Черно море навлиза опасно надълбоко в непознати води

Пет кръга, една точка, четири поредни загуби и голова разлика 4:12. Началото на сезона за Черно море вече не може да бъде определено просто като временен спад. По-тревожно от резултатите е, че „моряците“ загубиха качествата, които години наред ги превръщаха в един от най-трудните за побеждаване отбори в България – компактността, дисциплината, агресивността в единоборствата и способността да реагират в трудните моменти.

Това обаче не е необратима криза. Илиан Илиев разполага с достатъчно опит, за да стабилизира отбора, но този път няма да бъде достатъчна само една тактическа корекция. Черно море трябва да възстанови едновременно организацията си без топка, увереността в собствената половина и изгубения вътрешен характер.

Резултатите разкриват повтарящ се сценарий

Черно море започна с 1:1 срещу Ботев Враца, след като поведе в 70-ата минута, но допусна изравнително попадение в добавеното време. Последва тежкото 0:3 в дербито със Спартак Варна, при което два от головете паднаха след 88-ата минута. След това „моряците“ загубиха с 0:1 от Ботев Пловдив, отстъпиха с 2:3 на Лудогорец, въпреки че водеха на почивката, и бяха разгромени с 1:4 от ЦСКА 1948, след като отново откриха резултата.

В три от петте двубоя отборът на Илиев поведе, но взе само една точка. Още по-показателно е, че девет от общо 12-те допуснати гола паднаха след почивката. Това не доказва непременно физически проблем, но ясно говори за спад в концентрацията, лошо управление на резултата и психологическа нестабилност. Илиан Илиев сам назова проблема след поражението в Бистрица:

„Влязохме по-добре в мача, вкарахме гол, но постепенно отстъпихме инициативата. Направихме безсмислен фал и ни изравниха. При нас е интересно, че като допуснем гол, след това продължаваме да допускаме. След като ни вкараха втори гол, наведохме главите. Вкарват ни лесни голове от техните ситуации, а ние при нашите ситуации не можем да вкараме. Много лошо разположение в защита при двете им контраатаки. Обръщаме внимание как атакуваме, как завършваме, а малките неща в защита не ги изпълняваме. Аз съм виновен за това, че отборът загуби“.

Това е точната диагноза. Черно море все още е способен да започва агресивно, да създава ситуации и да атакува свободните пространства зад противниковата защита. Срещу ЦСКА 1948 „моряците“ изиграха силни начални минути и поведоха след качествена атака, завършена от Мохамед Аши. Проблемът дойде след това – отборът се прибра, предаде инициативата и постепенно позволи на съперника да установи контрол.

Защитата е променена, но проблемът е на целия отбор

Черно море дълго време се отличаваше със стабилна отбранителна линия и малък брой допуснати попадения. Сега четворката пред вратаря е почти изцяло променена, като Живко Атанасов е единственият останал титуляр от познатото ядро в защита. Раздялата с Влатко Дробаров и Цветомир Панов отне не само игрови качества, но и комуникация, синхрон и натрупани автоматизми. Лучано Скуадроне, Венцислав Керчев, Ертан Томбак и Жоао Бандаро имат качества, но все още не действат като завършена защитна единица.

Срещу ЦСКА 1948 дистанциите между бранителите бяха прекалено големи. Когато единият централен защитник напускаше зоната си, останалите не се прибираха достатъчно бързо и плътно. Крайните бранители на моменти оставаха далеч от противниковите крила, а при обратния преход липсваше необходимото покритие от халфовете.

Най-тревожният детайл е, че Черно море често разполага с достатъчно футболисти зад линията на топката, но без реално да се защитава. Играчите следят движението на атаката, вместо да затварят коридорите за подаване, да атакуват човека с топка или да прекъснат развитието с навременно тактическо нарушение. Численото присъствие не означава компактност, когато липсват натиск, комуникация и взаимно покритие.

