Германия има герой в лицето на Ундав, но има ли класа за титлата?

Германия отново показа защо носи репутацията на един от най-успешните отбори в историята на Мондиали. Четирикратният световен шампион изпита сериозни затруднения срещу отлично организирания и дисциплиниран състав на Кот д’Ивоар. 

Бундестимът изоставаше с 0:1 след попадение на Франк Кесие, а в определени моменти изглеждаше уморен и лишен от обичайната си острота в атака. Тогава на сцената излезе Дениз Ундав. Нападателят на Щутгарт реализира два гола през второто полувреме, като вторият дойде в добавеното време и донесе драматичен обрат за Германия. Успехът осигури на тима място на осминафиналите.

Германия не блести, но продължава напред

Изглежда ли Германия като бъдещ шампион? Засега отговорът не е еднозначен. Успехът над Кот д’Ивоар беше едва втори обрат в турнира след победата на Южна Корея срещу Чехия, а в големи периоди германците далеч не изглеждаха като победител. Възможно е обаче точно подобни трудни мачове да се окажат ценни преди началото на елиминационната фаза.

Играта в атака на отбора на Юлиан Нагелсман през първото полувреме не отговаряше на очакванията. Системата, в която основната тежест пада върху халфовата линия, изпитваше сериозни проблеми срещу компактната схема 4-1-4-1 на Кот д’Ивоар. Флориан Виртц и Джамал Мусиала рядко получаваха топката в опасни зони, а Германия не успяваше да създаде достатъчно движение без топка и пространство зад защитата на съперника.

Най-добрата възможност преди почивката дойде след центриране на капитана Йозуа Кимих, когато Кай Хавертц стреля с глава, но Яхия Фофана се намеси решително. Освен това германците трудно намираха ритъм, а Натаниел Браун беше сред малкото футболисти, които успяваха да внесат скорост по левия фланг.

Картината се промени след тройната смяна в 60-ата минута. Дениз Ундав се появи на терена и оформи нападателен тандем с Хавертц, което даде на Германия много повече присъствие в наказателното поле. Само осем минути по-късно двама от резервите се комбинираха, след като Надим Амири центрира, а Ундав реализира изравнителното попадение.

След гола Кот д’Ивоар се прибра по-дълбоко в собствената си половина с намерението да запази равенството. Африканците все пак можеха да стигнат и до успех в края, но Симон Адингра се забави при добра контраатака и пропусна възможността да нанесе решаващ удар.

Германия обаче показа хладнокръвие в най-важния момент. Победното попадение беше изработено с впечатляваща прецизност – Феликс Нмеча намери Ундав с подаване през халфовата линия, а нападателят овладя и завърши технично.

Най-важното за Бундестима е, че този път няма да повтори разочароващите отпадания още в груповата фаза през 2018-а и 2022-а година. Германия не впечатлява постоянно, но демонстрира ефективност и характер, качества, които често се оказват решаващи в големите турнири.

Големият проблем пред Германия остава защитата

Победата над Кот д’Ивоар осигури на Германия място в елиминационната фаза, но срещата отново извади на преден план слабост, която отдавна съпътства отбора на Юлиан Нагелсман – липсата на достатъчна сигурност в дефанзивен план.

Преди и след попадението на Франк Кесие германците изглеждаха твърде уязвими при загуба на топката. Защитната линия често оставаше изолирана срещу бързите нападатели на съперника, а свободните пространства пред и зад халфовете позволяваха на Кот д’Ивоар да развива опасни преходи. Именно този проблем с баланса преследва Бундестима през голяма част от последното десетилетие.

Допуснатият гол беше показателен. Атаката на Кот д’Ивоар бе добре изградена, но Германия можеше да спре ситуацията много по-рано. Неспособността на Йозуа Кимих да предотврати центрирането, след което Кесие се озова в позиция да завърши, подчерта колко лесно германците позволяват една привидно овладяна атака да прерасне в реална опасност.

Това не е изолиран случай. Германия твърде често допуска попадения след елементарна грешка, последвана от неразбирателство в подреждането и паника в собственото наказателно поле. Срещу по-класни съперници в директните елиминации подобни моменти могат да се окажат решаващи.

Възможното решение е Нагелсман да потърси повече стабилност в средата на терена. При наличните опции и предпочитанието му към полузащитници, които участват активно в изнасянето на топката, като Александър Павлович и Феликс Нмеча, може да се наложи да се жертва един от по-офанзивните футболисти зад Кай Хавертц за още един играч с дефанзивни функции.

Най-логичният вариант би бил Лирой Сане да остане извън титулярния състав, но подобен ход носи и риск. Германия и без това не демонстрира достатъчно постоянство и острота в нападение, а ограничаването на атакуващите опции може да отвори нов проблем. Пред Нагелсман стои трудна задача – да намери правилния баланс между контрол, сигурност и достатъчно качество в последната третина.

Дениз Ундав – суперрезервата, която върна Германия към живота

Германия стигна до драматична победа над Кот д’Ивоар, а големият герой за Бундестима беше Дениз Ундав. Нападателят на Щутгарт се появи от резервната скамейка и реализира два гола през второто полувреме, включително победния в добавеното време, за да осигури на тима на Юлиан Нагелсман място на 1/16-финалите.

