Този стадион ще е сред най-хубавите неща, които са се случвали в България от много време насам. Гледам танцуващите снежинки, топящи се при допир с прозореца на влака, и друга мисъл не ми минава през главата. Още ме държат емоциите от половинчасовата разходка около „Българска армия“. Покрай пловдивското местожителство в последните две години нямам възможност да следя от първо лице процеса по реконструкцията.
Ежедневно си пускам кадри от дрон и снимки в мрежата, но те не могат да се сравняват с усещането, когато застанеш пред грамадния строеж.
Първото нещо, което ми прави впечатление при всяка моя „инспекция“ на строителните дейности е как всеки се спира да огледа дома на „армейците“. Приложената няколко реда по-надолу снимка доказва тезата ми. От майките и бащите с децата до забързания минувач с качулка и тапи в ушите.
Ахналите хора около „Армията“ са на всеки няколко метра. Стадионът ще събира маса далеч отвъд футболната общественост. Съвсем скоро посещението на домакинство на ЦСКА ще е абсолютен морален императив за нефутболните хора поне веднъж в годината.
Дори и да не гледаш мачове, трудно би издържал да не усетиш атмосферата на подобно модерно съоражение. Да се запознаеш с всичките му удобства. Да се разнообразиш, наслаждавайки се на качествено семейно време през уикенда. Най-новата забележителност на София ще се пръска по шевовете, колкото и злите езици да предричат „няколко хиляди на мач след първите седмици на еуфория“. Напротив – много от желаещите ще имат трудности да си намерят билети за „Армията“. Гарантирам.
Снежинките все по-настойчиво се преследват с влака, минавайки край Вакарел, а мисълта ми препуска.
Колко много хора работят на строителната площадка в събота, дори на 14 февруари?! Не съм сигурен дали има проект в България, който се движи с подобни ударни темпове. Лека-полека правя завоя край мястото на някогашния митичен вход на „Г“ сектор. Очите ми попадат на мъж, който посочва на двете си деца и половинката си футболист на ЦСКА. Спрели са да разгледат брандирана част от огражденията. Както казах, всеки се спира.
Бащата изрежда поименно състава от великия обрат над Виктория Пилзен (3:0) за влизане в групите на Европа. Съвсем скоро тези луди евро вечери ще се завърнат…
Вляво от мен няколко котки лакомо поглъщат съдържанието на пластмасови кутии за храна. „Взели са си я за вкъщи“, помислих си аз при вида на милата картинка и се ухилих. Вероятно работниците от строежа хранят животните. Даже и котките са фенове на ЦСКА и нямат търпение да се върнат на „Българска армия“!
Мъркащите приятели се намираха край ограда до алеята за „В“ сектор, а над въпросното заграждение надничаше старата телевизионна кула. Сданието винаги е вдъхвало страхопочитание у мен. Цял живот го гледам от Северната трибуна как разкъсва пелената от корони на дървета в Борисовата градина.
Зачудих се дали от „Новата Армия“ пак ще може да се вижда или козирката на „Б“ сектор ще пречи. Дори и да е така – съпоставките „преди“ и „след“ никога няма да свършат, а останалите препратки към стария вид на славния „армейски“ дом са толкова много!
От амфитеатъра зад „Г“ сектор до овековечената легендарна победа над Ливърпул (2:0) и рисунките на USF.
Симбиозата между чудо на модерната архитектура и кътчета, напоени със славна история, те кара да усещаш гъделичкане в стомаха.
Още няколко продължителни спирания, редувани с няколкостотин крачки и стигнах до входа на строителната площадка край „А“ сектор. Обръщайки се за последно назад, видях да се вее непоколебимо българския трибагреник – точно всредата на централната трибуна. Фасадата добива все по-завършен вид.
Влакът изсвирва, а аз премигвам няколко пъти забързано. Вече сме стигнали Септември. Как само летят километрите, когато си унесен в приятни размисли.
Почти съм в Пловдив. А вече нямам търпение за следващата ми разходка в родния град и да видя докъде са стигнали с реконструкцията на „Българска армия“!
Няма коментари.