Универсалният боец Даниел Димов реши да затвори футболната страница в живота си. Дани игра до 36 години и увековичи името си в Черно море по време на тринадесетте си сезона в клуба. Той се превърна в единствения футболист на „Тича“, спечелил два медала с отбора в групата на майсторите – бронзов и сребърен.
На терена Димов е играл също три сезона и половина за Левски, един в елита на Израел и близо четири във втора турска дивизия. На 26 май той ще се сбогува с публиката на „моряците“, след като ги изведе за последно с капитанската лента срещу Левски във Варна.
Пред Nostrabet.com Даниел направи ретроспекция на своята кариера.
„Бях на 10 години, когато ритах по улиците с други деца, тъй като тогава още нямаше футбол в Шабла. Веднъж един мой познат ми предложи да гостуваме в неговото село Българево за мач срещу техния отбор. Споделих идеята с татко, Лека му пръст, и той се съгласи. Натовари ни в една „Латвия“ 15 човека и отидохме, но за съжаление ядохме голям бой, тъй ктао изгубихме с 10-15 гола. Все пак успяхме да ги убедим да ни гостуват за реванш, но после преминахме през други перипети. В Шабла теренът бе в два метра трева и се наложи да я изкосим с родителите. Донесохме и вар, и очертахме линиите, но накрая тези от Българево не дойдоха и играхме срещу родителите. Явно обаче всичко това имаше ефект, тъй като хората в града се запалиха по футбола. И само след два месеца вече се положиха основите на школата и започнахме участие в окръжната група. В следващите две години играех по 45 минути за младшата възраст и след това 90 за децата“, призна Даниел.
„Когато станах на 13, смятах след няколко месеца да се преместя при леля и баба в Добрич, където съм роден, но Тодор Великов дойде и ме взе в Черно море. Първият ми треньор в децата беше Георги Попов, който шофираше едно трабанче. После в мадшата и старшата бях при Велизар Попов. В мъжете за първи път на зимен лагер бях под ръководството на Илиан Илиев, но след първия пролетен кръг той напусна Черно море. Никола Спасов, Бог да го прости, води тима в следващия мач, преди да пристигне Ясен Петров. При него дебютирах в елита на 17 години срещу Черноморец Бургас в София. Бихме ги с 6:0, като аз влязох в последните минути и отправих два удара“, допълни Димов.
„Най-скъпата ми победа с Черно море е с 5:0 над градския съперник на нашия стадион. Играх в последните 15 минути и вечно ще помня този успех и усмивките по лицата на нашите фенове. Както и този с 3:2 в друга битка на града на „Тича“, когато вкарах гол, а хореографията на нашите фенове бе фантастична. Винаги ще си спомням и за драмата в Щутгарт в турнира за Купата на УЕФА, сега Лига Европа. При 2:0 за нас аз бях на тъчлиниията и се подготвях да вляза в игра. Домакините обаче ни вкараха гол и Никола Спасов се отказа от смяната. По-късно ми призна, че е закъснял да ме пусне, тъй като, ако го е бил направил по-рано, сигурно съм щял да обера високите топки и да не им позволя да намалят. През същия този сезон 2008/2009 станахме и трети в А група след невероятна победна серия напролет. Много добре се разбирах в средата на терена с Атанас Борносузов и той бе любимия ми партньор. Такъв беше и Александър Александров-Кривия“. Сребърният медал пък с Черно море, който е исторически за отбора, също е много ценен за мен, тъй като бе постигнат от един уникален колектив“, каза още Дани.
„Сега, след като се обърна назад, аз съм щастлив, че дойдох като малък в Черно море. Защото този клуб стана моя живот, даде ми всичко и ме изгради като човек. Ако не бях избрал „моряците“, животът ми сигурно щеше да се развие по друг начин. Иначе рано или късно всеки спира с футбола, но аз реших да го направя в този момент поради една съществена причина. Много станаха травмите ми и взех да ставам тежък, а тялото да не ме слуша. Затова исках да предотвратя мига, в който можеше да бъда в тежест на отбора. Разбира се, имаше и възможност да остана през следващия сезон, но ролята ми щеше да е друга. Аз обаче съм от хората, които обичат да „горят“ на терена, а не да гледат отстрани. Що се отнася до бъдещето ми, силно се надявам, че то ще продължи да е свързано с футбола, но не и като треньор“, завърши Даниел Димов.
Няма коментари.