В Разград не се случи сензация. Случи се нещо, което отдавна се задаваше. Загубата с 1:2 от ЦСКА 1948 просто го направи окончателно видимо – Лудогорец вече не е този хегемон в първенството и за първи път от години изглежда като отбор, който изостава в най-важния момент.
Поражението не само отказа „орлите“ от 15-ата поредна титла, но дори ги свали на трето място, след като ЦСКА 1948 ги изпревари в класирането . Още по-показателно е друго – това не е моментен срив, а част от серия от слаби резултати, които постепенно извадиха отбора от битката. Титлата вече е „мираж“ за разградчани.
Самият мач само потвърди тенденцията. ЦСКА 1948 влезе по-уверено, поведе рано и игра с ясна идея как да наранява съперника. Лудогорец върна гол чрез Ерик Маркус, но не успя да задържи импулса. Вторият гол за гостите дойде твърде лесно, а в остатъка от срещата домакините владееха топката, без да създават усещане за реален натиск. Дори когато се стигаше до ситуации, те бяха резултат повече на инерция, отколкото на добре изградени атаки.
Това е най-сериозният проблем – липсата на контрол върху мача. Преди години Лудогорец умееше да „затваря“ подобни двубои, да натиска, да „задушава“ съперника и рано или късно да го пречупи. Сега отборът изглежда колеблив, особено когато трябва да реагира след допуснато попадение.
И тук не става дума само за конкретната среща. Ако се върнем назад, ще видим, че този Лудогорец отдавна не изглежда убедителен. Разликата е, че преди това не се наказваше толкова жестоко. Сега вече всяка слабост се използва.
Причините са ясни и се натрупват от време. Първо – игровият модел. Отборът постепенно се отдалечи от стила, който го направи доминант. Липсва широчина, липсват типичните крила, липсва и онова усещане за лекота в атака. Вместо бързи комбинации и индивидуални пробиви, често се стига до центрирания без подготовка и разчитане на това някой да „бутне“ топката в наказателното поле.
Второ – селекцията. В предишни години Лудогорец почти безпогрешно намираше футболисти, които веднага вдигаха нивото. Сега това не се случва. Някои трансфери не дават очаквания ефект, а разликата в качеството спрямо най-силните периоди на клуба вече се усеща осезаемо.
И трето – конкуренцията. Това може би е най-важният фактор. Левски изглежда най-постоянният отбор през сезона, ЦСКА е далеч по-организиран в директните сблъсъци, а ЦСКА 1948 вече не е изненада, а напълно реален претендент. Отборът от Бистрица победи Лудогорец два пъти през кампанията и с основание се намеси в битката на върха.
Разликата е, че преди Лудогорец печелеше дори когато не беше на ниво. Сега това вече не се случва.
Пер-Матиас Хьогмо всъщност каза най-точното след мача – отборът създава положения, но допуска твърде лесни голове и сам се поставя в трудна позиция. Това е характеристика на отбор, който не е балансиран. А без баланс трудно се печелят титли.
„Мисля, че всички сме много разочаровани. Създадохме доста чисти положения, големи шансове. Беше трудно за нас, защото изоставахме, после се върнахме със супер гол на Маркус. След това допуснахме ужасен гол. После Маркус отново вкара, но малка засада. Продължихме да играем през втората част, търсихме гола, ударихме греда, но нямахме възможност да вкараме. Доволен съм от раздаването на играчите, но е трудно, когато даваме такива голове за съперника. Трябва да продължим да играем както играхме – комбинации в средата на терена, центрирания, това е номер едно. Не трябва да правим такива грешки“.
От другата страна ЦСКА 1948 изглеждаше като отбор, който знае какво прави. Организиран, уверен и достатъчно търпелив да изчака своите моменти. Победата не беше случайна, а логична. Александър Александров също беше ясен:
„Изиграхме много добър тактически мач… Момчетата дадоха всичко от себе си и си изстрадаха тази победа“.
Тук идва и голямата разлика – докато Лудогорец търси себе си, останалите вече са се подредили.
Предстои реванш за Купата на България срещу ЦСКА – мач, който може да даде някакъв отговор за характера на този състав. Това е шанс за реакция, но и тест дали Лудогорец има ресурс да вдигне нивото, когато е притиснат. Защото в първенството вече е загубено. Купата е последният шанс сезонът да не бъде отчетен като пълен провал.
„Предстои много важен мач за нас. Гледаме към него със сигурност. Готови сме да се борим в София. По някакъв начин е така – другият мач е всичко или нищо. Знаем го. Трудно имаме шанс за титлата. Това е най-добрият ни шанс, който имаме. Този мач ще определи много неща“, допълни Хьогмо.
Но независимо от изхода в турнира, по-големият въпрос остава. Лятото ще изисква решения – не просто корекции, а ясна посока. Ръководството трябва да прецени какъв Лудогорец иска да вижда – като продължение на стария модел или като отбор, който търси нов облик, съобразен с променената среда.
В по-широк план случващото се не е негативен процес. Напротив – това е първият сезон от дълго време има реална конкуренция. Балансът се изравни, Левски, ЦСКА и ЦСКА 1948 се подобриха, а мачовете вече се решават на терена, а не предварително. Това прави шампионата по-интересен и по-истински.
За Лудогорец обаче това означава едно – вече не печели по инерция, вече няма тази преднина, която да компенсира слабите моменти. Всяка грешка се наказва, всяка слабост се вижда и всяка следваща стъпка ще трябва да бъде извоювана наново.
Дълго време Лудогорец диктуваше темпото и всички се съобразяваха с него. Сега ролите се обърнаха. А когато трябва да гониш, а не да водиш, всяка слабост излиза наяве. И точно това го провали този сезон…
Няма коментари.