Димитър Митков пред Nostrabet: Играя пред 30 000 хил. души в Индонезия

Бившият централен нападател на Ботев Пловдив и Спартак Варна, Димитър Митков, направи фурор в първите си три мача за Мадура Юнайтед в елита на Индонезия. Таранът вкара четири гола и даде една асистенция, като едно от попаденията му бе реализирано със страхотен удар от центъра.

В момента Митков отмаря в Тайланд, но намери време специално за читателите на Nostrabet.com да сподели първите си впечатления от своя нов клуб и първенството в екзотичната островна държава.

– Димитър, защо решихте да напуснете Ордабаси, който се бори за титлата в Казахстан?

– След като се смени ръководството на клуба, дойде и нов треньор, и започнаха да купуват играчи за по 600–700 хил. евро. На мен ми бе предложено да подпиша нов договор и да ме преотстъпят на друг казахстански клуб за един сезон, което не ме устройваше. Аз обаче вече бях взел решение да напусна, тъй като и животът в Казахстан е труден. Когато си тръгнах, Ордабаси имаше преднина от 5 точки пред втория, но загуби няколко мача и бе изпреварен от Кайрат.

– Как се стигна до преминаването Ви в Мадура Юнайтед?

– Още преди да разтрогна договора си с Ордабаси с мен се свърза бразилски мениджър. Той е играл в първенството на Индонезия и осъществи контакта между мен и Мадура. Бързо постигнахме съгласие за финансовите условия, но документално нещата отнеха още 2-3 дни преди да подпиша договор за една година.

– Разкажете повече за Мадура – на какъв стадион играе, каква е базата му?

– Президентът, който е индонезиец, е обезпечил клуба във всяко едно отношение. Но това е нещо нормално за Индонезия, тъй като всички елитни клубове разполагат с пари. Специално Мадура, ако го сравня с България, по бюджет отстъпва само на първите три в класирането. Клубът има два стадиона на острова. На единия тренираме, а на другия играем. Този, който е за мачовете, събира 20 000 зрители и винаги е пълен. Децата и юношите използват други терени, но в момента Мадура изгражда база за тях.

– Какъв футбол се играе в Индонезия и ако Мадура беше в българския елит, къде щеше да е в класирането?

– Футболът в Индонезия е отворен и атакуващ. Много малко отбори действат по-прибрано и защитно. Иначе, ако Мадура играеше в България, щеше да е в златната среда.

– На каква схема залага треньорът и колко други чужденци има в тима ви?

– Треньорът е нов, португалец, който обаче е водил друг клуб преди това в Индонезия. Засега използва 4-2-3-1, като аз съм изнесен на върха на атаката. Иначе в отбора е пълно с бразилци, а от Европа сме само аз и един португалец. Според наредбата Мадура има право да използва 11 легионери.

– Тръгнахте с три поредни победи. Титлата става ли Ваша цел? 

– Рано е да мислим за подобно нещо. Мадура е един от най-старите клубове и с традиции в Индонезия, но през последните два сезона се е борил да не изпадне. Затова сега амбициите са да бъдем колкото се може по-нагоре в класирането. След първите три кръга разделяме второто място с пълен актив от по 9 точки с Персия Джакарта, който е отборът с най-многобройна фенска маса. Лидер с 10 пункта е Деуа Юнайтед, но той е с един мач повече, тъй като изигра предварително срещата си от петия кръг.

– Във втория кръг при успеха Ви като гост с 3:1 над Слеман, открихте резултата в 45-ата минута с рядко срещан гол от центъра. Как взехте решението за такова изпълнение?

– Два дни по-рано, когато гледахме на видео съперника, ми направи впечатление, че техният вратар обича да излиза напред. Така че бях решил, че ако ми се отдаде възможност да го прехвърля от дистанция, ще опитам да го направя. Разбира се, не съм очаквал, че това ще се случи от центъра, но имах късмет ударът ми да се получи по най-добрия начин. Иначе на трибуните на този двубой имаше над 30 хил. зрители.

– Свиквате ли вече с живота в Индонезия?

– Аз живея в Сурабая, който е вторият по-големина град в държавата и с население от близо 3 млн.души. Отнема ми 40 минути, докато премина с кола моста над морето и отида до Мадура за тренировка или мач. Иначе Сурабая е модерен град с впечталяваща архитектура и предлага много развлечения. Засега не мога да свикна единствено с храната, която е много пикантна. Добре че има европейска кухня навсякъде.

– Следите ли ли какво се случва с бившия ви клуб Ботев Пловдив?

– Разбира се, макар че заради часовата разлика от 4 часа по-често не гледам мачовете му директно. Аз лично не съм изненадан, че Ботев върви нагоре, след като се върна на верния футболен път преди една година.

– Как виждате родния си Спартак Варна?

– Радвам се, че мъките му най-накрая свършиха, защото не ги заслужаваше. Радвам се също, че успя само за една година да изчисти огромните си задължения и през това лято да постави основите на един сериозен и перспективен отбор, върху които занапред да се надгражда.

– Каква роля ще играят двата клуба в това първенство? 

– Ботев със сигурност ще е реален претендент за Топ 4 и класиране в Европа. На Спартак пък ще е по силите му да е в средата на таблицата и да опасен съперник за всеки. Аз съм щастлив, че съм играл за тези два славни клуба, които поддържат и близки отношения от страна на ръководителите и невероятните им фенове.