Нещата при Ботев Враца по време на зимната пауза се развиват също толкова динамично, както и през лятото. Ръководството полага огромни усилия да привлича попълнения, основно в защита и предни позиции, които да заместят пълноценно напусналите и да поддържат висока вътрешна конкуренция.
Като цяло идеята е да се надгражда и Ботев да вдига нивото си, за да продължи да се развива в правилната посока като отбор и да е фактор в родния елит. Основната цел пък на Тодор Симов е да има широк избор от равностойни и стойностни футболисти за състава, за да може Ботев да играе по един и същи начин, независимо кои са изпълнителите на терена.
Със сигурност зимната селекция още не е завършила и до старта на сезона се очакват още няколко нови, макар че до момента те вече са шест. Врачани привлякоха вратаря Марин Орлинов, десния защитник Мартин Стойчев, централния Лазар Боянов и левия бек Сейни Санянг, а атаката бе подсилена от Йоан Борнусозов и национала на Коморските острови Касим Хаджи.
Така Ботев показа нужната реакция и намери по най-бързия начин играчи, които да попълнят дупката, оставена от напусналите Димитър Евтимов, Никола Влайкович, Ариан Кабаши, Божидар Чорбаджийски, Мартин Дичев, Ивей Ромееш и Аймен Суда.
Разбира се, оценка на новите и дали те са се оказали правилните играчи за Ботев, може да се даде, след като започнат официалните мачове. Важно е също да се отбележи, че при всеки от тях адаптацията ще е различна, и може да се допусне, че някои ще свикнат по-бързо с новата обстановка, а при други този процес ще отнеме по-дълго време.
Бих искал обаче да обърна специално внимание на петима футболисти, които през есента бяха в Ботев Враца, но по една или друга причина не успяха да разкрият пълния си потенциал. Ако това се промени напролет и въпросните играчи показват каквото могат и са постоянни, те не само ще са полезни на Ботев, но ще повишат отборната класа и ще облекчат задачата на треньора.
Започвам с универсалния Мартин Ачков. Той бе уверен в началото на есенния полусезон и се превърна в основна фигура. Марто игра през цялото време като титуляр в първите осем двубоя от първенството, а в деветия при 1:1 с ЦСКА отново бе в стартовия състав. За съжаление в 66-ата минута бе сменен заради тежка контузия и повече не се появи в игра до края на годината.
В този тежък момент за Ачков, шефовете и Тодор Симов показаха, че държат на него, и на играча бе предложен нов договор до 2028. Марто го подписа и решението му бе приветствано с одобрителни коментари на феновете в социалните мрежи. Хубавото е, че Мартин дава поне три солидни опции на наставника в зависимост от тактическата постройка – за лявостоящ централен бранител, ляв бек и ляв халф-бек.
Полузащитникът Кристиян Малинов пък дойде късно и дебютира чак в първия кръг от второто завъртане като резерва. Той влезе след почивката и в следващия мач, а в оставащите три до Нова година, последният от които за Купата, бе титуляр. Със своя опит и умения бившият национал ще направи ожесточена конкуренцията в средата на терена, където за място в 11-те се конкурират други седем играчи.
Към Мартин Петков също има по-високи очаквания. След десетия кръг миналата есена нападателят вече имаше четири гола, с който се превърна в голмайстор на врачани, но впоследствие спря да бележи. Предвид качества на Мартин обаче, той може да има далеч по-голямо влияние върху играта на врачани в атака. Тук не говорим само да бележи, но и да е още по-активен и агресивен по целия фронт на атаката. Получава ли се, Петков ще може да отваря повече пространства за другите си съотборници и да ги извежда на стрелкови позиции.
Повечко са в състояние да дават също Божидар Пенчев, въпреки че игра в 13 от 19 мача, и Данило Полонски. Нападателят дойде в хода на есенния полусезон и участва в едва 5 шампионатни мача като резерва, записвайки скромните 26 игрови минути. Щом обаче украинецът е оставен в отбора, значи ще получи втори шанс да се пребори за треньорското доверие.
Няма коментари.