Левски има нужда от тези вечери, дори когато болят

Левски има за какво да го е яд. След толкова чакане, след цялото лято на надежди и напрежение, първата вечер в основната фаза на Лига Европа от 15 години насам заслужаваше по-хубав край. Поне един гол, поне една точка, поне още един повод трибуните да избухнат. Вместо това остана онова досадно 0:1 срещу РБ Залцбург и усещането, че нещо е било съвсем близо, а се е изплъзнало.

Това усещане има своето обяснение. Австрийците (очаквано) показаха повече класа, но Левски видя, че може да играе като равен срещу тях. Можеше да отнема топката, да ги притиска, да ги кара да се съобразяват с него. Имаше моменти, особено след почивката, в които „сините“ изглеждаха освободени от първоначалното притеснение. И точно тогава човек започваше да си мисли, че от този мач все пак може да излезе нещо.

„С течение на мача придобивахме все повече самочувствие“, каза вратарят Светослав Вуцов след мача.

Може би това са думите, които най-много си струва да останат след тази вечер. Самочувствието трудно се подарява. Трябва да излезеш срещу такъв съперник, да усетиш темпото му, да спечелиш няколко единоборства и сам да разбереш, че можеш. Левски извървя част от този път още срещу Залцбург. Сега трябва да запази наученото и да го пренесе в следващия мач.

Разбира се, ядът няма да мине толкова лесно. Рикошетът в Кристиан Димитров и попадението на Харис Табакович бяха от онези епизоди, които футболистите сигурно ще превъртат още дълго в главите си. Толкова усилия, толкова тичане, а накрая всичко се решава от един неприятен миг. Футболът умее да бъде жесток и когато съперникът не те е надиграл категорично.

Но Левски дължи на себе си и честния поглед към другата врата. Там точен удар така и не дойде. Желанието го имаше, имаше и натиск, но липсваше онова последно добро отиграване, след което вече можеш да очакваш гол. Това също трябва да остане в съзнанието на отбора. Защото следващия път ще му трябва повече от надеждата, че съдбата ще върне жеста. Треньорът Хулио Веласкес го каза достатъчно откровено:

„И както казах и вчера, в Европа ние сме като едно бебе, което трябва тепърва да расте и да се учи на неща“.

Думите му може да жегнат гордостта на някого. Левски все пак има история, има памет за големи мачове и съперници, има публика, която съвсем естествено иска още. Но този отбор тепърва трупа своя европейски опит. За част от футболистите подобни вечери са нов свят – с по-малко време за мислене, с по-тежки единоборства и с грешки, които струват по-скъпо. Нужно е да преминат през всичко това, за да започнат да се чувстват у дома и на тази сцена.

А хубавото е, че вече имат тази възможност. Дълго време на Левски му липсваха точно такива мачове. Сега му предстоят още седем. Седем различни изпитания, след които отборът може да бъде по-уверен, по-опитен и по-труден за побеждаване. Ще има вечери, в които ще стиска зъби. Ще има и шансове, които трябва да сграбчи. Срещата със Залцбург остави достатъчно основания да се вярва, че „сините“ могат да търсят своите точки дори срещу тимове като Олимпик Марсилия, Съндърланд и Милан.

За това ще помогне и упорството на Веласкес да държи на собствената си футболна философия. Испанецът иска отборът му да играе, да пресира, да опитва. Подобен подход носи риск и изисква смелост, особено когато отсреща има по-опитен съперник. Но дава на футболистите шанс да разберат докъде могат да стигнат. С всяка такава среща отговорът трябва да става малко по-убедителен.

„Мисля, че може да си сверяваме какво ни е нивото и какво трябва да надграждаме. Опитът направи разликата“, отбеляза членът на Съвета на директорите Даниел Боримиров.

Този опит вече се трупа. Включително през умората, през разочарованието, през необходимостта след няколко дни отново да си готов за мач. След 19 двубоя от началото на сезона Левски има нужда да си поеме дъх. Да възстанови контузените, да освежи главите, да поработи върху онова, което не достига. Паузата идва навреме, а после всичко продължава наново. А наученото в Европа трябва да помага и в първенството.

Има още нещо, което си струва да бъде съхранено от тази вечер – подкрепата след края. Публиката видя усилието и го оцени, а за футболистите това има значение. Особено когато си загубил и сам знаеш колко близо е изглеждал по-добрият резултат. Такива моменти държат отбора и хората му заедно, докато чакат следващия повод да се зарадват.

„Ние сме Левски и ден за ден, крачка по крачка продължаваме да израстваме“, каза Веласкес.

Точно така трябва да се гледа на онова, което предстои. С апетит за победи и с търпение към пътя дотам. Левски има много какво да спечели от това участие, включително от вечери, които завършват с разочарование. Важното е след тях да остава нещо в отбора – повече увереност, по-добри решения, по-смели действия в следващия труден момент.

Боли от загубата от Залцбург, но уроците тепърва предстоят. Левски има нужда от тях, за да дойде и вечерта, в която ще си тръгне с точките и с увереността, че точно тук му е мястото.