Трудно е сега да се говори за футбол в Благоевград. Тежко е и за играчите, и за треньорите, и за феновете. След домакинската загуба от Черно море отборът на Пирин слезе на предпоследното място в класирането, и е само на точка от последния Спартак Варна, но пък от друга страна изостава само на три точки от спасителното 13-то място, което се заема от Септември.
Точно в този момент е излишно да се сипят обвинения към този или онзи, или да се правят крайни оценки и анализи, и предположения за предизвестен край. Но обективността изисква да признаем, че футболистите и треньорът Христо Янев нямат никаква вина отборът да попадне в тази сложна ситуация.
Морален длъжник към тима си остава ръководството, тъй като не е изрядно и почтено от няколко месеца към футболистите, които обаче показват с всеки изминал ден, че са мъже с характер и морал, и искат Пирин да го бъде. Точно за това никой няма право да отписва Пирин. Защото дори и да е притиснат до стената, в неговия състав винаги е имало, а ги има и сега, играчи, които са съхранили прословутия пирински дух, хъс и воля, а и инат, ако искате го наречете.
Именно заради тези традиции, които се предават от поколение на поколение, Пирин ще се бори до края и докато има теоретични шансове. Все пак остават още девет мача от редовния сезон и други пет решителни битки в плейофите. Така че изчакайте с присъдите и не съдете никой от тези, които защитават емблемата на Пирин на терена и тези, които правят тактиката и редят състава. И ако Господ в крайна сметка отреди те да нямат късмет да постигнат това, към което се стремят, други трябва да се срамуват и да поемат отговорността.
Няма коментари.