Изравнителното и победното попадение бяха не само решаващи за крайния резултат, но и категоричен знак, че селекционерът е реагирал правилно в най-трудния момент. След неубедително първо полувреме Нагелсман предприе тройна смяна в 60-ата минута, а две от резервите му изработиха изравняването само осем минути по-късно. Надим Амири достави прецизно центриране, а Ундав се измъкна отлично и завърши безкомпромисно от близка дистанция.

Това беше ситуация, която отлично описва качествата и на двамата. Амири показа необходимото хладнокръвие и точност при последното подаване, а Ундав за пореден път демонстрира инстинкта си на голмайстор. Само Хари Кейн с 36 попадения отбеляза повече голове от него в Бундеслигата през миналия сезон, в който нападателят на Щутгарт се разписа 19 пъти.

Смяната на Джамал Мусиала с Амири несъмнено щеше да предизвика сериозни критики, ако Германия не бе обърнал развоя на двубоя. Вместо това Нагелсман получи необходимата реакция от своя състав, а Ундав се превърна в основното лице на германския успех.

Историята на нападателя прави представянето му още по-впечатляващо. Кариерата му започва далеч от елита – в четвъртото ниво на германския футбол, а преди едва шест години той все още играе в Трета лига с Мепен. Пробивът му идва след преминаването в белгийския Унион Сен Жилоа, откъдето постепенно стига до Брайтън & Хоув Албиън, а след това и до Щутгарт, където се утвърждава като един от най-резултатните нападатели в Бундеслигата.

Днес Ундав изглежда като идеалната „суперрезерва“ за Германия – футболист, който не се нуждае от много време на терена, за да усети момента и да промени посоката на мача. В 56-те минути, които е изиграл като резерва в срещите срещу Кюрасао и Кот д’Ивоар, той вече има пет преки участия в голове – три попадения и две асистенции.

Срещу Кот д’Ивоар той не просто изравни, а донесе и победата с хладнокръвно изпълнение в добавеното време. Феликс Нмеча намери нападателя с директен пас напред, Ундав овладя отлично, освободи си пространство и с техничен удар прати топката в мрежата. Само минути по-рано обаче Кот д’Ивоар можеше да реши мача в своя полза, когато Никола Пепе изведе Симон Адингра при опасна контраатака, но нападателят не успя да завърши ситуацията.

Именно в такива моменти се откроява разликата между големите нападатели и останалите. Ундав получи своя шанс и го използва с две майсторски докосвания. „На правилната позиция съм, опитвам се да внеса увереността си на терена, знам, че мога да вкарвам във всеки мач, особено с тези изключителни съотборници“, каза той след двубоя.

За 29-годишния нападател това развитие изглежда почти сюрреалистично. Той се превърна в част от германския национален отбор сравнително късно и до 27-годишна възраст дори не беше доближавал международната сцена. В Торонто обаче германските фенове скандираха името му зад вратата, в която той донесе победата.

Представянето му поставя и важен въпрос пред Нагелсман – дали нападателят трябва да остане „златна“ резерва, или вече заслужава място сред титулярите. Германският селекционер дори беше принуден да се извинява на Ундав през пролетта, след като коментарите му за ролята на нападателя бяха възприети като твърде пренебрежителни.

В интервю за Magenta TV Нагелсман призна, че е потърсил лично футболиста, за да изчисти ситуацията. „Не беше правилно и по начина, по който беше формулирано, беше твърде откровено за публиката. Казах: „Това беше глупаво от моя страна, съжалявам“. Това беше ненужен коментар и се извиних директно на Дениз на следващия ден. За щастие, той го прие“.

След дубъла срещу Кот д’Ивоар Нагелсман вече говореше за Ундав по съвсем различен начин. „Той е просто чистокръвен нападател. Днес пространствата се отвориха малко и той просто има превъзходен инстинкт за това. Особено с втория гол, начина, по който се промъкна зад защитника. Той е от типа нападател, който просто знае къде е вратата“.

Селекционерът не изключи и вариант Ундав да запази ролята си на суперрезерва. „Ще го обсъдим с треньорския щаб и с Дениз. В същото време може да се твърди, че той трябва да остане в този ритъм и да продължи да ни помага като „златна“ резерва. Той е доволен от това как се развиват нещата за него. Справя се много добре. Радваме се, че го имаме. Той е невероятно интелигентен в и около наказателното поле“.

Това Световно първенство вече изглежда принадлежи на големите имена в атака – Лионел Меси, Хари Кейн, Килиан Мбапе и Винисиус Жуниор. Сред тях обаче се промъкна и Дениз Ундав – футболист с необичаен път към върха, но с усещане за гол, което може да се окаже безценно за Германия.

Ундав има още много какво да доказва, но срещу Кот д’Ивоар показа, че притежава най-важното за един нападател – инстинкт, увереност и способност да решава мачове, когато напрежението е най-голямо.