Кончината на Борислав Михайлов разтърси футболните хора у нас. Легендарният ни вратар си отиде от този свят едва на 63 години, след като приживе се бе превърнал в пример за подражание на поколенията български вратари.
Един от тези, които са израснали заедно с Боби в школата на Левски, е и Божидар Искренов-Гибона. Пред Nostrabet.com знаменитото крило се върна към спомени със своя съотборник при „сините“ и в националния отбор на България.
– Г-н Искренов, бих искал да Ви поднеса моите съоблезнования по повод кончината на Боби Михайлов, тъй като знам, че бяхте близки още от най-ранна възраст в живота и футбола.
– Благодаря ви. Ако трябва да съм честен, още не мога да повярвам, че това е истина. Знаех, че положението е тежко, но все се надявах, че има надежда. Жалко е, че Боби си отиде толкова млад. Аз загубих верен приятел, а Левски и футболът ни загуби голяма личност. Една от тези, които са писали и са пренаписали история.
– Като какъв ще го запомните?
– Боби беше душата на компанията както в Левски, така и в националния. Носеше на майтапи и с него бе весело навсякъде. Освен неповторим вратар беше чист, порядъчен и ерудиран човек. Мисълта му течеше гладко и неслучайно се превърна и в успешен футболен ръководител. Той построи и остави на националните отбори база за чудо и приказ. Такава, каквато не бяхме имали.
– Като вратар, къде го поставяте в класацията?
– Как къде? Категорично Боби е най-добрият вратар на Левски и на България изобщо. Това си е мое мнение, но държа да уточня, че не го казвам, тъй като вече не е сред нас. Винаги съм го твърдял и ще стоя зад думите си, предвид невероятните качества и уникална класа на Борислав.
– Какво трябва знаят левскарите за Боби Михайлов?
– Боби бе потомствен левскар, закърмен със синята идея от малък и който знаеше как се брани синята кауза на терена. Пожелавам на вратарите на Левски занапред да се доближават поне малко до играта на Боби, а ако го правят, ще съм спокоен за бъдещето на моя Левски. Убеден съм, че левскарите винаги ще помнят Борислав Михайлов.
– Помните ли първите си контакти с Михайлов?
– Ние сме заедно още от деца в Левски. Аз съм роден на 1 август 1962 година и съм по-голям с 6 месеца от него, но играех и с неговия набор. С Боби станахме вицешампиони, а после и шампиони със старшата възраст. Бяхме едно силно поколение, което след това се наложи в представителния тим. Боби, аз, Наско Сираков, Емил Велев, Красимир Коев и Николай Илиев.
– Кога с Михайлов дебютирахте за мъжете на Левски?
– Случи се при Иван Вуцов, лека му пръст, в рамките на няколко месеца. Аз играх за първи път през май 1980-а срещу Славия, а Боби малко след това влезе като смяна срещу Локомотив София. После, въпреки крехката си възраст за вратар, Боби не излезе от състава при Христо Младенов и Добромир Жечев, мир на праха им. Вече при Васил Методиев-Шпайдела, бог да го прости, Боби и аз вдигнахме първите си трофеи с родния клуб, включително и три в един сезон.
– Кои бяха най-силните мачове на Борислав Михайлов?
– На първо четене се сещам за този с Щутгарт в София, когато ги елиминирахме за Купата на УЕФА. Боби направи чудеса от храброст на вратата и благодарение на него удържаме 0:0. Този резултат ни устройваше, тъй като първата среща в Германия беше завършила 1:1, а правилото за голове на чужд терен беше валидно. Накрая Михаил Вълчев вкара и бихме с 1:0.
Боби имаше силни изяви и при една изключително успешна серия срещу ЦСКА, когато ги бихме седем пъти поред във всички турнири. Да не говорим, че ако не беше той, националният отбор на България нямаше да запише най-големия си успех на Световното в САЩ ’94. Боби бе на високо ниво и там, и след както спаси двете дузпи срещу Мексико ни прати да пишем история срещу Германия на четвъртфинала.
Преди това показа какво може и на първото си Световно в Мексико през 1986-а. Там пази и в четирите мача, в първия от които завършихме 1:1 с действащия първенец на планетата Италия. Бе с огромна заслуга България за първи път да прескочи групата си на Мондиал.
С Боби деляхме в един период и стая по време на лагерите на националния. Преди това дълго време бях „съквартирант“ с Наско Сираков, а след това с Георги Димитров, нека душата му почива в мир.
– Кога се видяхте за последно с Боби?
– Беше през 2018-а. Посетих го в кабинета му в БФС. Дълго си говорихме и се върнахме към спомени на терена. След това заминах за САЩ, където изкарах повече от седем години. Върнах се миналата година, но когато Боби влезе в болница, нямаше как да отида да го видя, тъй като не пускаха никой при него.
– Ще го изпратите ли в последния му път в събота?
– Разбира се, че ще присъствам на поклонението. Лошото е, че много млади взеха да си отиват легенди, с които сме били в националния. Първо Живко Господинов, после Трифон Иванов, Аян Садъков, Георги Димитров, Илия Вълов. Не знам каква прокоба тегне, но не е нормално да ни напускат толкова рано.
Няма коментари.