Стойка Кръстева увековечи името си в българския и световния бокс, след като стана олимпийска шампионка в категория „муха“ в Токио. Тя донесе петото злато от Игри в този спорт за България и първо за жените ни.
В интервю за Nostrabet.com шампионката разкрива кой е бил най-силният й коз в Япония, защо мисли за отказване и кой я разчувствал най-много, след като се изкачи на олимпийския връх.
Г-жо Кръстева, какво изпитахте, когато се окичихте с олимпийското злато?
– Почувствах се горда и удовлетворена, разбира се, но най-важното за мен е, че всички чуха българския химн и тези хора, които не са знаели къде се намира България, сега научиха за нашата държава.
Каква е цената на титлата?
– Зад мен стоят един огромен труд с години на моя екип, много лишения и градивни компромиси. Моята радост е още по-голяма, защото направих щастливи хората, които бяха най-близо до мен през цялата кариера и са специални в живота ми, както и всички българи, които ме подкрепяха и искаха да успея.
Предвид това, че тази Олимпиада най-вероятно беше последната за Вас, с каква нагласа тръгнахте за Япония?
– Може да звучи нескромно сега, но преди Игрите си говорихме с моя щаб, че щом съм много добре подготвена и се намирам в оптимална форма, нагласата е единствено за титла. Но не искахме да го афишираме, защото всички щяха да имат големи очаквания, а все пак говорим за спорт и човешки фактори.
Не пропускайте водещите спортни събития от цял свят където и да сте чрез winbet мобилна версия на сайта, която работи през Android и iOS смартфони.
Да разбирам ли, че единствено от Вашето представяне е зависело какво ще постигнете в Токио?
– Абсолютно. Бях уверена в силите си, бях разучила всички съпернички и знаех, че имам ясен план за действие да се справя с всяка една от тях. Знаех, че ако във всеки мач показвам това, с което съм се изградила като състезател, ще успея.
Играхте ли на най-добрия си бокс на Игрите?
– До голяма степен се получи, ако не във всички рундове, то достатъчно, за да печеля мачовете си и да сбъдна своята спортна мечта.
40 дни преди Олимпиадата загубихте от туркинята Чакъроглу в квалификационен турнир. На финала в Токио отново я срещнахте, бяхте ли уверена, че ще вземете реванш?
– Първо, загубата в квалификациите не искам да я коментирам, нито да се връщам на нея. Тя беше е №1 в света, но исках да й покажа, че мога да я победя и вярвах, че разполагам с качествата, психиката и потенциала, за да го направя. Доволна съм, че изготвихме правилна стратегия за противодействие и за толкова кратко време й показах разликата между нас двете.
Имаше ли трудни моменти за Вас в трите финални рунда?
– Постарах се да няма такива, за да не се стига до усложнения. От самото начало до края трябваше само да следвам безупречната ни тактика, да съм спокойна и разумна. Трябваше аз да водя играта и всичко това на практика стана.
Къде ще държите златния медал?
– Мъжът ми ще реши. Каза ми, че ще е на едно специално място за нас, но още го пази в тайна.
Получихте много и заслужени поздравления за титлата, кое от тях докосна най-много сърцето Ви?
– Много хора ми казаха, че са плакали, а когато се завърнах, получих невероятно уважение и отношение, за което съм благодарна. Но най-много се развълнувах, когато се чух с шефа на БОК Стефка Костадинова. Тя бе първата, която ми се обади, след като спечелих финалния мач и слязох от ринга. Каза ми, че се гордее с мен и се е просълзила, докато ме е гледала. Да чуя това от един велик спортист, от една голяма легенда в световния спорт, каквото безспорно е Стефка, за мен означава много и го оценявам.
Г-жо Кръстева, състезанието в Токио последно ли беше за Вас?
– Правилно задавате този въпрос, но още не съм решила дали да остана в бокса или да преустановя кариерата си. Искам първо да си почина, после ще обявя решението си, но след като постигнах всичко, може би вътрешно в себе си съм наясно какво да предприема.
Ако се откажете сега, няма да имате възможност да станете световна шампионка?
– Вярно е, че ми липсва само световната титла, но до Шампионата на планетата има само два месеца. Това е малко време, за да се подготвя по най-добрия начин и да имам същата мотивация.
Освен олимпийската титла, кой е другият Ви паметен момент на ринга?
– Европейското първенство през 2014 година в Румъния, когато станах за първи път шампионка на Стария континент. За да спечеля титлата, трябваше да победя настоящата олимпийска шампионка от Лондон 2012 Никол Адамс, от която бях загубила на Игрите в Англия.
Имате покана да гостувате на олимпийския шампион Ивайло Маринов. Кога ще се случи и какво мислите за него?
– Ще се съберем всичките, които ни е поканил и ще отидем във Варна, най-вероятно другия месец. Що се отнася до Ивайло, той е уникален спортист и уникален човек. Отдавна се е превърнал в пример за подражание за младите бокьсори и ще е хубаво, когато най-малките влизат в залата, да прихващат от неговото отношение към бокса, от неговото майсторство, от неговата класа. Още повече, че съвременните технологии позволяват на всички, които не са го гледали, да го направят.
С какво ще се занимавате, след като спрете със спорта?
– Със сигурност ще остана в българския бокс и ще продължа да работя за него. Моето желание е да тренирам малки и големи от двата пола във всяка възраст, защото мисля, че имам опит и знания, които да им предам, за да съхраняват следващите ни поколения традициите на нашия бокс.
Няма коментари.