Враца има отбор, с който да се гордее

Ботев Враца сложи впечатляващ финален акорд на най-силния си сезон в елита от години насам. Тимът на Тодор Симов победи категорично Берое с 3:0 под Околчица в последния мач от плейофите в групата на изпадащите, спечели своята група и завърши шампионата на девето място. Успехът бе не просто поредна победа в края на кампанията, а символичен завършек на сезон, в който врачани показаха израстване, постоянство, характер и футболна зрялост, каквито рядко са демонстрирали в последните години.

Головете на Мичи Нтело, Мартин Петков и Касим Хаджи донесоха напълно заслужения успех срещу Берое, който след тежката загуба изпадна от Първа лига след близо две десетилетия в елита. За Ботев Враца обаче вечерта бе празник – не заради чуждата болка, а заради собствения напредък. Отборът завърши сезона с 53 точки, което е рекорден актив за клуба в елита от въвеждането на системата с три точки за победа.

След последния съдийски сигнал старши треньорът Тодор Симов не скри удовлетворението си от начина, по който неговият отбор приключи кампанията.

„Това си говорихме, че трябва да завършим по най-добрия начин, с един хубав мач, добър резултат, една победа и да затвърдим изключително доброто представяне през целия сезон. Мога да благодаря на всички хора, които работихме заедно. Един прекрасен завършек“, заяви Симов.

И наистина завършекът бе повече от убедителен. В оследните три кръга Ботев Враца победи последователно трите отбора, които изпаднаха от елита – Монтана, Добруджа и Берое. Първо дойде успехът с 1:0 в регионалното дерби срещу Монтана, решен от опитния Даниел Генов. Така врачани останаха единственият представител на Северозапада в Първа лига и напълно заслужено можеха да се нарекат „господари на региона“.

Само няколко дни по-късно Генов отново бе в центъра на събитията, този път при победата с 2:1 като гост на Добруджа. Ветеранът реализира и двете попадения за Ботев, с което реши съдбата на новака от Добрич. Финалният удар дойде срещу Берое – най-категоричният от трите успеха и най-ясното доказателство, че врачани не просто доиграват сезона, а защитават собственото си име, феърплея и уважението към първенството.

„Не мисля, че трябва да бъде поставено под някакво съмнение, тъй като завършихме само два мача наравно, всички други отбори ги победихме, така че това е най-показателното за играта на Ботев Враца“, подчерта наставникът.

Сезонът за Ботев Враца започна под ръководството на Христо Янев. Макар тимът да нямаше победа до шестия кръг, още през есента се видя, че в този отбор има идея, организация и потенциал. Врачани взеха точка от новия шампион Левски, спечелиха точка и срещу носителя на Купата на България ЦСКА, победиха евробойците Черно море и Арда, а срещу доскорошния хегемон Лудогорец стояха достойно. Това бяха мачове, които изградиха самочувствие и показаха, че Ботев вече не е отбор, който мисли единствено как да оцелее.

Когато Янев пое ЦСКА, пред врачани се появи сериозно предизвикателство. Подобна промяна често може да разклати един отбор, особено когато става дума за клуб с по-ограничени ресурси. Тодор Симов обаче успя да запази посоката. Той пое състава в деликатен момент, съхрани ядрото, запази игровата дисциплина и постепенно наложи собствен почерк.

Преди зимната пауза Ботев Враца премина през Добруджа на осминафиналите за Купата на България след драматично изпълнение на дузпи. Пролетта обаче започна трудно. Врачани отпаднаха болезнено от Арда на четвъртфиналите за Купата, а в първите си пет мача от пролетния дял в първенството не записаха победа и отбелязаха едва един гол. Това бе най-сложният период от кампанията и момент, в който увереността можеше да се пропука.

Точно тогава обаче отборът показа една от най-ценните си черти през сезона, а именно способността да реагира. Ботев постепенно възстанови ритъма си, стана по-стабилен в двете фази на играта и започна отново да трупа точки. В крайна сметка тимът остана само на две точки от участие във втората четворка, където отборите се бореха за петата баражна позиция за Европа. За клуб като Ботев Враца това е повече от достойно постижение.

В групата на изпадащите врачани вече изглеждаха като отбор от различна категория. Под ръководството на Симов те не допуснаха нито една загуба – четири победи и три равенства, 12 отбелязани и шест допуснати гола. Сезонът приключи с общо осем поредни мача без поражение, а последните три двубоя бяха спечелени. Това не бе случаен финален спринт, а резултат от изградена структура, добър колектив и ясна идея как отборът трябва да изглежда на терена.

