Гарет Бейл – неразбраният футболен романтик

Някои футболисти се отличават драстично от останките. Сякаш са пипнати отгоре. Наричат ги таланти на поколението или просто онези големи звезди, за които след време всички си спомнят и си казват „имахме честта да го гледаме“. 

Гарет Бейл е един от тях. 

Уелсецът обяви края на славната си кариера в понеделник и предизвиква вълна от реакции. На 33 години той прецени, че е дал достатъчно и се оттегли за заслужена почивка. Направо го точно така, както полага на всеки един голям футболист и човек – публикува две отделни благодарствени писма към клубния и националния отбор. Изказа своето удовлетворение от работата си с всички съотборници и треньори през годините, не забрави и феновете. 

Много голями звезди преди него не го сториха, някои дори си тръгнаха със скандали. Бейл обаче е друга порода. Той беше, да ще е странно на първо време да използваме минало време, от онези играчи с „екс фактор“. Преминаваше съперниците си сякаш са ученици в гимназията… пускаше им топката от едната страна, надбягваше ги и си я взимаше. 

Застанеше ли са изпълнява свободен удар в близост до наказателното поле пък нямаше кой да го спре. Почти винаги топката се оплиташе в мрежата, а повторения на виртуозните му изпълнения се въртят в мрежата години наред. 

Ще бъде запомнен и с онази задна ножица срещу Ливърпул при победата във финала на Шампионска лига, както и с хеттрика си във вратата на Интер с екипа на Тотнъм, отново в същия турнир. Ювелираните изпълнения са в кръвта му. 

През сезон 2012/2013 година вкара 21 гола за „шпорите“, а 9 от тях бяха с удари извън наказателното поле. Голямото му майсторство винаги е било гарнирано с професионализъм, а както вече споменахме, талант не му липсва. 

Гарет спечели пет пъти Шампионска лига. Стана три пъти шампион на Испания и два пъти вдигна Купата. Той обаче няма да бъде запомнен само с титлите си, а най-вече със своето творчество. Един художник на зеления килим, който твърде рано нарисува последното си произведение.