Отборът на Локомотив Пловдив изпраща със смесени чувства 2024 година, тъй като въпреки трудностите през първата й половина се справи, но през втората обаче тотално се срина. С оглед на случващото се на „Лаута“ през последните месеци, може да се твърди, че в момента разочарованието е огромно и най-хубавата новина за Локо е, че кошмарната есен приключи.
Може и да не е за вярване, но е факт, че за първи път от много време насам тимът зимува в опасната зона – 13-и, което е напълно непривично и неприемливо за името и традициите на клуба. Нещо повече. В момента „черно-белите“ заемат място, което означава бараж за оцеляване в елита и имат само две точки преднина пред предпоследния, който е първия директен изпадащ.
Иначе още в началото на годината се появиха индикации, че Локо тръгва надолу, след като заради финансовия недоимък се раздели с цялата си атака. Джовани Бариани и Алфа Конте бяха продадени съответно в Китай и Азербайджан, а Георги Минчев бе пуснат без пари в Кипър.
Възползвайки се от инерцията през есента, Локото все пак се държеше в челото и накрая записа едно добро класиране, каквото е петото място. В последните си мачове обаче отборът остана без своя треньор, тъй като Александър Томаш си събра багажа, след като напрежението между него и боса окончателно ескалира.
През лятото пък се появи светъл лъч, след като на „Лаута“ стъпи един от можещите и доказани наши специалисти Любослав Пенев. Наложи се обаче той да прави селекция според възможностите, които за Локо бяха силно ограничени. Това бе и причината договорите на Евандро и Бабакар Дион да не бъдат подновени и те да напуснат като свободни агенти.
Пенев взе играчи със скромен потенциал или такива без опит, а някои от новите чужденци, като Хуан Переа и Марсилио, така и не получиха навреме състезателни права. Така всички погледи в предни позиции бяха отправени към Мичи Нтело и новия Жулиен Лами.
За белгийския таран обаче се знаеше, че няма да остане дълго в Локо, въпреки че дойде в началото на годината. Всяко евро за него щеше да е добре дошло, за да погасява в движение огромните разходи и задължения, и в края на август Мичи бе изтъргуван в Швейцария. Под ръководството на Любо „черно-белите“ взеха все пак три победи, но само една от тях бе у дома. И, след като последваха две равенства и три загуби, на Ел Голеадор бе показана вратата.
Положението обаче не само, че не стана по-добро, но и се влоши при наследилия го на поста Христо Златински. Той записа 2 равни и 6 загуби, за да оформи една печална статистика в шампионата – Локо да е без победа от 26 август и в 13 мача поред, в които има 4 равенства и 9 поражения.
Обективно погледнато обаче не треньорът е основият проблем на Локо и причините за тези срамни резултати не могат да се търсят единствено в двамата наставници. По-скоро говорим за некадърно и недопустимо управление на клуба, което дава своето отражение, и за съмнителни качества на много от настоящите играчи.
Казано по друг начин, за някои от тях фланелката на Локо е „тежка“ и ако те продължават да я носят, това е единствено поради липсата на средства за покупка на качествена стока. Тук обаче е важно да отбележим, че Локомотив Пловдив не е благотворително дружество и в този контекст на мисли неговият собственик е задължен през зимната пауза да сложи край на щуротиите и да преосмисли своето поведение.
Заради харизмата на Локо, заради това че клубът е обществен феномен, и заради това че има най-великите фенове и богата история, Христо Крушарски трябва да намери начин да сключи сделка с единствения, който е готов да издържа отбора и да го възроди.
Очевидно е, че Крушарски вече е изчерпан във всяко едно отношение за Локото. Затова най-правилното е да спре да се държи като дебил или меркантилен тип, след като от играта и резултатите на „черно-белите“ зависят съдбите и настроенията на много хора, и да направи така, че Локомотив Пловдив да спре да копае дъното.
Няма коментари.