Косич не е проблемът, Локомотив Пловдив сам разглоби отбора си

Локомотив Пловдив е в тежко положение. След загубата с 0:1 от Арда „черно-белите“ вече имат пет поражения в шест мача и само три точки. Отборът е на предпоследното място, а Душан Косич призна най-важното: „Трябва да приемем новата реалност. Борим се за оцеляване“.

Най-лесното в подобна ситуация е вината да бъде хвърлена върху треньора. В случая обаче това би било не само прибързано, но и несправедливо. Косич продължава да държи отбора подреден, мотивиран и готов за битка. Срещу Арда Локомотив остана с десет души още в 17-ата минута, но дълго време не позволи на съперника да се възползва от численото си предимство. Пловдивчани се защитаваха компактно, затваряха пространствата и дори създадоха няколко добри положения.

Това показва, че футболистите все още вярват на треньора. Проблемът не е в липсата на желание, а в ограничените възможности на състава.

Един отбор беше изграден, а след това разглобен

През миналия сезон Косич успя да създаде силен колектив. Локомотив завърши пети, стигна до финала за Купата на България и беше близо до участие в европейските турнири. Всичко това беше постигнато без голям бюджет, но с добра организация, дисциплина и ясни роли на терена.

През лятото обаче този отбор загуби някои от най-важните си футболисти. Димитър Илиев прекрати кариерата си, а Жоел Зварц, Каталин Иту и Хуан Переа (б.а. – още през зимата) напуснаха. С тях си тръгнаха не само голове и асистенции, но и важни качества за начина, по който играеше Локомотив.

Зварц можеше да задържа топката с гръб към вратата, да печели единоборства и да освобождава пространства за крилата. Иту даваше движение, техника и идеи в последната третина. Димитър Илиев носеше лидерство, спокойствие и връзка между халфовата линия и нападението. Подобни футболисти не се заменят никак лесно.

На тяхно място не бяха привлечени играчи със същия профил и готовност веднага да бъдат титуляри. Така Косич на практика отново трябва да започне да изгражда отбора почти отначало. Разликата е, че този път го прави под напрежението на поредица от загуби.

Контузиите също усложняват ситуацията. Енцо Еспиноса и Мартин Русков продължават да се възстановяват, а отсъствието на Парвизджон Умарбаев в няколко срещи се усети сериозно. Капитанът се завърна срещу Арда, но един футболист не може да реши всички проблеми.

Локомотив може да се защитава, но трудно създава положения

Отборът на Косич се чувства най-добре, когато може да се прибере компактно, да отнеме топката и да атакува бързо свободните пространства. Този стил донесе много успехи през миналия сезон.

Трудностите идват, когато съперникът се затвори и остави инициативата на Локомотив. Тогава „черно-белите“ трябва сами да изграждат атаките си, а в момента не разполагат с достатъчно футболисти, които могат да преодолеят противник един срещу един, да подадат последния пас или да завършат положенията.

Разиграването често е бавно и предвидимо. Крилата получават топката далеч от наказателното поле, липсват включвания от втора позиция, а централният нападател остава изолиран. Когато няма свободни пространства за контраатака, Локомотив трудно намира друг начин да стигне до гол.

Показателна беше и ситуацията, от която Арда отбеляза. След почти час игра с човек по-малко пловдивчани опитаха рисковано разиграване близо до собственото наказателно поле. Последва загуба на топката и Доминик Янков веднага наказа грешката. Понякога най-правилното решение е топката просто да бъде изчистена напред, за да може отборът да се подреди отново.

Как може да бъде решен проблемът?

На първо място Локомотив се нуждае от централен нападател – типична деветка, която може да пази топката, да играе с гръб към вратата и да бъде постоянна заплаха в наказателното поле.

Необходим е и креативен офанзивен полузащитник, който да действа зад нападателя, да получава топката между линиите и да търси извеждащото подаване. Клубът има нужда и от крило, способно да печели ситуации един срещу един.

Това не означава непременно скъпи трансфери. При ограничения бюджет Локомотив може да взима играчи под наем, свободни агенти и договори с повече бонуси според представянето. По-важното е да бъдат привлечени точните футболисти за стила на Косич, а не просто свободни играчи.

Клубът трябва и да спре постоянната раздяла с основни състезатели, поне докато не бъдат намерени техни заместници. Няма как всяко лято да се продават водещите футболисти, а след това от треньора да се очаква веднага да изгради нов силен отбор.

Юношите могат да получат повече възможности, но постепенно. Не е честно млади момчета да бъдат натоварвани със задачата незабавно да заменят най-добрите играчи от миналия сезон.

До приключването на селекцията Локомотив трябва да играе по-просто. Компактна защита, бързи преходи, повече директни подавания и по-добро използване на статичните положения. Необходимо е и по-голямо внимание при единоборствата. При толкова къса резервна скамейка отборът не може да си позволява ненужни червени картони и наказания.

Решението трябва да дойде и от ръководството

Косич може да подобри организацията, да мотивира футболистите и да извлече максимума от тях. Той обаче не може сам да осигури нови попълнения, стабилен бюджет и спокойствие в клуба.

Голяма част от отговорността е и на собственика Христо Крушарски. Именно към него е насочено недоволството на феновете, които не виждат ясен план за развитието на клуба. Бавната селекция, раздялата с основни футболисти и неяснотата около бъдещи инвеститори допълнително увеличават напрежението. Каквито и минали заслуги да има Крушарски, сега от него се очакват по-малко обещания и повече конкретни действия. Привържениците искат стабилен Локомотив, а не отбор, който всяко лято започва почти отначало.

Евентуална смяна на Косич пък изобщо няма да реши тези проблеми. Напротив, треньорът остава един от малкото стабилни фактори в клуба. Футболистите продължават да се борят за него, а отборът все още има ясна организация. Словенецът може отново да извади отбора от трудната ситуация, но то този път и клубът трябва да му помогне.