Проблеми има и при статичните положения. Срещу ЦСКА 1948 футболист на домакините на два пъти атакува пространството около Кристиан Томов, без защитник да блокира движението му и да осигури защита на вратаря. Това показва колебание между зонова и персонална отбрана и неясно разпределение на отговорностите.

Илиев правилно отказа да прехвърли цялата вина върху бранителите:

„В предните години допускахме малко голове, а преди това бяхме в топ 3 по най-малко допуснати голове. По-недопустимо е като допуснем гол, да навеждаме главата, вместо да се вдигнем и да вкараме. Третият гол ни отказа“.

Защитата започва още от нападателите. Когато първата линия на пресата бъде преодоляна прекалено лесно, а вътрешните полузащитници не забавят противниковите атаки, централните бранители постоянно са принудени да защитават големи пространства. Именно това се случи в Бистрица – футболистите на ЦСКА 1948 преминаваха през средата без достатъчно съпротива и достигаха наказателното поле с лице към вратата.

Най-дълбокият проблем е психологически

Тактическите грешки могат да бъдат поправени на тренировъчното игрище. По-трудно се възстановява увереността на отбор, който очаква следващия удар още при първата допусната опасност. След гол във вратата си Черно море вече не запазва структурата си. Линиите се разтварят, решенията стават прибързани, а футболистите или се прибират прекалено дълбоко, или тръгват хаотично напред. Срещу Лудогорец отборът допусна три попадения между 47-ата и 53-ата минута. Срещу ЦСКА 1948 вторият гол отново доведе до бърза загуба на контрол и нови тежки грешки.

„Със сигурност влияе, не само игрово, влияе на ситуациите, когато противникът владее топката близо до наказателното ни поле. Допускаме лесно голове, а години наред беше точно обратното. Срещу Дунав трябва да сме по-дисциплинирани, защото сме неуверени в последните 30 метра, когато се защитаваме. Имахме доста удари, при които противникът би ни създал по-опасна ситуация“, призна Илиев.

Тук опитните футболисти трябва да поемат много по-голяма отговорност. Васил Панайотов и Живко Атанасов не могат сами да компенсират грешките на останалите, но могат да контролират реакцията на отбора след допуснат гол. Берк Бейхан, Давид Телеш, Ертан Томбак и Георги Лазаров също вече имат достатъчно мачове, за да не бъдат разглеждани само като млади състезатели. От тях се очаква да поддържат интензитета и дисциплината, когато напрежението се повиши.

Отразява ли се напрежението от края на миналия сезон?

Пряка причинно-следствена връзка не може да бъде доказана, но събитията от пролетта със сигурност са оказали влияние върху подготовката и изграждането на състава. Още през март се появиха информации, че Илиан Илиев е готов да остане само ако Черно море се класира за Европа и ръководството увеличи бюджета за заплати и нови попълнения. „Моряците“ не стигнаха до европейския бараж, а след последния мач Илиев публично призна, че никой в клуба не знае какво предстои. 

Едва на 4 юни стана ясно, че опитният специалист продължава работата си на „Тича“, а подготовката започна на 15 юни. Късното разрешаване на треньорския въпрос, раздялата с част от утвърденото ядро и необходимостта от привличане на почти цял нов блок футболисти логично намалиха времето за спокойно планиране.

Това не означава, че Илиев е загубил мотивация или че напрежението е разрушило съблекалнята. По-скоро клубът плати цената на несигурността с нарушена приемственост. Именно липсата на приемственост сега се вижда най-силно в защитата.

Новите имат потенциал, но трябва бързо да се сработят

Преди старта Черно море представи осем нови футболисти – Мигел Барандаш, Мохамед Аши, Лучано Скуадроне, Венцислав Керчев, Петър Андреев, Александър Тодоров, Идрис Бунас и Александър Колев. След това бе привлечен и вратарят Дамян Христов. В състава има и десет юноши на клуба, което показва ясна посока, но и носи неизбежен риск от липса на опит и постоянство.

