Мубарик е ледът, Сержиньо е пламъкът на Левски

Левски изпълнява количествена и качествена селекция, която може би още не е завършила през това лято. Входящите трансфери на „сините“ засега са осем на брой, а изходящите по-малко и толкова и ще си останат вероятно. Столичният гранд все пак влезе в ролята на шампион между сезоните и бе нормално да опита да се „заяви“ за квалификационните кръгове на Шампионска лига. Те обаче бяха преодоляни с полет, а сега остана само реваншът с АЕК Атина. И можем да заключим, че вдигането на нивото с новите попълнения се случва поетапно.

Някои от тях вече се утвърждават в състава на Хулио Веласкес, други плавно намират ритъм. Има и алтернативи, които подсилват резервната скамейка на „сините“, но в предстоящия дълъг сезон кой знае?!

Две имена направиха най-сериозно впечатление в първия мач с АЕК, завършил 0:0 в София. Двата мотора в средата на терена Мехди Мубарик и Сержиньо не спряха да „работят“ в рамките на 90-те минути и отговориха отлично на далеч по-класните си съперници в раирани жълто-черни фланелки. Сержиньо вече трупа аплаузи с екипа на Левски, а Мубарик започна по-плахо, но сега напипва ритъм и изглежда, че се приспособява изключително добре към прилежащите си функции.

Мароканецът и португалецът определено поеха диригентската палка в отсъствието на Акрам Бурас и запълниха липсата му във всички направления. Универсалният Гашпер Търдин също не бе на терена с „двуглавите орли“ от Атина, но проблем без словенеца нямаше. Мубарик и Сержиньо вляха свежа кръв в „синята“ средна линия – всеки по свой собствен начин.

Мубарик е спокойствието измежду халфовете на Левски, истински лед, парадоксално на произхода си от топла Африка. Мароканецът е много далеч от блестящ и перфектен в действията си, но внася зрялост и спокойствие. Няма как да не направи впечатление, че Мехди предпочита по-късите и сигурни подавания, за сметка на действия, изострящи „сините“ офанзиви. Много деен и енергичен в отнемането на топката, Мубарик бе истинска скала в предмостието на отбраната срещу АЕК. За плейофа от ШЛ може да кажем, че бе първият наистина много силен мач за харизматичния халф с плитките. Спокойствието на Левски си има ледено име – Мехди Мубарик.

Сержиньо е огънят, от друга страна. Всичко грациозно, креативно и офанзивно започва от русокосия португалец. Левски уцели топ попадение за халфовата си линия с бившия играч на Санта Клара, който навигира цялата игра на отбора си – от собственото до противниковото наказателно поле. Няколко от марковите дълги пасове на Сержиньо тестваха много сериозно отбраната на АЕК и с малко повече късмет Левски можеше да шокира гърците с попадение. Определено жарта в краката на Сержиньо кара Левски да „пламти“ по различен и много опасен начин.

Португалският маестро и мароканският пазител на средата оформят интересен тандем. Двамата не са най-динамичните играчи на света, но четат ситуациите на терена по блестящ начин и трудно нещо им убягва. В реванша с АЕК именно на техния опит и рутина ще разчита средната линия, а и целият тим на „сините“. Спокойствието на Мехди Мубарик и жарта на Сержиньо тласкат Левски едно ниво нагоре. Един необичаен баланс, който прави „сините“ по-добри и непредвидими за съперниците. Селекцията на „сините“ през това лято изглежда обещаваща, а може да стане и мечтана в Атина.