Отборът на Черно море изигра най-силния си мач срещу съперник от първата осмица тази пролет и заслужава комплименти за стойностната си продукция при нулевото равенство в Разград. Така Черно море е без загуба вече в трети пореден мач в елита срещу Лудогорец, и единствен в групата на майсторите не е допуснал гол в последните си три срещи с все още действащия шампион.
На Велики четвъртък подопечните на Илиан Илиев се представиха на нивото, на което сме свикнали да ги виждаме през двата сезона, в които последователно спечелиха сребърни и бронзови медали, както и в отделни срещи през миналата есен. Безспорно и радващо е, че Черно море до голяма степен показа това, което може и му прилича, и футбола, който го нареди сред най-добрите в групата на майсторите.
На „Хювефарма Арена“ варненци бяха познатия стегнат и дисциплиниран тим, демонстриращ отборен дух, желание и характер. Но само с дух и воля във футбола не става, и затова е важно да се отбележи, че при Черно море го имаше и моженето, а и футболистите изпълниха поставените задачи.
Традиционно добре подредени от Илиан Илиев, „моряците“ следваха стриктно ясния план на своя треньор и постигнаха основното, към което се стремяха – да лимитират шансовете в предни позиции на домакините. Направиха го с типичната за тях отборна игра в дефанзивен план и взаимопомощ, която им позволяваше да затварят бързо пространствата и да държат линиите в защита близко една до друга.
Черно море бе толкова безупречен в защитен аспект, че изобщо не се виждаше как съперникът може да отбележи гол, освен, ако не се намеси случайността или не се стигне до непредизвикана грешка. За да не бъда обаче погрешно разбран, бих искал да уточня, че Черно море в никакъв случай не беше отбор, който е тръгнал само да се брани и напред да разчита разградчани да сбъркат.
Защото това най-малко е в разрез с футболната философия на Илиан Илиев и идентичността на клуба. Затова Черно море използваше и всеки опит да атакува, и направи показни контратааки, при които малко не му достигна да открие резултата.
А, при положение че варненци го бяха направили, това щеше да бъде заслужено с оглед на грамотния им футбол, и най-вероятно щеше да им донесе трите точки. Но и едната също е приемлива, а и равенството като цяло е справедлив резултат.
По-важното е обаче, че именно такова игрово поведение на Черно море искат да виждат феновете му, и точно такава съдържателна игра ги зарежда с вяра и оптимизъм за бъдещето на отбора.
Точно в мачове като този се вижда също, че около лидера Васил Панайотов има играчи, които могат да помагат на на Черно море да продължи да бъде фактор в елита. Като вратаря Кристиан Томов, централния бранител за бъдещето Росен Стефанов, като Даниел Мартин, Асен Чандъров, Димитър Тонев, Селсо Сидни и Хорхе Падия, който още не е напълно адаптиран към Черно море.
На местата си продължават да тежат и старите пушки- Живко Атанасов, Цветомир Панов и пропусналия визитата в Разград поради наказание Влатко Дробаров. Да не забравяме и Берк Бейхан, Георги Лазаров и Николай Златев, който забавя малко крачка през пролетта, но има безспорни качества.
Освен всичко друго тази спечелена точка в Разград и идва в подходящ момент за Черно море, тъй като ще му донесе увереност и самочувствие преди седемте финала до края.
Привържениците на „моряците“ пък ще се насладят във всеки един от тях на оспорвани битки срещу сериозни съперници – една срещу ЦСКА 1948 и по две с преките конкуренти за петото място Локомотив Пловдив, Арда и най-вероятно Славия. За Черно море обаче е най-важно, че ще е зависим от самия себе си, и единственото неговото представяне ще е определящо за крайното му класиране и дали ще участва в баража за Лига на конференциите.
Няма коментари.