Лудогорец печели като големите отбори

Лудогорец прекъсна черната си серия на „Тича“ и след като надделя с 3:2 над Черно море, е един от двата отбора с пълен актив от 12 точки след четвъртия кръг.

Във Варна разградските орли проспаха първото полувреме, след което губеха с 0:1. Последва обаче реакция от тяхна страна и с три безответни гола за пълния обрат в първите 8 минути след почивката, изглеждаше, че разградчани сякаш са убили интригата.

В последните 20 минути обаче Лудогорец си помисли, че мачът е свършил и се отпусна. Гостите допуснаха гол и трепереха до края, но все пак трите точки заминаха за Разград.

Променливото игрово поведение в четирите срещи на футболистите на Томас Райс обаче и възходите и спадовете в играта им по време на мачовете, идват да покажат, че Лудогорец продължава да търси себе си.

Да търси онзи доминиращ стил, с който не оставяше шансове на съперниците и вдигаше редовно трофеи. Този стил започна да се губи миналата есен и оттогава „орлите“ не могат да си го върнат.

Все пак има и нещо хубаво в началото на това първенство. То е, че Лудогорец побеждава във всеки двубой, макар и да не убеждава с играта си. Лудогорец взема максимума така, както често сме виждали да го правят големите отбори – без да блестят и да разкриват огромния си потенциал, те взимат своето с минимални усилия и прагматизъм. 

Дали, след като накажат грешка на опонента си, дали след като вкарат някои от малкото положения, които са създали. А понякога и късметът ги покрива, но нали казват, че късметът не е случайност и отива при тези, които го заслужават.

При Лудогорец в момента има от всичко това по малко. Но най-важното е, че разградчани печелят и трупат точки, което неминиуемо ще им вдъхва увереност и самочувствие.

Остава само да видим дали с времето „орлите“ ще вдигнат и игровото си ниво, и дали ще успеят да наложат нова хегемония под ръководството на взискателния германски специалист.

Ако потърсим пък и други позитиви, те ще са свързани с добрата форма на Руан Секо. Четири гола в четири мача и една асистенция са добър атестат за всеки централен нападател. 

Нека да припомним, че когато Секо се завърна на „Хювефарма Арена“ под наем през януари, през миналата пролет в 10 мача вкара само 2 гола. Но сега за радост на треньора и съотборниците му е преобразен и има предимство пред Квадво Дуа за водач на атаката.

Опасността в предни позиции обаче не идва само от бразилеца, тъй като другите четири попадения са дело на трима играчи.

Два пъти се е разписал Ивайло Чочев, а по веднъж Алберто Салидо, който откри головата си сметка за „орлите“, и Бърнард Текпетей.

Връщайки се към Томас Райс, прави впечатление, че той започва да залага на едно ядро от осем играчи за стартовия състав. В последните три шампионатни срещи от първата минута започнаха Хендрик Бонман, Йоел Андерсон, Симеон Шишков, Ивайло Чочев, Петър Станич, Алберто Салидо, Бърнард Текпетей и Руан Секо.

Тук на хартия излиза, че Райс спазва неписаното футболно правило, че когато отборът върви, съставът не се бута. Със сигурност обаче това може да се промени във всеки един момент, тъй като Лудогорец разполага поне с още много стойностни и равностойни изпълнители.

Визирам Франсиско Сон, Антон Недялков, Едвин Куртулуш, Идан Нахмиас, Оливер Вердон, Винисиус Ногейра, Филип Калоч, Агибу Камара, Дерой Дуарте, Квадво Дуа, Емерсон Родригес, перспективния Михаил Полендаков и възстановяващите се от контузии Ерик Маркуш и Кайо Видал.

Прибавяйки към тях новите попълнения Хосам Абделмагид и Нейтън Фернандеш, и евентуално още един, двама нови, които могат да бъдат привлечени до края трансферния прозорец, говорим вече за един сериозен потенциал. Потенциал, който Райс ще развива в опит да върне идентичността, стойността и победния манталитет на Лудогорец.