Направилият трансфер от Левски в арабския Ал-Таaвун Марин Петков се намира в интересен период от своята кариера. С националния отбор той заслужи приза за MVP на турнира FIFA Series в Индонзия, където вкара три гола, а България спечели трофея след победи над Соломоновите острови (10:2) и Индонезия (1:0). На клубно ниво кариерата му направи интересен завой към Арабския полуостров, а силните игри му спечелиха титулярно място. 22-годишният Петков се представя стабилно за петия в класирането, като вече изигра осем мача, в които вкара един прелестен гол от свободен удар и даде две асистенции.
Той се съгласи да говори специално за Nostrabet.com, ето какво сподели за престоя си в Саудитска Арабия и за успехите с националния отбор.
Преди дни България спечели турнира FIFA Series, но много хора го омаловажават – какво мислиш за всичко това?
Според мен, всяка победа е важна. Не сме победили някои от световните гиганти. Отборът на Индонезия все пак не беше лош. Всяка една подготовка за предстоящите важни мачове през септември е добра основа. Но не трябва да се залъгваме – най-важни са двубоите, с които можеш да се класираш за голям форум.
Ти взе наградата за най-добър на турнира, какво ти показва това?
Самата награда не може да ти покаже нещо. Когато имаш постоянни представяния на клубно ниво и с националния отбор, тогава може да говорим за нещо важно и голямо. Нека се фокусираме върху бъдещите неща, не миналите. Ценя наградата, но има още доста накъде да се развивам.
А каква е обстановката в отбора, има много млади момчета?
Обстановката е супер. Ние се познаваме, на една вълна сме. Имаме и еднакви интереси. Колективът и дисциплината са на много добро ниво. С Александър Димитров се работи прятно. Това е една благоприятна обстановка за работа. Той сплотява колектива, има дисциплина, а не анархия.
На клубно ниво как се чувстваш в Саудитска Арабия – направи трансфер в Ал-Таавун?
Целият отбор ме прие добре. Има и чужденци, има и местни – всички ме приеха чудесно. Благодаря им. Има един човек на име Амро – той ми помага много. На мен даже ми е неудобно, когато изисквам нещо, но той знае от какво имам нужда и стои до мен непрекъснато. Притичва се на помощ, мога да разчитам на него за всичко. Той е основна част от добрата ми адаптация тук.
Даваш асистенции, вкарваш голове – изглеждаш като важна част от отбора…
Виждам, че съм ценен. Отношението тук ми дава мотивация да работя и да искам да съм част от този отбор. В последния мач с Ал Хилал завършихме 2:2 и аз асистирах, но те са много силен тим. На мен ми направи впечатление, че Ал Хилал е най-сериозният отбор, срещу който съм играл. Доста голяма разлика от българските отбори.
Като цяло стъпка напред ли беше това преминаване в Саудитска Арабия?
Категорично, стъпка напред, а не крачка назад. Това беше важно и положително решение. Най-вече заради условия тук, терените, базите, стадионите, темпото на игра. Терените са добре подготвени, но не само те са в основата на доброто темпо. Футболистите, които идват, са силни. Манталитът също е различен. Съвкупно е – цялото мислене на хората покрай тренировъчния процес и отношението на всички. Когато толкова неща са в добра посока, първенството става гледаемо и приятно за игра.
Завръщане в Европа скоро въможно ли е или си фокусиран върху представянето ти в настоящата лига?
Фокусът ми е изцяло тук, върху моя клуб и какво мога да направя повече за него, а и за себе си. Не мисля за бъдещето краткосрочно или дългосрочно. Тук всичко е много добре дозирано. Има дни, в които натоварваш, в други не – за да може, когато дойде мачът, да се чувстваш добре. Нито да си изморен, нито пък неподготвен. Обръща се внимание на абсолютно всичко. В Левски тренировъчния процес също беше на добро ниво, но понякога не се дозираха чак толкова добре нещата. Но не ме разбирайте погрешно – сигурен съм, че спрямо други български отбори в Левски е най-добре всичко. Сто процента е така. Но просто тук е по-различно.
Къде се виждаш след 5-6 години, какви са целите и мечтите ти?
Футболът е уникален, защото ражда невероятни истории. Има такива футболисти, че от дъното за 3-4 години стигат до върха. Единствено си пожелавам да играя футбол със същата страст, с която го правя сега. Да го правя още дълго време. Следвам Божия план и се надявам той да ме отведе до върха. Каквото Бог е отредил, това да се случи.
Какво правиш извън терена в Саудитска Арабия, какви са хобитата ти, сам ли живееш?
Доскоро живеех с приятелката ми, но тя се прибра в България за известно време. Скоро вероятно пак ще дойде при мен. Когато съм сам, опитвам да си готвя – къде сполучливо, къде не. Гледам анимации, играя игри. Гледам и футбол, обичам много Шампионска лига, Висша лига. Гледам доста мачове.
А каква е ситуацията в страната около цялото напрежение в Близкия изток и военния конфликт в Иран?
Няма никакъв проблем при нас. Аз живея в градче близо до Рияд, всичко е наред. Не е бил нарушаван тренировъчният процес. Всичко е много спокойно.
Какво си пожелаваш до края на сезона?
Искам да сме здрави – аз и моето семейство. Дано и с отбора да продължим да играем успешно.
Очаквайте втората част от интервюто, в която Марин Петков коментира актуалните теми в Левски.
Няма коментари.