Левски поведе, макар и временно, с десет точки пред шампиона Лудогорец в битката за титлата в Първа лига. В двубой от 22-рия кръг на първенството „сините“ обърнаха ЦСКА 1948 с 3:1 на стадион „Витоша“ в Бистрица и добавиха нови три точки към актива си в период, в който всяка победа тежи все повече.
Мачът беше под въпрос заради изсипалия се сняг над страната през уикенда, но в крайна сметка се проведе и започна кошмарно за лидера в таблицата. ЦСКА 1948 поведе още в шестата минута след страхотен гол на Хосе Мартинес. В 35-та обаче ситуацията на терена коренно се промени с втория жълт картон на Адама Траоре. Левски възстанови паритета в края на първата част чрез Мазир Сула, а след паузата вкара още два пъти чрез Армстронг Око-Флекс и влезлия от пейката Хуан Переа.
По този начин остaва лидер с 53 точки и десет повече от Лудогорец, който в понеделник гостува на Ботев Пловдив на „Колежа“. В следващия кръг „сините“ имат ново столично дерби – този път домакинство на Локомотив София.
Още от началото на срещата се видя, че тимът на Хулио Веласкес е подготвен тактически и психически за подобен тип двубой. Въпреки калния терен и бавния отскок на топката, Левски се стремеше да контролира притежанието, да изнася организирано и да налага висока преса в половината на съперника. Движението без топка и активното участие на крайните защитници създаваха числено превъзходство в определени зони, а домакините бяха принудени да се защитават дълбоко и да разчитат основно на директни действия.
Въпреки игровото превъзходство, Левски допусна момент на колебание, който доведе до откриване на резултата за ЦСКА 1948. При една от малкото атаки на домакините се получи лошо позиционно подреждане в центъра на защитата, липса на синхрон между бранителите и неправилно излизане от позиция, което позволи на съперника да реализира. Това беше грешка, която няма как да бъде подмината, но тя остана и единствената сериозна слабост в дефанзивен план за „сините“ в целия мач.
По-важното беше реакцията след този момент. Левски не се разколеба, не изпадна в хаос и не загуби структурата си. Напротив – отборът повиши интензивността, притисна още по-агресивно съперника и постепенно върна инициативата изцяло под свой контрол. Изравнителният гол дойде логично и напълно заслужено още преди почивката, като той имаше ключово психологическо значение. Вместо да отиде на полувремето с излишно напрежение, Левски възстанови баланса и ясно показа, че развоят на мача зависи изцяло от него.
Краят на първото полувреме донесе и решаващия момент – втори жълт и съответно червен картон за играч на ЦСКА 1948. Макар формално ситуацията да беше резултат от индивидуални нарушения, тя беше пряко следствие от агресивната и добре организирана преса на Левски.
С човек повече след почивката Левски подходи зряло и отговорно. Вместо да се впусне в хаотични атаки, отборът запази компактност, контролира темпото и търпеливо търсеше пролуки в защитата на домакините. Вторият гол дойде напълно закономерно, а с него и усещането, че мачът е окончателно решен. Третото попадение затвърди превъзходството и сложи точка на всички съмнения относно изхода на срещата.
Хулио Веласкес обаче продължава да бъде възприеман като фигура с двойствен образ. От една страна е треньорът, който печели и държи отбора на върха. От друга – наставникът, чиито решения често изглеждат трудни за разчитане. Изборът на стартови състави, тактическите промени и персоналните указания понякога създават усещането за експерименталност, която не винаги е продиктувана от логиката на конкретния мач. Мантрата „мач за мач“, с която испанецът отговаря на въпросите за титлата, има своята логика. Но в същото време тя прикрива липсата на категорична позиция и оставя отворени теми, които неминуемо ще се върнат при първия нов неуспех.
В Бистрица обаче можем да кажем, че това беше един от най-силните мачове на Веласкес начело на Левски. Испанският специалис този път показа отличен усет. Стартовите 11 бяха подбрани адекватно спрямо съперника и условията, а смените – навременни, логични и с ясно предназначение. Всяка промяна по терена запазваше баланса и не позволяваше на ЦСКА 1948 дори за кратко да повярва, че може да се върне в двубоя.
Сред индивидуалните изяви безспорно най-силно впечатление направи Майкон. Бразилецът изигра изключително силен мач, записа две асистенции и отново беше сред най-дейните на терена. В подобни срещи ролята му далеч надхвърля тази на класически краен защитник – Майкон често действаше като вътрешен халф, влизаше между линиите и създаваше числено превъзходство в средата на терена. Представянето му отново повдигна темата за тактическата му универсалност и възможността при нужда да бъде използван и като дефанзивен полузащитник.
Положителен знак за Левски беше и включването на резервите. Переа отново се разписа, въпреки ограниченото игрово време, а Радослав Кирилов внесе динамика и агресия по левия фланг. Отмененият му гол и отменената дузпа заради засада не променят факта, че конкуренцията по крилата изглежда здравословна и ще бъде важен фактор до края на сезона.
Срещата не мина и без дискусионни моменти, свързани с работата на системата ВАР. Тежкият терен и опасенията за заличаване на линиите поставиха под въпрос калибрирането на системата, а няколко ситуации – отменени голове и дузпа, бяха решени от няколко сантиметри. Подобни решения неизбежно ще бъдат коментирани, но в крайна сметка технологията предотврати още по-сериозни спорове и не повлия съществено на крайния резултат.
Сега предстоят решителни двубои – домакинство на Локомотив София, нов сблъсък с Лудогорец в Разград и дербито с ЦСКА, които ще имат огромно значение за подреждането в челото. Именно в такива периоди се изгражда шампионска инерция и се проверява устойчивостта на един отбор. Отпадането от турнира за Купата на България допълнително концентрира усилията върху първенството. В този контекст клишето „целта оправдава средствата“ звучи напълно приложимо. В края на сезона никой няма да си спомня отделни мачове, терени или пропуснати шансове. Ще остане само класирането.
Фактите са неоспорими. Левски е лидер. Левски печели. Левски трупа точки. И тук идва основната теза, която вече не може да бъде заобиколена. В този момент „сините“ държат титлата в собствените си ръце. Преднината е налице, програмата е ясна, а конкурентите са поставени в позиция на догонващи. Въпросът вече не е кой е фаворит, а дали самият Левски няма да се превърне в най-големия си съперник.
Ако „сините“ запазят концентрация, ограничат експериментите и продължат да печелят дори когато не играят блестящо, титлата е логичният завършек. Ако обаче допуснат колебания, върнат напрежението и започнат да усложняват мачове, които трябва да бъдат контролирани без особени проблеми, тогава битката ще се отвори отново.
Засега Левски върви напред. С точки, с аванс и с правото сам да определя съдбата си. А когато една титла е в твоите ръце, най-важният въпрос не е как ще я спечелиш, а дали няма да я изпуснеш.
Няма коментари.