Левски направи една от ключовите си стъпки през зимния трансферен прозорец, след като официално привлече хърватския централен защитник Стипе Вуликич. Сделката със Сампдория бе финализирана без излишен шум, но носи ясно послание – „сините“ търсят стабилност, физическа мощ и дългосрочна перспектива в една от най-чувствителните зони на терена. 23-годишният бранител премина успешно медицинските прегледи и подписа договор до лятото на 2028-а година, като според информация на авторитетното издание La Repubblica Левски ще плати около 300 000 евро за правата му.
Вуликич е роден на 23 януари 2001-а година в Сплит и е продукт на една от най-разпознаваемите футболни школи на Балканите – тази на Хайдук Сплит. Там той преминава през всички възрастови формации, което му осигурява солидна базова подготовка, както техническа, така и тактическа. Макар да не получава шанс да се наложи в първия отбор на Хайдук, пътят му в професионалния футбол започва логично с натрупване на игрово време в по-ниските нива.
Първата му сериозна спирка е Солин, където за два сезона записва 37 официални мача и един гол. Именно там Вуликич започва да се оформя като класически централен защитник – стабилен в единоборствата, силен във въздуха и дисциплиниран в подреждането си. През 2021-а година той преминава в Хърватски Драговоляц, с който изиграва 30 мача в елита на страната. Това е период, в който среща по-висока скорост на игра и по-сериозни нападатели, а натрупаният опит се оказва решаващ за следващата стъпка в кариерата му.
През 2022-а година Вуликич поема към Италия и подписва с Перуджа, където играе основно в Серия B и Серия C. Там хърватинът изиграва 38 мача и реализира един гол. Периодът му на Ботуша е изключително важен за неговото развитие, тъй като именно там защитниците работят в детайли върху позиционирането, тактическата дисциплина и играта без топка.
През лятото на 2024-а година Сампдория решава да инвестира в него и плаща около 500 000 евро за трансфера му от Перуджа. В Генуа Вуликич записва 28 мача, но конкуренцията в защитата се засилва значително, а през зимата на 2025-а година той е преотстъпен за кратко в Модена. В крайна сметка Сампдория му предлага нов договор, но хърватинът избира да продължи кариерата си в България, където вижда по-ясна перспектива за редовни изяви. Така италианският клуб продава играча на загуба, а Левски се възползва от ситуацията.
На терена Стипе Вуликич се отличава с внушителни физически данни – 193 сантиметра ръст и силно телосложение, което го прави сериозен фактор в единоборствата и при статичните положения. Той е защитник, който рядко действа импулсивно, предпочита да чете играта и да заема правилната позиция, вместо да влиза в рискови шпагати. Това е тип профил, който често липсва в българското първенство и който може да донесе повече сигурност в защита, особено срещу отбори, разчитащи на директен футбол и центрирания.
Опитът му в Италия личи и в умението да участва в изнасянето на топката. Вуликич не е плеймейкър от дълбочина, но показва спокойствие при първия пас и добра ориентация под напрежение. Това е важен детайл за Левски, който в последните сезони често изпитва трудности при организираното изграждане на атаките от собствената половина. Хърватинът може да бъде използван както в схема с двама централни защитници, така и като част от тройка в отбрана, което дава допълнителна тактическа гъвкавост на треньорския щаб.
Разбира се, Вуликич не е без слабости. Ограниченият му голов принос подсказва, че е по-скоро защитник с приоритет в чисто дефанзивните си задачи. Освен това, макар да има солиден опит, той все още не е играл редовно на най-високото ниво в Европа, което означава, че адаптацията към напрежението и очакванията в Левски ще бъде много важно. Историята показва, че не всички хърватски футболисти на „Герена“ успяват да се наложат – примерите с Анте Блажевич и вратаря Матей Маркович са показателни. В същото време обаче Игор Томашич остава златен стандарт за хърватин в синьо, превърнал се в стълб на отбраната и част от т.нар. „Синя приказка“.
Самият Вуликич демонстрира самочувствие и ясни амбиции.
„Благодаря, чувствам се много добре. Много съм развълнуван да съм тук. Искам да срещна моите нови съотборници и да изиграя доста мачове“, заяви той при пристигането си и не скри целта си:
„Разбира се, дойдох тук да бъда шампион“.
Той показа и респект към историята на клуба и феновете:
„Знам за Левски доста, мои приятели ми разказаха много неща. Това е един от най-големите клубове в България с много привърженици и трофеи и се надявам, че ще спечелим още купи тук“.
Вуликич вече направи и първия си избор, след като ще играе с номер „6“ при „сините“. С привличането му Левски отново разполага с четири опции за центъра на защитата след напускането на бившия капитан Вендерсон Цунами. Наред с хърватина, треньорският щаб може да разчита още на Кристиан Макун, Кристиан Димитров и Никола Серафимов, което осигурява необходимата дълбочина, конкуренция и тактическа гъвкавост в една от ключовите линии на отбора. Любопитен детайл е, че номер „6“ в Левски принадлежеше именно на Цунами, който пое в посока Ъъдър, а сега символично бе наследен от новия централен бранител.
Паралелно с привличането на Вуликич, на „Герена“ не крият, че работят по още едно ново попълнение. До края на трансферния прозорец се очаква Левски да се подсили и в халфовата линия. Това е зона, която остава проблемна след неуспешнити опити да бъде взет Марселино Кареасо и колебливата форма на част от наличните полузащитници. Старши треньорът Хулио Веласкес държи на футболист, който да внесе повече контрол, динамика и креативност в средата на терена, тъй като именно там често се къса връзката между защитата и атаката.
Ако погледнем цялостно зимната селекция, Левски добави към състава си Стипе Вуликич, Армстронг Око-Флекс и Хуан Переа – трансфери, които не са гръмки като имена, но изглеждат добре обмислени и насочени към реалните нужди на отбора. Това е селекция, търсеща баланс и устойчивост, а не краткосрочен ефект. Защитата получава повече физика, ръст и спокойствие, атаката – допълнителни опции и вариативност, а евентуално ново попълнение в халфовата линия би завършило логично картината и би дало на треньорския щаб по-голяма дълбочина на състава.
В заключение, Левски навлиза във втората и решаваща част на сезона не просто като участник в битката за титлата, а като основен фаворит. „Сините“ разполагат със седем точки преднина пред Лудогорец, а това е аванс, който дава психологическо предимство, но и поставя сериозна отговорност. Именно тук ще бъде ключът – постоянството. Всеки пропуск, всяко подценяване или момент на отпускане може да се окаже фатално, особено в шампионат, в който доминацията на „орлите“ се гради с години и грешките рядко остават ненаказани.
За да стигне до края и да прекъсне хегемонията на Лудогорец, Левски трябва да съчетае качествата на новите попълнения с дисциплина, концентрация и ясно изразена игрова идентичност във всеки мач, независимо от съперника. Ако отборът успее да запази нивото си и да извлече максимума от дълбочината на състава, „сините“ разполагат с всички предпоставки най-накрая да превърнат аванса си в класирането в онази дълго жадувана титла, която клубът и привържениците му очакват от години.
Няма коментари.