Стойчо Стоев пред Nostrabet: Левски има нужда от още широчина в отбора

Стойчо Стоев е сред най-опитните специалисти в родния футбол, постигнал и своите успехи през годините. Сега наблюдава процесите не само в професионалния, но и в детско-юношеския спорт. Пред Nostrabet.com той сподели мнението си за битката за титлата в Първа лига, където смята, че е твърде рано за генерални заключение кой измежду Левски, ЦСКА и Лудогорец ще е първенец.

Специалистът определи правилото за поне един състезател до 21 години на БФС като „козметична“ и крайно недостатъчна промяна. Той обърна внимание на голямата бройка млади треньори в различните школи. Стоев се съмнява в подготовката на много от тези наставници да изграждат основни умения у децата, като даде примери и на международно ниво за подобни процеси.

Здравейте, господин Стоев! Левски, ЦСКА и Лудогорец всички спечелиха през уикенда. Ще видим ли битка за титлата между трите до края на сезона?

– Има предпоставки да се очаква това. Левски продължава със силните си игри от предната кампания. Лудогорец изживя сериозна криза, като не спечелиха нищо, а и отпадна в квалификациите на международните турнири. За тях това си е сериозен провал. При ЦСКА има голям импулс, главно свързан с дългоочакваното откриване на новия стадион. Феновете очакват освен това събитие и отборът им да стане шампион. Има предпоставки за тройна битка, но все още сме октомври и има много време до края. Всичко може да се промени драматично до май.

Кой за Вас е фаворит? Има ли Левски психологическото предимство след миналогодишната титла?

– Твърде рано е да се каже, тъй като тепъра Левски влиза в тежка серия от мачове. Визирам европейските сблъсъци. Това може да се окаже препъникамък, ако няма достатъчно широчина в отбора. Ще има наказания, контузии и прочие. Затова е нужна широчина в отбора. При Лудогорец, от друга страна, е ясно, че първенството остава като единствен фокус. Там нещата са по-лесни. При ЦСКА пък има сериозни очаквания за вземането на титлата. Едва ли не новият стадион трябва да гарантира титла, което звучи абсурдно. Нормално е обаче очакванията на феновете да са по-сериозни. Като цяло и трите отбора имат не лоши състави и развръзката в първенството ще дойде чак през пролетта.

Често сме чували родните треньори да недоволстват от наситен график мачове. Позитивно ли е за феновете на Левски да чуят от Хулио Веласкес, че отборът е готов за предизвикателството?

– Разбира се, че е нормално да се играе по два пъти на седмица. Помня по време на престоя си в Лудогорец, че бяхме изиграли нещо от типа на 52 мача за една календарна година. Това не се отрази на представянето на отбора. Бяхме на елиминации в Европа, спечелихме титла и Купа на България. Когато имаш достатъчно футболисти и знаеш как да ги ротираш, тези оправдания няма как да минат. Отдавна в световния футбол се играе по два пъти на седмица. Този цикъл е много полезен – поддържа се оптимална игрова форма за всички в състава. Мисля, че и българските треньори започват да осъзнават тези неща.

На Левски и ЦСКА предстоят дуели в Европа. Какви са Вашите размисли за тези срещи?

– Като цяло НЕК Ниймеген не е сред най-сериозните холандски отбори, но е тим от сериозно първенство, така че няма да е лек мачът за Левски. Монако пък е сред най-силните френски отбори през последното десетилетие и повече. И двата сблъсъка няма да са лесни, но в Европа като цяло няма леки мачове, независимо от името на противника.

Това е първо участие на двата гранда едновременно в Европа от много време насам. Хубаво ли е, че Левски и ЦСКА се връщат на международно ниво?

– Безспорно, тъй като класирането на два български отбори носи както самочувствие, така и разпознаваемост и внимание към родния клубен футбол. Държави като Румъния и Сърбия, например, нямат повече отбори от нас в турнирите през този сезон, а даже напротив. Това е реклама за българския клубен футбол, което носи интерес към първенството, треньорите и играчите. Винаги е позитивно, когато има такива събития. Дай Боже и двата да се представят добре.

През този сезон беше въведено правило за поне един българин до 23-годишна възраст в стартовата 11-орка на всеки отбор в България. Може ли тази козметична промяна да донесе някакви позитиви?

– Както Вие казахте, промяната наистина е козметична. Тя може да помогне на някои определени футболисти. На българския футбол обаче няма да помогне. Причината за кризата у нас е съвсем различна и всичко започва от школите. Когато не подготвим добре децата, то резултатът лъсва на национално ниво. Да, правилото може да помогне на някой индивидуален играч, но не и цялостно на футбола ни.

Защо собствениците на родните клубове толкова пренебрегват създаването на собствени кадри от вече няколко десетилетия?

– Не бих казал, че собствениците не искат български играчи, защото и те навярно осъзнават, че българският футболист ще излезе по-евтино от по-класен чужденец. Може би обаче не се структурира правилно работата в детско-юношеските школи. Последната година отново добих впечатления в тази насока. Виждам, че има изключително много млади момчета, работещи като треньори в школите. Аз не виждам как момче на 25 години може да даде основата на децата във футбола, след като то не е играло сериозен футбол и просто е взел един лиценз. Да, сега чисто технологически младите са много напред с материала, но компютърът не прави футболист. Те не усещат детайла в една тренировка.

Всеки може да копира дословно тренировка на известен треньор и да каже колко добре се е справил. Това няма общо с действителността обаче. Трябва да знаеш какво целиш с тази тренировка, както за индивидуалното дете, така и за отборната част на играта. Това става, когато си натрупал знания и опит, за да прецизираш тези неща. Вкарват много млади деца, които да учат други деца. Аз нямам нищо против – вкарайте ги да се учат, но нека около тях застанат опитни треньори, които да обяснят на младите насоката на работа. Ние на 18 години говорим как влиза младо момче на терена, а в чужбина на 18 вече се превръщат в звезди. Огромна разлика. Те са научени да играят в мъжкия футбол, а при нас на 26 години още е млад и надежден!

Предполагам, че някои президенти се опитват да променят нещата, вкарват методисти от чужбина и прочие. България обаче е специфично място. Балканците сме по-различни хора като възприятие. Не сме западняци. Нужни са умни и можещи балканци, които да развият нашите момчета. Няма как да копираме едно към едно чуждестранни модели и да очакваме успех.

Последен въпрос – липсва ли инициатива да се изграждат млади треньори, които да разбират нашата културна и футболна действителност?

– Някъде се губи връзката, наистина. Слушах едно интервю на Хари Реднап, който говореше за английските млади треньори и неговите наблюдения се припокриваха с моите, общо взето. Той говореше как има много млади английски треньори в школите, които не са играли футбол. Да, подготвени са много добре технологично, но не усещат ритъма на футбола, защото не са го практикували на сериозно ниво. В един момент те трябва да обучат следващите звезди на английския футбол. И Реднап питаше къде са се загубили тези специалисти, които са обучавали предишните поколения. Той спомена и друго – че младите са толкова напред с технологиите, че те вярват, че всичко знаят!

И при нас го има този феномен. Ако младите треньори искат да се развиват, насоката им е постоянно да се учат и да не мислят в такава степен за финансовия елемент в началото. Ако още от началото правят сметки какви пари ще вземат от тази или друга школа, просто за тези хора няма бъдеще в спорта. Само ще пречат на децата.