Арсенал получи отрезвителна и навременна среща с действителността

В неделя първият трофей за сезона в английския футбол беше спечелен от Манчестър Сити, който повали Арсенал с 2:0 на „Уембли“. В любимия турнир на Пеп Гуардиола „гражданите“ показаха, че въпреки многото си колебания през сезона, те остават класен тим, способен да победи всеки в добър ден. За лондонските „артилеристи“ пък поражението означаваше край на цитираните от много хора амбиции за спечелването на всички 4 трофея, налични пред клуба за сезона. И всъщност крайният изход би трябвало да върне доста от почитателите на клуба обратно на земята.

На преден план бяха изведени част от слабостите на хората на Микел Артета, които показаха като относително безпочвени и пресилени всички твърдения, че това е най-добрият отбор в света. И не защото Арсенал наистина не прави много силен сезон досега. „Топчиите“ се показват като отбор, който може да бие всеки и много трудно губи. Неслучайно той все още е с шанс за три трофея, дори и след това поражение. От друга страна, през не малка част от сезона подходът на отбора е в много по-голяма степен предпазлив, отколкото така ярко доминантен, какъвто бихме очаквали от отбор, който има претенции за най-силен в Европа. Причини за това си има и се видяха тук.

Няма как да не започна от разликата в класата в предни позиции за двата тима – основното, което наклони везните в полза на „гражданите“. За Сити на терена бяха хора като Ерлинг Халанд, Антоан Семеньо, Жереми Доку и Раян Шерки в предни позиции – имена, които във всеки момент може да произведат нещо смъртоносно за противника и които изискват от съперниците уважение. Разбира се, тези играчи не са постоянни в изявите си и затова „небесносините“ не достигат висините от предишни сезони, но в елиминационен мач тези неща може да натежат.

От другата страна Арсенал разполагаше с Виктор Гьокереш, Букайо Сака, Леандро Тросар и Кай Хавертц. Разликата е очевидна и на хартия, и на практика. Чисто и просто тези 4-ма играчи не предизвикват такъв страх в душите на противниците. Сака от доста време насам не успя да мине на следващото ниво в играта си и изглежда в много голяма степен предвидим за защитниците. Разбира се, той остава силен играч, но определено не на нивото на звездите в другите големи клубове в Европа. Безспорно не онзи човек, който собственоръчно да вади тима си от големи затруднения, в най-важните моменти.

Хавертц никога не е бил на такова ниво, а след последната година, в която почти не може да се види здрав, ллогично е загубил от ритъма и остротата си. Тросар беше закупен за 30 милиона като зимна покупка от Брайтън и далеч надмина очакванията, но той отдавна удари своя таван и се вижда, че в големите мачове по-чести издиша. Виктор Гьокереш пък се стараеше максимално, но неговите технически данни сякаш не ще му позволят да може да бъде нещо друго освен стрелец за двубоите срещу по-слабите и средни тимове.

С напредването на мача всичко това излезе на преден план. Арсенал изигра добро първо полувреме, но Сити постепенно започна да се чувства по-комфортно на „Уембли“ и взе сериозен териториален превес. В подобни случаи твърде често се забелязва през сезона неумението на офанзивните играчи на Арсенал да спечелят собственоръчно терен и да закарат целия отбор в предни позиции. Не за първи път видяхме един Арсенал, който поставен под преса, започва безцелно да рита топката напред и на свой ред да бъде задушаван около наказателното си поле. В даден момент, естествено, идват и грешки като тази на Кепа Арисабалага.

Този мач показа защо Микел Артета именно поставя толкова акцент върху отбранителната част на играта на тима. Качеството на тима в защита и полузащита безспорно е високо, като и вчера, въпреки двата допуснати гола, ариергардът на „артилеристите“ се справи добре с Халанд. В тези мачове обаче нападателите имат още по-ключова роля. А тези на Арсенал се отчетоха с един троен пропуск в първите минути на мача, който можеше да наклони нещата в съвсем друга посока. След това обаче на практика не видяхме нищичко в предни позиции до сетните мигове на двубоя от страна на „топчиите“, когато всичко беше изгубено.

Всичко това е съвсем нормално и трябва да бъде сложено в перспектива. Арсенал преди 5 години само можеше и да мечтае за място в ШЛ, камо ли за спечелването на Висшата лига и 3 поредни участия най-малко на четвъртфиналната фаза на турнира на богатите. Клубът беше изпаднал далеч зад „големите риби“ във футболната игра, включително и в Англия, а за да стопиш тази разлика иска много време и много правилна работа. Микел Артета може да се похвали, че е на прага на завършването на възродителния процес в Северен Лондон в края на тази кампания.

Арсенал все още е абсолютен фаворит за титлата и най-вероятно ще успее да я завоюва. А това ще е бойно кръщение, което може да позволи на клуба наистина да има самочувствието на един от най-добрите в Европа. И не само самочувствието, но и качеството. За тази цел обаче Арсенал има нужда да продължава да увеличава класата в отбора си. Вече е време да се мисли за закупуването на играчи с истински звезден потенциал, особено в атака.

Проектът на „топчиите“ върви по план и феновете не бива да прибързват. Арсенал не е готов нито за 4 трофея в един сезон, нито за ШЛ, като „ушатата“ би била само и единствено неочаквано и много хубав бонус. За клуба най-важната мисия остава бленувана първа титла от 22 години в първенството. Оттам насетне Артета и ръководителите на гранда от Лондо може да започнат с „фаза 3“ от своите намерения – ера на доминация на домашната сцена, както и истинска борба за Шампионската лига.