Пиша тези редове преди многохилядното поклонение пред легендарния Димитър Пенев. И правя уточнението, защото съм сигурен, че то ще е точно такова. Хиляди, хиляди души ще се стекат на Националния стадион „Васил Левски“ в понеделник, 5 януари, за да отдадат последна почит към великия Димитър Душков Пенев. За едни – Чичо Митко. За други – Пената. За трети – Стратега от Мировяне. Най-най неповторимата фигура в родния футбол ще бъде изпратен с огромни почести на мястото, което неведнъж е карал да „избухне“ от радост или да плаче със сълзи на щастие.
Такъв бе Димитър Пенев. Носеше сълзи от радост и смях. Понякога с феноменални мачове като футболист и треньор, друг път с неповторимите си лафове, обогатили дори интернет говоренето в днешни дни. Съгласете се, че за човек, роден през 1945 година, дори това е впечатляващо. На 80 години Пенев бе видял какво ли не от футбола и живота. Роден на практика с края на Втората световна война, бил блестящ футболист по време на социалистическата власт у нас, упражнявал и дори преподавал в треньорската професия в демократично време – пъстро, многозначно и дори парадоксално. Като самият Димитър Пенев!
С кончината на великана Пенев започва да се затваря най-златната страница в историята на българския футбол. Пенев е треньор на най-силното родно поколение, завоювало четвъртото място на Мондиал 1994 в Съединените щати. Предводителят на поколението си отиде, а с него и огромна част от онази история, която по-младите футболни фенове вероятно никога няма да преживеят. И могат благородно да завиждат на по-възрастните. В почти размирни за България времена, Пеневата чета броди по терените в Щатите и носи екстаз след екстаз у нас. Емоции, които изкарват цялото население по големите площади и булеварди в България. Емоции, които никога няма да се повторят, не и с подобен обхват.
Последният дъх на Пенев също е миг, който ще остане уникален. „Червени“, „сини“, „жълти“, „черни“, „бели“, „зелени“ и всякакви други привърженици с различни клубни пристрастия притихнаха гузно и отдадоха заслужена почит за Пенев. Обединителят Пенев! Човек, който неведнъж е събирал цялото обществено внимание и енергия – само и единствено по хубави поводи! Колко души могат да се похвалят с нещо подобно в малка България? Не отговаряйте, въпросът е риторичен. Пенев правеше всичко по свой собствен начин. Футболната му кариера е обагрена с успехи, последвани и на треньорската скамейка, че дори в по-голям мащаб. Малцина са живите подобни примери у нас, никой обаче дори не доближава размера на Пеневите триумфи. Никой и никога няма да бъде като „Чичо Митко“, както бе наричан с лека ирония и безкрайно уваженение вече покойният Пенев.
Изумително е как подобна величина остана неопетнена цели осем декади. Притискан оттук и оттам да кривне по лош път, но винаги безкрайно скромен и дори свит, Пенев остана верен на корените си. ЦСКА, Локомотив София, Мировяне, София – всичко родно и мило. Неподправен колос, който ще бъде помнен в пъти повече от 80-те години, с които обогати завинаги не само футболна България, а много повече от нея. Даде искрица надежда, че по нашите ширини все още се раждат не просто големи, а колосални личности. От онези, които големите страни митологизират и превръщат в свое културно наследство. Това е Димитър Пенев. Ако сте му били близък, за вас винаги е бил и ще си бъде Митата, колкото и легендарен и неповторим да бе.
Няма коментари.