Мохамед Аши изглежда като попълнението с най-висок потенциал. Той има три участия в Лига 1, 20 мача във френската Лига 2 и вече се разписа за Черно море. Профилът и кариерата му показват футболист, способен да играе в различни роли в средата на терена.

Скуадроне познава българското първенство от престоя си в Берое, но все още търси необходимия синхрон с останалите защитници. Керчев носи опит и лидерски качества, но пристигна от изпадналия Добруджа. Барандаш има скорост и индивидуална техника, но идва от третото ниво на португалския футбол. Тодоров и Андреев са интересни български играчи с перспектива, но не могат веднага да бъдат натоварени с отговорността да променят облика на целия отбор.

Александър Колев може да даде присъствие в наказателното поле, игра с гръб към вратата и по-добро задържане на топката, но пропусна срещата с ЦСКА 1948 заради травма. Заедно с него от групата отпаднаха Идрис Бунаас и Асен Дончев, което допълнително ограничи опциите на Илиев. Отсъствието на тримата не оправдава грешките взащита, но обяснява част от липсата на вариативност.

Как Илиан Илиев може да обърне сезона?

Първата необходима стъпка е стабилизиране на основния състав. Черно море премина от схема с трима централни защитници срещу Лудогорец към познатото 4-2-3-1 срещу ЦСКА 1948. Търсенето на решение е логично, но в настоящия момент отборът се нуждае от повторяемост. Една и съща защитна четворка трябва да получи серия от мачове, за да изгради добра комуникация и точни автоматизми.

Пред нея са необходими двама дисциплинирани вътрешни полузащитници. Когато единият краен бранител се включва напред, другият трябва да остава по-прибран, а един от халфовете да осигурява защитния баланс. При загуба на топката отборът трябва или незабавно да приложи контрапреса или бързо да възстанови компактния си блок. Сегашното пасивно отстъпление оставя прекалено много свободни пространства.

Следващата задача е да се изгради ясен план за първите минути след допуснат гол. Вместо хаотично търсене на моментален отговор, Черно море трябва да задържи топката, да намали темпото и да възстанови позициите си. Именно тук Панайотов и Атанасов трябва да бъдат гласовете на терена.

В атака тимът се нуждае от по-добро качество на завършващото действие, а не просто от повече удари. При възстановяването на Александър Колев той може да бъде използван като опорна точка, докато Георги Лазаров атакува пространствата зад защитата. Аши притежава качества да влиза от втора позиция, а Барандаш и Николай Златев могат да осигурят широчина и ситуации един на един. Това би позволило на Черно море да намали прибързаните изстрели от дистанция и да достига по-често до чисти положения в наказателното поле.

Ако финансовите възможности позволяват, отборът има нужда от още един лидер в центъра на защитата или дефанзивен халф с физическо присъствие и способност да контролира пространството пред наказателното поле. Не още един футболист за бройка, а готов титуляр.

Ще успее ли Черно море?

Илиан Илиев е най-подходящият човек да изведе отбора от тази ситуация. Той познава клуба, съблекалнята и първенството и неведнъж е изграждал конкурентоспособни състави с ограничени средства. Черно море разполага с достатъчно качество, за да се отдалечи от дъното, но връщането към битката за челните позиции няма да стане само с една победа.

Домакинството на Дунав на 21 август е възможност за рестарт, но по-важна от самите три точки ще бъде реакцията на отбола. Илиев също вярва, че първият успех може да промени посоката:

„Една победа би дала основа, на която да стъпим за следващите мачове. Натрупват се негативните мачове, навеждаме главите рано-рано. Можехме да променим нещо с един гол, но не можем да реализираме, а и късметът не ни помогна“.

Победата действително може да бъде началото, но няма да бъде лечението. За да преобърне сезона си, Черно море трябва първо да върне отбора, който не свежда глава след първия удар, а отговаря с организация, характер и футболна агресия. Именно това беше същността на най-силните отбори на Илиан Илиев – и точно нея „моряците“ трябва да открият отново.