Хегемонията на Артета и Арсенал тепърва започва

Изминалият вторник се оказа дългоочакваният ден, в който цялата „червена“ част на Северен Лондон можеше най-после да извика в изблик на стихийна страст – Арсенал отново е шампион на Англия след 22 дълги години! В гръмкия рев на фенове, играчи и треньори се чу не само искрена радост, но неистово облекчение. Нещо сходно на това Сизиф от древногръцката митология най-после да бъде лишен от товара на камъка, който е наказан да бута до края на дните си. След 22 години всеки фен на лондонския гранд също усети как една сякаш безкрайна тежест падна от плещите.

Няма как и да не се признае, че Арсенал и неговите почитатели бяха накарани да изстрадат до самия край този толкова сладък триумф. Момчетата на Микел Артета бяха първи в класирането през почти цялото време, но в нито един момент никой не успя дори и за секунда да си отдъхне. Многобройни контузии, смазващо напрежение, неочаквана загуба на точка във възлови моменти и сякаш неспирни залпове от подигравки по адрес на клуба от противникови фенове съпътстваха този щурм към златото.

И независимо от всичко, Арсенал този път беше решен да не остави демоните на миналото да го настигнат. Само трябва да се сетим за думите на Деклан Райс след поражението от Манчестър Сити преди месец на „Етихад“ – “It’s not done!” („Нищо не е приключило“). И действително – „артилеристите“ дочакаха своя звезден момент, след като силите на самия Манчестър Сити не издържаха при визитата на Борнемут.

Трябва да се отдаде заслуженото и на архитекта на връщането на Арсенал на голямата сцена. След години, в които дори и 4-та позиция изглеждаше като трофей за клуба, Микел Артета започна нова ера – ера, в която лондончани трябваше да преизграждат позагубеното си реноме на страшилище на домашната сцена. Испанецът завари един разнебитен отбор с малко качество и никакво самочувствие, свикнал да се бори единствено за зона ШЛ, а в Европа да бъде унижаван при първото по-сериозно изпитание.

Самият Артета беше само новак при стъпването си на „Емиратс“ – с едва две години като помощник на Пеп Гуардиола и нито един ден като самостоятелен наставник. Специалистът обаче бързо започна да променя облика на „топчиите“ и в третия си сезон вече се говореше за Арсенал като кандидат-шампиони – нещо, което не се беше случвало от има-няма 10 години, ако не и повече.

Да, успехът не дойде веднага, като Артета трябваше да изпие горчивата чаша за някои свои грешки, типични за всеки свръхамбициозен и не по-малко вироглав млад наставник. Той обаче взе поука и в нито един момент не прие поражението като вечно състояние на нещата. Търпението и целенасочения труд на испанеца даде резултат. Арсенал вече всеки сезон е един от фаворитите за титлата, а в Европа никой не иска да се изправи срещу този отбор. Отминаха дните, в които Барселона и Байерн Мюнхен единствено се питаха с каква разлика ще победят „топчиите“ при среща с тях в турнира на най-богатите. Артета е на един мач от това да обърне с краката нагоре над 130-годишната история на Арсенал още веднъж, вдигайки бленуваната „ушата“. И може да сте сигурни, че в лагера на ПСЖ са наясно, че ги чакат трудни минути в Будапеща.

Победа в унгарската столица още на този етап ще постави името на Артета редом до това на Арсен Венгер и други величия в историята на севернолондончани. Но най-доброто, навярно, тепърва предстои. Вярата и жаждата за още трофеи в лагера на „червените“ ще е до небесата след завоюването на Висшата лига. А пътят за испанския специалист и неговата чета към нови подвизи сякаш се откри още повече.

Пеп Гуардиола почти със сигурност ще напусне Манчестър Сити след тази неделя. Легендарният наставник беше най-големият трън в петата на Арсенал и Артета през последните няколко години, а след него изглежда съвсем резонно да се очаква, че на „гражданите“ и новия им наставник ще е нужно време да достигнат сходно ниво, като това от последното десетилетие. Много е трудно да се влезе в обувките на такъв нечовек като Гуардиола.

Останалите конкуренти пък надали будят страх в лагера на Арсенал. Шаби Алонсо може да е страхотен наставник, но в Челси той ще открие отбор с потенциал за близкото бъдеще, но много въпросителни за настоящето. Арне Слот ще остане и догодина в Ливърпул, но няма как да не се отнесем скептично към нидерландеца след изминаващия сезон. Майкъл Карик се оказва глътка свеж въздух за Манчестър Юнайтед и сякаш има нужното, за да върне постепенно „червените дяволи“ към по-високите етажи на класирането. Магия обаче не се очаква от англичанина, който тепъра ще трябва да изгражда много по-силен състав, ако иска да се мери с този Арсенал.

„Топчиите“ пък разполагат с отбор, който вече вкусил от славата, ще получи допълнително самочувствие, за да я търси отново и отново през идните сезони, независимо какво се случи срещу ПСЖ на 30-ти май. Изглежда сигурно и че клубът няма да стои да едно място, а ще се подсили още. В последните години Артета и неговият щаб не правят много грешки на трансферния пазар. В настоящия състав също има играчи, които са способни да се развият още много. Изобщо бъдещето изглежда адски светло за гранда от Лондон, който най-после започва да възвръща старата си слава. Че май дори се очертава да се изстреля в нова орбита.