ЦСКА се намира в решителната фаза от втория си преходен сезон. Ясно е, че месеците от март до май решават всяка една кампания за всеки отбор. Но случаят с „червените“ е по-особен. Преди около две години знаково се смени собствеността на столичния гранд, но единият преходен сезон се превърна в два преходни сезона. Така можем да перефразираме траещият все още процес в Борисовата градина. И като трансформация „армейците“ вървят все по-бързо към завършен вид.
Преди година отборът, воден тогава от Александър Томаш, се озова във втората четворка на шампионата. А в нея максимумът е пето място и точно това бе постигнато. През април и май ЦСКА игра с полугодните за професионален футбол Берое, Спартак Варна и Ботев Пловдив. На практика три полуфалирали отбора в онзи миг. Сега ситуацията не се различава особено за „соколите“ и заралии, докато „канарчетата“ изплуваха от блатото. В онези плейофни кръгове за местата от пето до осмо ЦСКА нареди куп победи, някои от тях и с прилична на теория игра, имаше и разгроми… Формата на мачовете обаче бе по-скоро приятелска с оглед вида на противниците, а заблудата сред феновете на „червените“ и спортно-техническото ръководство се разпростря жестоко.
Истинският тест преди около 10 месеца бе болезнен и все още реже с нощ сърцата на „червените“. Загубеният финал за Купата на България… „Червените“ излязоха пред море от 40 000 души на Националния стадион „Васил Левски“ и, образно казано, си глътнаха граматиката. Отборът на Томаш не създаде нито едно положение за гол срещу Лудогорец и загуби с 0:1. Седмица по-късно „армейците“ рухнаха и в евробаража с Арда, който ги изхвърли от международните клубни турнири за втора поредна година. Поражението в Кърджали бе още по-катастрофално и болезнено – дойде с дузпи, предшествани от изравнителен гол в последната възможна минута.
Година по-късно ЦСКА не се намира в коренно различна ситуация, що се отнася до изконните ценности на клуба. Борбата за златото не е обречена, но е много трудно осъществима. Лидерът Левски е с много точки напред и не всичко зависи от „червените“, колкото и неприятен да е този безспорен факт. Христо Янев, заменил Душан Керкез рано-рано през сезона, няма вина за загубените точки, костващи мястото на „армейците“ в реална битка за титлата.
Пред Янев седи задачата да се поучи от грешките на по-предния треньор Томаш и да не допуска нова „червена“ пролетна заблуда.
По всяка вероятност ЦСКА ще е в топ 4 на първенството, което му отрежда най-сладките, но и най-трудни плейофни сблъсъци. „Червените“ ще имат силно поддържаща роля в карето тимове, където ще бъдат още Левски, Лудогорец и ЦСКА 1948. От сблъсъците между тези отбори ще стане известен и новият победител в шампионата. Утопия е да се вярва, че двуцифрена разлика с върха може да бъде претопена за само няколко рунда, но силната заявка е онова, което трябва да преследва ЦСКА. Все по-добрият и окомплектован вид на „червените“ следва да покаже амбициите и целите на клуба оттук нататък – в доста по-бурни води от миналогодишните.
Всяка победа над директните конкуренти за челните места ще е същински шамар за опонентите, а може да ги лиши и от най-свидното. Идва ново време за доказване – и на футболистите в ЦСКА, и на ЦСКА. Къща се строи от основите, а в контекста на „червените“ – битката за върха в българския футбол може да започне още този сезон и да резултира силно в следващия.
Няма коментари.