Левски не пречупи Лудогорец, а направо цялото първенство

Левски завърши сезона срещу Лудогорец така, както премина почти цялата кампания между двата отбора – без победа, но с усещането, че голямата битка е спечелена. Равенството 1:1 в Разград бе шести сблъсък между „сини“ и „зелени“ през този сезон, а статистиката остана необичайна за шампион: четири загуби с по 0:1, едно нулево реми и едва един отбелязан гол срещу прекия конкурент за титлата. И въпреки това именно Левски е новият шампион на България.

Точно в това се крие и най-големият парадокс на сезона. Левски не намери решение срещу Лудогорец в директните двубои, не доминираше срещу „орлите“, дори често изглеждаше по-предпазлив и по-внимателен в тези срещи. Но шампионатът не се печели само в дербитата. Печели се с постоянство, с реакции след трудни моменти, с характер в „малките“ мачове и с умението да взимаш своето веднага след загуба. Именно там Левски направи разликата.

Неслучайно и в Англия Арсенал не успя да победи Манчестър Сити в нито един от трите им мача през сезона, но въпреки това е на крачка от титлата във Висшата лига. Защото големите първенства се печелят не само в преките сблъсъци, а с постоянство през цялата година.

Докато Лудогорец губеше точки срещу почти всички отбори в първенството и за първи път от години изглеждаше уязвим, „сините“ под ръководството на Хулио Веласкес показаха стабилност, която дълго липсваше на „Герена“. След всяка загуба идваше реакция. След всяко колебание – победа. Левски не допусна дълги сривове, не изпадаше в серии от лоши резултати и точно това донесе титлата много преди края на сезона.

В Разград се видя още нещо важно, а именно, че шампионският манталитет вече е налице. Левски нямаше реална нужда от този мач. Титлата вече бе вдигната, еуфорията още не беше отминала, а след няколко седмици започва подготовката за най-важното изпитание – Европа. Въпреки това „сините“ не излязоха да доиграват сезона. Веласкес направи цели осем промени в стартовия състав, даде шанс на футболисти с по-малко минути, но отборът пак изглеждаше организиран, мотивиран и гладен за победа.

Точно това впечатли най-много след двубоя. Левски игра с отношение, което рядко се вижда в българския футбол след изпълнена цел. Вместо лежерно настроение и формално присъствие, шампионите показаха дисциплина, концентрация и желание да се доказват. Втората част в Разград вероятно бе най-силното полувреме на Левски срещу Лудогорец през сезона.

„Невероятна реакция на моя отбор. Все пак трябва да погледнем и в контекста, че вече сме шампиони, а играчите показаха отношение сякаш от днешния мач зависи титлата. Мога само да им сваля шапка. Още един ден искам да благодаря на нашата публика, невероятна. Всички ние сме едно семейство и отборът е над всичко“, заяви Хулио Веласкес след мача.

След трудно начало и по-активни домакини, „сините“ постепенно намериха ритъм. В 67-ата минута дойде и техния момент – първият гол на Левски срещу Лудогорец през кампанията. Контраатаката бе образцова. Алдаир Невеш изнесе топката от собствената половина, Евертон Бала показа класата си срещу капитана на „орлите“ Антон Недялков и с великолепен последен пас изведе Хуан Переа, който наказа разсеяната защита. Голът не донесе победа, защото Дерой Дуарте изравни в 81-ата минута след брилянтна асистенция на Петър Станич, но донесе нещо друго – потвърждение, че Левски продължава да играе на максимум дори след спечелената титла.

Веласкес не скри удовлетворението си и отново защити отбора и подчерта колективния дух, който превърна Левски в шампион.

„Много съм доволен от моя отбор. Направихме голям мач. Бяхме във възходяща линия. Момчетата свършиха невероятна работа. Днес започнахме с осем промени в състава и представянето на всички беше за пример“, заяви наставникът.

Думите му описват целия сезон на Левски. Веласкес успя да изгради отбор, в който резерви и титуляри поддържат едно ниво, а футболистите приемат ротациите като част от общата цел, а не като наказание. Именно това позволи на „сините“ да издържат дългия сезон и да не рухнат в ключовите моменти.

„Независимо дали някой играе минута или 90, оставя сърцето си на терена. Всеки от футболистите може да играе. Мислим колективно, това е ключово за нашия отбор. Искаме отношение, себераздаване и колективна мисъл в следващия мач, това, което виждаме през целия сезон“, допълни Веласкес.

Испанецът спечели титлата не с гръмки обещания, а с методичност, спокойствие и ясна структура. В много от големите мачове Левски не бе безразсъдно офанзивен. Напротив – често играеше предпазливо, компактно и прагматично. Срещу по-силните съперници „сините“ първо мислеха за стабилността в защита, а след това за риска в атака. Някои критикуваха този подход, но в крайна сметка именно той донесе шампионската титла.

Показателно е, че дори срещу ЦСКА Левски не доминира напълно през сезона. „Сините“ победиха вечния съперник само веднъж, направиха едно равенство и загубиха с 0:1. В събота предстои още едно дерби, което може да се окаже решаващо за второто място. Лудогорец, ЦСКА и ЦСКА 1948 са разделени от минимална разлика и именно шампионът може да се превърне в съдник на битката за Европа.

Но докато останалите още пресмятат точки и сценарии, Левски вече мисли за следващото ниво. Още от деня, в който титлата бе официално спечелена, клубът премина на „вълна Европа“. Това ясно си личи и от поведението на Веласкес. Испанецът използва оставащите мачове не просто за доиграване, а като подготовка за лятото, за квалификациите в Шампионската лига и за решенията, които предстоят около селекцията.

Защото титлата е само началото. Голямата мечта на „сините“ фенове вече е завръщане в групите на европейски турнир. Най-реалистичната цел изглежда Лигата на конференциите, но самият факт, че Левски стартира от Шампионската лига, променя атмосферата около клуба. Жребият наближава, подготовката ще започне скоро, а всяка тренировка и всеки оставащ мач вече са насочени към Европа.

Именно затова двубоите срещу Лудогорец, ЦСКА и ЦСКА 1948 в края на сезона имат огромна стойност. Те са тестове срещу отбори, които като ниво и интензитет са близо до съперниците, които Левски може да срещне в първите квалификационни кръгове. А в тези тестове „сините“ показаха, че вече имат стабилна основа.

Защитата изглежда организирана и надеждна. Акрам Бурас се превърна в едно от големите открития на сезона и безценен футболист в средата на терена. Евертон Бала носи креативност и класа между линиите. Хуан Переа доказа, че може да бъде решаващ в големите мачове. Най-големият въпрос остава ефективността в последната третина. Левски често стига до добри ситуации, но срещу силни съперници все още му липсва допълнителната класа и хладнокръвие пред гола.

Именно там вероятно ще бъдат насочени и усилията през лятото. Веласкес и ръководството вече мислят за селекцията, за възможни изходящи трансфери и за това как отборът да стане още по-конкурентен в Европа. Но най-важното вече е факт – Левски отново има гръбнак, характер и ясна посока.

Равенството в Разград не промени нищо за шампиона, но показа най-важното за този Левски. „Сините“ не победиха Лудогорец нито веднъж през сезона, но въпреки това детронираха „орлите“, защото бяха по-постоянният, по-стабилният и по-зрелият отбор в решаващите моменти. А именно това прави разликата между тим, който печели дербита, и тим, който печели титли.