мачове. Толкова е просто“, заяви мениджърът след загубата от Челси, като отново запази спокойствие въпреки нарастващото напрежение около него.

На въпроса дали попадане в зоната на изпадащите носи допълнителна тежест за Юнайтед той отговори: „Не и от моя страна, не“, след което обясни, че гледа към възможността отборът да се изкачи в класирането.

„Можете да гледате на ситуацията по този начин, но можете и да помислите колко бързо бихме могли да се изкачим в класирането, ако започнем да печелим мачове. Точно така трябва да подходим“, обясни Карик.

Този спокоен тон обаче вече не убеждава всички, защото част от привържениците виждат в него примирение и очакват по-твърда реакция от човек, който добре знае какво означава Юнайтед. За тях въпросът е дали Карик може да промени играта и резултатите, след като засега отборът повтаря едни и същи грешки.

Положението е съвсем различно от миналия сезон, когато след назначаването му за временен мениджър през януари Юнайтед печелеше средно по 2,29 точки на мач. За цял шампионат това би означавало около 87 точки, докато сега треньорът трябва да спре пропадането на отбора, за да запази и собствената си работа.

След загубата от Борнемут ръководството реши да изчака до ноемврийската пауза за националните отбори, преди да вземе решение за бъдещето му, но поражението от Челси увеличи натиска. Очаква се Карик да води тима срещу Рома в Шампионската лига във вторник, а на 8 ноември предстои домакинство на Астън Вила на Унай Емери.

Michael Carrick is expected to be IN CHARGE when Manchester United face Roma.The board are unlikely to make a change this side of the international break now and some senior figures believe he can still turn this dire form AROUND. [@alex_crook] #mufc https://t.co/Ch3keoTcB4

— The United Stand (@UnitedStandMUFC) November 1, 2026

След срещата с бирмингамци ръководството ще има време да прецени как да продължи, но програмата след паузата също не обещава лесен изход от кризата. Сред следващите седем шампионатни мача са гостувания на Ливърпул, Нюкасъл и Арсенал, което прави нуждата от бързо подобрение още по-голяма.

Смяната на Карик обаче няма сама да реши всички проблеми, защото хората, които ще избират следващия мениджър, също носят отговорност за състоянието на клуба. Назначението на Ерик тен Хаг, последвалите треньорски смени и грешките при изграждането на състава дават достатъчно основания да се съмняваме, че ще бъде взето по-добро решение.

Изпълнителният директор Омар Берада и спортният директор Джейсън Уилкокс присъстваха на „Стамфорд Бридж“ и бяха освиркани от привърженици, които вече искат отговори и от тях. Двамата дойдоха с опит от Манчестър Сити и с очакването да помогнат на Юнайтед да се върне сред водещите отбори, но засега резултатите показват обратното.

След влизането в клуба на сър Джим Ратклиф през февруари 2024-а година Юнайтед печели средно по 1,38 точки на мач във Висшата лига. Между оттеглянето на Фъргюсън през 2013-а година и идването на Ратклиф показателят е 1,81, така че обещаното подобрение все още не се вижда в класирането. Феновете също ясно показват, че само треньорът трябва да понася вината.

Евентуално изпадане би донесло огромни финансови загуби, въпреки че приходите на Юнайтед през сезона се очаква да надхвърлят 700 милиона паунда. Клубът има задължения за 1,15 милиарда паунда, включително кредити и неизплатени суми по трансфери, а част от дълга е била предоговорена през юни при по-висока лихва.

За размера на риска говори и оценката на финансовия анализатор Пол Куин, известен като The Esk, който през май изчисли, че при изпадане Тотнъм би загубил между 197 и 235 милиона паунда приходи. Сметката при Юнайтед най-вероятно ще бъде различна, но цялостно показва колко тежък може да бъде ударът по отбора и защо т.нар. „парашутни плащания“ (б.а. – сумите за изпадналите клубове) трудно биха покрили загубите.

Не е ясно и дали заплатите на футболистите ще бъдат намалени при изпадане, както и как подобен провал ще се отрази на договорите със спонсорите. Затова надеждата на някои фенове, че загубата на място в елита ще принуди Глейзър да продадат клуба, не означава, че така проблемите ще бъдат решени, защото междувременно и стойността на Юнайтед би намаляла.

Въпреки недоволството привържениците не изоставиха отбора и в последните 15 минути на „Стамфорд Бридж“ пееха за „Бебетата на Бъзби“, а след края аплодираха Карик и играчите. Чуха се и отделни освирквания, но посрещнаха мениджъра и играчите по-топло в сравнение след загубата от Борнемут.

За Карик това беше третият път за десет дни, в който отива при феновете след болезнен резултат. Феновете все още са зад отбора, но за да запази доверието им, Юнайтед трябва да започне да печели, преди страхът от изпадане да се превърне в битка, за която никой в клуба не изглежда подготвен.