Десният краен защитник на Ливърпул Трент Александър-Арнолд официално обяви в понеделник, че ще напусне клуба след края на сезона. 26-годишният бранител напуска „Анфийлд“ като свободен агент и ще продължи кариерата си в Реал Мадрид. Трансферът все още не е обявен официално от „кралския клуб“, но медиите в Западна Европа съобщиха за него още преди няколко месеца.
„След 20 години във Футболен клуб Ливърпул дойде времето да потвърдя, че напускам в края на сезона. Това е най-трудното решение, което съм взимал. Знам, че много от вас се чудят защо или са ядосани, че не съм говорил по този въпрос, но моето намерение бе да запазя пълен фокус върху целите на клуба, които бяха спечелването на 20-ата титла. Този клуб представлява целия ми живот и целия ми свят през тези 20 години. Още от Академията до ден днешен подкрепата и любовта, които съм получил от всички в клуба и извън него, ще останат завинаги с мен. Винаги ще ви бъда задължен. Но аз не познавам нищо друго и за мен това е едно ново предизвикателство. Да изляза от комфортната си зона и да предизвикам себе си професионално и персонално. Докато бях в Ливърпул, давах всичко от себе си всеки един ден и се надявам, че вашето усещане е било такова също. От дъното на сърцето си благодаря на всички – треньори, мениджъри, съотборниците ми, екипа и нашите невероятни привърженици – за тези 20 години. Бях благословен да изпълня мечтите си тук и никога няма да приема за даденост всички тези специални момента, които изживях с всички вас. Моята любов към този клуб никога няма да умре“, заяви защитникът в обръщението си към феновете на мърсисайдци.
After 20 years at Liverpool Football Club, now is the time for me to confirm that I will be leaving at the end of the season.
— Trent Alexander-Arnold (@TrentAA) May 5, 2025
This is easily the hardest decision I’ve ever made in my life.
I know many of you have wondered why or been frustrated that I haven’t spoken about this… pic.twitter.com/emAw5RvXq0
За първия отбор на Ливърпул Трент Александър-Арнолд има 352 мача с 23 гола и 92 асистенции. С клуба той спечели веднъж Шампионската лига, два пъти титлата във Висшата лига, веднъж Купата на Англия, два пъти Купата на Лигата, веднъж Суперкупата на Европа и веднъж Световното клубно първенство.
Феновете на „червените“ обаче винаги ще помнят онзи корнер през 2019-а гозина. Най-великият момент за Ливърпул в двете десетилетия след финала на Шампионската лига в Истанбул бе плод на гениална импровизация, хладнокръвие отвъд възрастта и талант, който в онази сюрреалистична вечер на „Анфийлд“ изхвърли Лионел Меси и Барселона. Трент Александър-Арнолд подаде хитро към Дивок Ориги, докато всички други бяха разсеяни. Ливърпул 4:0 Барселона – най-емблематичният обрат в полуфинал на ШЛ и любимата асистенция на Юрген Клоп за осемте му години и половина на „Анфийлд“.
U N B E L I E V A B L E
— Liverpool FC (@LFC) May 7, 2020
Anfield erupts!!! It’s FOUR!!
[4-0] | #LIVBAR pic.twitter.com/BxVQYkGJRc
Наследството на Александър-Арнолд в Ливърпул беше гарантирано още преди да навърши 20-а годишна възраст. Един от начините да го надгради бе да се превърне в клубна икона, редом до Иън Калахан, Джейми Карагър и Стивън Джерард, достигайки 700 мача. А може би визията го направи уникален десен бек – и макар нищо още да не е официално, пътят му води към Реал Мадрид. Трент винаги е гледал към хоризонта, пращайки гениални диагонални пасове. Той е „роден“ на „Анфийлд“, но вече вижда ясно „Сантиаго Бернабеу“.
Да, „краен защитник на Галактикос“ звучи като оксиморон, но ако някой го олицетворява, това е Роберто Карлош. Александър-Арнолд, също офанзивен флангови бранител, би могъл да бъде негов духовен наследник. Ливърпул ще се утешава с факта, че има достоен заместник в лицето на Конър Брадли, който изглежда твърде добър, за да бъде резерва дълго. Но никой не може да възпроизведе приноса на Трент – с визията на Кевин Де Бройне, с центриране ала Дейвид Бекъм, но и с критики, че не умее да играе в защита като Кайл Уокър.
Но с приноса му от 100 голови участия с екипа на Ливърпул е подвиг, повече дори от Фернандо Торес. Реал може да има Килиан Мбапе и Винисиус Жуниор в атака, но вече ще има и изключителен подавач в лицето на Трент. Суперзвездите от неговото поколение може би също го мотивират – той бе най-младият в онази велика селекция на Клоп и сега си тръгва от шампионски отбор, чийто двама ключови играчи вече са в третото си десетилетие.
