Няма нищо невъзможно за тези, които не се предават. Няма нищо невъзможно и за Локомотив Пловдив, който е един от нашите славни и успешни клубове. Тази пролет обаче Локо изпадна в една необичайна за него ситуация, но надигна глава и изригна точно, когато трябваше. Защото мачовете намаляват и оттук нататък всяка грешка може да се окаже фатална.
Във вторник обаче Локомотив не само спечели категорична победа с 4:0 над Крумовград, но и по всичко личи, че ще извлече доста позитиви от нея. Безспорно най-значимите от тях са, че играчите на Душан Косич си върнаха увереността и самочувствието, и направиха гигантска крачка към директното оцеляване.
Успехът позволи също на „черно-белите“ да прекъснат и две неубедителни серии от шест поредни мача без победа и пет срещи поред без победа на чужд терен в групата на майсторите. Не на последно място се отпушиха и двама от лидерите на тима. За Хуан Переа това бе първи гол след 12 двубоя, а за Димитър Илиев – след 13. Митко пък за първи път при Косич записа пета поредна среща като титуляр.
Но, ако приемем, че в случая говорим само за едни цифри, това, което задължително трябва да се отбележи, е подобрението във всяко отношение в продукцията на Локо на Гергьовден. Затова тук не става само въпрос, че Локото надделя срещу съперник, срещу който нямаше вкаран гол и победа през този сезон.
По-важното е, че „черно-белите“ взеха изключително ценните три точки със стил и дадоха сигнали, че са готови да се борят за максимума и във всеки един от оставащите четири финала. В този сблъсък Локомотив се показа като един стегнат, уверен и дисцплиниран тим, в който всеки един играч знае за какво е излязъл на терена и има ясната идея какво да прави във всеки един момент.
Локомотив бе доминиращ и нито за момент не остави възможност на домакините да си помислят, че могат да се върнат в мача. Локомотив бе и резултатен, като ефективността в завърщващия удар му помогна да вкара цели четири гола. Толкова, колкото имаше общо в предишните девет мача.
Прави впечатление също, че Душан Косич напипа състава и в последните три двубоя залага на едни и съща единайсеторка. Всъщност мачовете можеше и да са четири, ако не беше наказанието на Умарбаев срещу Славия. Сега, след като напрежението в Локо падна, за отбора остава само едно – да довърши това, което започна. И призвани да постигнат тази цел сякаш изглеждат единадесет футболисти, стига да няма наказания и контузии.
Това са Боян Милосавлевич, Патрик Степински, Хорхе Сегура, Калоян Костов, Ангел Лясков, Ивайло Иванов, Христо Иванов, Парвизджон Умарбаев, Димитър Илиев, Хуан Переа и Жулиен Лами.
Разбира се, в хода на срещите, а защо не и в началото на някои от тях, шансове ще получат и други изпълнители. Затова Ефе Али, Ловро Бизяк, Петър Андреев, Мартин Петков, Мартин Хайдаров, Диого Абреу, Тодор Павлов и отбелязалия дебютния си гол за отбора от „Лаута“ Тобиас Бьорнстад, трябва да са на максимална висота, за да оправдават треньорското доверие.
Когато обаче визирах позитиви по-горе, има и още един съществен такъв. А той е, че Локомотив вече зависи само от себе си и единствено неговото представяне ще е определящо за крайното му класиране. Казано по друг начин, Локото има най-удобната програма в сравнение със своите конкуренти, но твърдя това с уговорката, че във футбола програмата е такава, каквато си я направиш.
Все пак обаче Локомотив първо гостува на изпадналия вече Хебър, а после ще има възможност да унищожи надеждите за бараж на Ботев Враца пред вярната си публика в своя дом. В предпоследния кръг пък Димитър Илиев и компания ще се изправят на „Овча Купел“ срещу тима на Славия, който доиграва протоколно сезона, а накрая приемат ЦСКА 1948.
Обективно погледнато Локо има силите и потенциала да се справи и да постигне това, което очакват неговите привърженици. А впоследствие да си направи изводи и извлече поуки защо се наложи толкова дълго да трепери за мястото си в елита през пролетния полусезон.
Няма коментари.