Истинска еуфория завладя „червените“ фенове след първия полуфинал за Sesame Купа на България. ЦСКА обърна Лудогорец и има аванс от 2:1 преди реванша след седмица. За „армейците“ има и допълнителен привкус – любимците им влизат във Вечното дерби с Левски в изключително духовито настроение. И до известна степен има защо. Когато победиш 14-кратен пореден шампион на негов терен, явно си го заслужил. Фенската призма и емоции са все хубави неща, ако не ставаше въпрос за истински колапс в зелено. Разградчани и Пер-Матиас Хьогмо се клатят и приличат на боксьор пред нокдаун в последните няколко седмици. Може би дори вече политат към въжетата с оглед 10-точковото изоставане от Левски и пасива от ЦСКА за Купата…
Какво всъщност се обърка в Разград, за да се стигне така рязко до неприятната ситуация „от два стола на земята“? Лудогорец е напът само в рамките на един сезон да върне Левски и ЦСКА на футболния трон в България, губейки всякакви шансове за трофей. Суперкупата, спечелена през февруари, е малката и несъстоятелна утеха за разградския футболен проект, властващ вече десетилетие и половина у нас. На хартия – тази Суперкупа е завоевание и заслуга от миналата кампания.
Лудогорец се намира в най-ниската точка от своя полет, след като през 2011 г. излетя към футболния небосклон у нас. Самолетът на „зелените“ всеки момент ще бъде приземен и в първенството, и за Купата, а за това тежко кацане си има своите логични обяснения. Отборът от „Хювефарма Арена“ години наред се движи по инерция в първенството, смеейки да неглижира и Купата на България в определени години. Игор Йовичевич е последният, който успя да направи домашен требъл, а с това изглежда затръшна и вратата за повече трофеи преди по-малко от година. Затвори кръга, както се казва. Наследниците му Руи Мота и Пер-Матиас Хьогмо ще се разминат с всякаква купа или титла, личи по всичко. Португалецът се провали с гръм и трясък и бе натирен, макар и късно. Норвежецът, спечелил много симпатии в първите седмици от престоя си, вече буксува сериозно и разликата му с лидера Левски само се увеличава. Дори в миговете, в които „сините“ изпитват колебания, Лудогорец отвръща със същото.
В мача с ЦСКА се видя илюстративно колко лошо е реалното състояние на Лудогорец. „Зелените“ изкараха 30-35 минути в собствената си половина, молещи се и единствено разчитащи на вратаря Хендрик Бонман да ги извади. Германецът спаси няколко положения пред вратата си, но капитулира пред стихийния натиск на ЦСКА. Йоанис Питас и Леандро Годой намериха мрежата на Бонман за победата. Обратът на „червените“ е логичен и на фона на играта им, и на фона най-вече на апатията в Лудогорец. Организационно и структурно тя започна още през 2021 г. с махането на Валдас Дамбраускас, а в последните месеци се пренесе явно на футболния терен. Петте години бездействие на „Хювефарма Арена“ дотолкова свалиха игрово Лудогорец, че го приближиха повече до Черно море и Локомотив Пловдив, а не до средноевропейските тимове, към които някога се числеше.
Пътят нагоре след падане е далеч по-труден, отколкото е при началния повик, какъвто Лудогорец имаше преди 15 години. Тепърва предстоят трудните моменти и реформите в Разград, за да изглежда отново тимът конкурентен. Дали изграждането на Лудогорец за сезон 2026/27 ще мине през ръцете на Хьогмо – едва ли!? Със сигурност „зелените“ вървят назад във футболно отношение и започват да отстъпват с крачки на Левски и ЦСКА. А при отбори с толкова голяма фенска маса, история и ДНК, само една искра може да разпали цял огън от емоции и да прерасне в нещо повече. Хегемонът е на земята и направи ЦСКА да изглежда силен, дори без да е сторил много. Без да иска, Лудогорец може би върна двата гранда на най-горните стъпала в българската футболна пирамида.
Няма коментари.