Напук на агресивните и абсурдни обвинения в социалните мрежи, тук няма предателство. Това е личен избор за продължаване на кариерата. Все пак има и лична битка между амбицията да опознаеш нова среда и дали трофеят има по-голяма стойност, когато е спечелен с клуба от родния град. Този сезон напомни, че Реал Мадрид не е гаранция за успех. Ливърпул имаше по-силен, по-уравновесен сезон. Но Александър-Арнолд беше едва на 23, когато вече имаше три финала в Шампионската лига като титуляр, а оттогава дори не е играл на четвъртфинал. А Реал запазва магнетизма си.
Ливърпул предотврати катастрофалния сценарий да изгуби три от звездите като свободни агенти, но остава въпросът как се стигна дотук. Новият спортен директор Ричард Хюз се свърза с представителите на Трент още преди официалното си назначение и направи оферта, която щеше да го направи сред най-високоплатените защитници в света. Но, може би, всичко беше решено още преди той да поеме властта на „Анфийлд“.
Връщайки се към 2023-а година, Александър-Арнолд беше въодушевен от това, че стана вицекапитан, знак, че Клоп имаше дългосрочна роля за него. Естествено, това не се промени и, когато Арне Слот наследи германеца. И макар Трент да е очарован от възможността да работи със Слот, човекът, който трябваше да поеме лентата от Върджил ван Дайк, най-вероятно ще го направи в друг клуб.
Много неща се промениха за една година. За клуб, известен с доброто си стратегическо планиране, Ливърпул не направи достатъчно през миналия сезон, оставяйки договорите на трима ключови играчи да навлязат в последната им година. При Ван Дайк и Салах това бе донякъде оправдано – възрастта им предполагаше повече изчакване, а желанието им да останат даваше преимущество на клуба в преговорите.
В същото време, приятелството на Трент с Джуд Белингам често се изтъкваше като причина бъдещето му да бъде в Испания. Любопитно е, че Реал често печели в подобни ситуации. Те не плащат за защитници, а пример за това са Дейвид Алаба и Антонио Рюдигер, макар и те да получават солидни заплати.
Комплексът за превъзходство на Реал пролича, когато още в средата на зимата се опитаха да подпишат с Александър-Арнолд. Сякаш можеха да го вземат, когато пожелаят. Ливърпул отхвърли офертата незабавно. Това не беше блъф, дори ако се окаже в негова полза. Безплатният трансфер може да е по-изгоден лично за него, отколкото преминаване срещу 20 милиона паунда.
— Fabrizio Romano (@FabrizioRomano) May 5, 2025
BREAKING: Trent Alexander-Arnold to Real Madrid, here we go!
Decision to leave Liverpool now confirmed as Trent says goodbye to the club after winning one more PL title.
Documents being prepared for Trent to join Real Madrid on a 5 year contract, verbal agreement done. pic.twitter.com/IkmL1VIhWE
BREAKING: Trent Alexander-Arnold to Real Madrid, here we go! 
А Реал го искаше още през януари. Те страдаха от липсата на класически десен бек през по-голямата част от сезона – Даниел Карвахал вече беше аут до края на сезона, а Лукас Васкес и Федерико Валверде покриваха поста, макар това да не беше естествената им позиция. През следващия сезон ще разполагат с двама от най-добрите в света. Въпросът е – къде ще се впишат всички: Карвахал като централен защитник? Трент в полузащитата? Или един от тях ще седне на пейката?
А в Ливърпул не е нужно да се връщаме чак до 2019-а година, за да си припомним неговата отдаденост. Миналата седмица той празнуваше на терена с Андрю Робъртсън след победата над Тотнъм Хотспър, донесла титлата. Страхотно партньорство – възродено отново.
For the City. For the Fans.
— Trent Alexander-Arnold (@TrentAA) April 28, 2025pic.twitter.com/Tp66723Oxg
Седмица по-рано – гол с левачката срещу Лестър Сити, който доближи тима до върха, и луда радост пред гостуващите фенове – първият му гол с левия крак за клуба, единственото, което липсваше в CV-то му.
Special Moments pic.twitter.com/bBOTEmDHiH
— Trent Alexander-Arnold (@TrentAA) April 20, 2025
Не му липсва много друго, поне на клубно ниво. Александър-Арнолд спечели всичко с Ливърпул. Втора титла във Висшата лига значеше много, защото първата бе пред празни трибуни. Той запълни още една празнина в кариерата си. Какво следва? За мнозина от предишните поколения отговорът беше: спечели го пак. Но не за всички – Кевин Кийгън, Иън Ръш и Греъм Сунес напуснаха в разцвета си. Никой не спечели Европейската купа повторно, макар Кийгън да бе избран за №1 в Европа с Хамбургер, а Сунес блестеше в Сампдория.
По-съвременните паралели са Стив Макманаман и Майкъл Оуен – и двамата преминаха в Реал. Макманаман вдигна два трофея в Шампионската лига. Оуен, подобно на Ръш, се върна след година в Англия, но без топло посрещане. Може би Трент е избрал Макманаман за модел, когато можеше да бъде Джерард или Карагър.
Ако и когато сделката с Реал бъде обявена официално, това ще е най-малко изненадващият трансфер на лятото. Може би Александър-Арнолд нямаше как да сбърка – напуска велик Ливърпул, но такъв, в който амбициите му вече не се побират.
Използвана информация за материала: Ричард Джоли, The Independent
Няма коментари.