Срещу Берое Ботев Враца показа и тактическа зрялост. Домакините знаеха, че съперникът е притиснат от обстоятелствата и има нужда от задължителен резултат. Тимът на Симов прие моментите без топка, изчака пространствата и наказа грешките на старозагорци. Първият гол на Мичи Нтело дойде именно след добре използвано пространство в гърба на защитата на Берое, а след това врачани контролираха развоя на срещата с увереност и спокойствие.

Индивидуалното отличие за Играч на мача получи Антоан Стоянов, който един от символите на този сезон за Ботев. Младият полузащитник бе използван на нетипична за себе си по-задна позиция, но отново се справи на високо ниво и показа зрелост, която надхвърля възрастта му.

„Смятам, че ние сме много по-добрият отбор от този на Берое и заслужено спечелихме три точки и така, така убедителна победа и много се радвам, че завършихме сезона по толкова добър начин с три поредни победи и нещата ни се получиха по много добър начин“, заяви Стоянов след мача.

Думите му отразяват самочувствието, което Ботев Враца изгради през кампанията. Това вече не е отбор, който се надява на чужди грешки, за да оцелее. Това е тим, който може да излезе срещу пряк съперник, да наложи своя план и да спечели убедително.

Стоянов говори и за ролята си на терена, като показа нагласата, която бе характерна за целия състав през сезона – готовност за работа, дисциплина и отборно мислене.

„Деликатна е, разбира се, всяка една позиция си има нейните различни неща, които трябва да правиш на нея. Аз се радвам, че съм вътре, когато съм вътре и винаги давам най-доброто от себе си, където и да реши треньорът да ме пусне“, допълни футболистът.

Точно тази готовност да се служи на отбора бе една от причините Ботев да направи толкова силна кампания. Съставът не разчиташе само на моментни проблясъци, а на колектив, в който опитът на футболисти като Даниел Генов се комбинираше с енергията и развитието на младите играчи. Врачани показаха, че с правилна работа, доверие към български футболисти и добра вътрешна атмосфера може да се изгради конкурентен тим дори без огромен бюджет.

Стоянов сам подчерта значението на този рекорден сезон.

„Точно това смятам, че е показателно в историята, като се погледне назад, и този сезон е така рекорд за най-много точки. Самият отбор, който направихме с толкова класни и добри футболисти, си оказва влияние и се вижда на терена“, каза той.

Особено важно е, че младият халф взе участие във всички срещи на Ботев Враца през кампанията. Това е показателно както за доверието на треньорския щаб, така и за неговата устойчивост и развитие.

„За нас, младите футболисти, е много важно да играем наистина. Много съм благодарен, че за взех участие във всички мачове през този сезон и гледам да се подобрявам всеки един момент и да давам най-доброто от себе си“, открои Стоянов.

Това е още един положителен знак за бъдещето на Ботев. Клубът не просто оцеля, а даде игрово време и сцена на български футболисти, които могат да се развиват. Във време, в което темата за ролята на родните играчи в Първа лига често е болезнена, примерът от Враца заслужава внимание.

Най-голямата промяна обаче се усеща в начина, по който Ботев Враца вече гледа на себе си. В предишни сезони клубът оцеляваше драматично след баражи, продължения, дузпи, обрати и напрежение до последната секунда. Този път всичко бе различно. Елитният статут бе осигурен далеч по-рано, а финалът на сезона не бе битка за живот, а възможност отборът да покаже докъде е стигнал. И той го направи убедително.

Симов също постави акцент върху връзката между отбора и хората по трибуните. Враца отново усети, че има тим, с който може да се гордее не само заради резултатите, а и заради поведението на терена.

„Това е най-голямата оценка, когато хората са щастливи, харесва им как играе отборът. Резултатите идват, когато играеш добре и го желаеш. Точковият актив е отражение на цялостното представяне през сезона“, каза още наставникът на врачани.

Тази оценка може би е най-ценната. Точките остават в статистиката, деветото място остава в класирането, но усещането за посока е това, което дава истинска стойност на сезона. Ботев Враца показа, че може да бъде стабилен, организиран и амбициозен отбор. Не претендент за върха, не клуб с нереалистични обещания, а тим, който знае мястото си, но вече не се примирява с ролята на вечен борец за оцеляване.

Разбира се, следващият сезон ще бъде ново изпитание. Ще има нужда от правилна селекция, запазване на основното ядро, трезва оценка на силните и слабите страни и внимателно надграждане. Но основата вече е поставена. А когато един клуб като Ботев Враца завърши сезона с рекорден точков актив, серия без загуба и видимо израстване на младите футболисти, оптимизмът е напълно оправдан.

Ботев Враца има право да се наслади на този момент. Сезонът завърши с усмивка, чест и рекорд. А най-важното е, че под Околчица вече не говорят само за спасение. Говорят за надграждане. И след такава кампания това е напълно заслужено.