Левски изгуби битка, но не загуби честта си

Шампионът Левски допусна минимална домакинска загуба с 0:1 от Залцбург в първия си двубой от основната фаза в Лига Европа. Обективността обаче изисква да признаем, че от подобни загуби „сините“ може и да ги боли, но в никакъв случай няма да им тежи.

Защото те защитиха честта си и особено през второто полувреме, показаха, че са способни да оказват сериозна съпротива на отбор, който е далеч преди тях в развитието си. Именно и това би трябвало да бъде основната причина за поражението, ако се потърси такава. Все пак Левски сега се намира в началото на своя европейски проект, а във футбола не може да се прескачат стъпала.

В момента Левски започва да структурира европейски клуб и да изгражда отбор , който да се представя достойно по терените на Стария континент, и да печели точки и победи. При Залцбург обаче този процес отдавна е завършен. И откъм модерна европейска структура на клуба, и откъм база и стадион, и откъм школа и представителен тим. Докато Левски тепърва ще израства и ще се развива в Европа, и времето ще покаже доколко ще може да се доближи до средноевропейски клубове като Залцбург.  

Ако се върнем обаче към мача, първото, което трябва да отбележим, е, че Левски има технични, интелигентни и бързи играчи, но са ниски и не толкова повратливи, изключвайки Кристиан Димитров и Кристиан Макун. Те играха срещу високи, мощни и здрави физически футболисти и грешката им беше, че до почивката стояха далеч един от друг. Разстоянието бе голямо, а при голямо пространство по-трудно вървят и пасовете.

Отделно домакините подаваха топката настрани и разчитаха на успоредни пасове, а така забавяха времето и играта. Австрийците натиснаха няколко пъти, но повече бяха прибрани отзад. Нашите разиграваха кълбото в безопасни зони и след като липсваше КПД и острота в атака, почти не застрашиха вратата на Залцбург.

Левски имаше и лошия късмет да получи нелеп гол. Кристиан Димитров бе хванат в крачка, топката отскочи от крака му и дойде удобна на голмайстора на гостите Харис Табакович, който нямаше как да пропусне. В тази ситуация обаче „сините“ сбъркаха два пъти. Първо, липсата на преса позволи дълъг пас от центъра, а след това Алдаир Невеш мина зад гърба на противников играч. Ако преди това португалецът се бе изтеглил назад, за да затвори зоната, може би нямаше да се стигне до откриващото попадение.

През второто полувреме Левски заигра по-смело и агресивно, и имаше голям превес във владеенето на топка. Затова допринесоха и направените от Хулио Веласкес смени. Те позволиха на футболистите на Левски да имат по-голяма скорост в атака, да пробиват през централната част и да търсят зоните зад гърба на бековете на гостите. 

Тогава станаха и най-добрите ситуации за гол за нашите, след като „сините“ си подаваха по-бързо, не задържаха топката и принуждаваха съперника да бърка и да се връща назад. Най-вероятно, ако този начин на игра и подход на Левски го бяхме видели и през първото порувреме, отборът можеше да прати мача и в друга посока.

При всички случаи обаче, ако Левски иска да побеждава в Европа и да върви напред, трябва да подава от дълбочина и да използва скоростта на бързите си и технични нападатели. Както го направи срещу Университатя в София – топката се подаваше само напред и се тичаше неспирно. Движението беше голямо и се създадоха достатъчно неприятности за румънците.

Накрая да отдадем заслуженото и на Залцбург. Безспорно това е един завършен отбор, с изграден стил на игра и научени футболисти, някои от които твърде млади, но много перспективни. 

Австрийците показаха неизчерпаем физически ресурс, динамика и интензитет. Те бързо преливаха в атака и бързо се прегрупирваха в защита. А, когато превключваха на висока предавка и подлагаха на натиск Левски, успяваха да намират пространства в защитата му. Залцбург създаде положения, но вездесъщият Светослав Вуцов спаси всичко. Освен при гола, при който обаче нямаше какво да направи.