Едва ли това е бил последният домакински мач преди Световното първенство, който в Англия са очаквали. Това беше прощалният мач на „Уембли“, преди възпитаниците на Томас Тухел да отпътуват за Съединените щати, където ще изиграят още две контроли преди началото на Мондиала през юни, и трябваше да бъде демонстрация на потенциала на състава, изпълнен с класа, индивидуално качество и амбиция.
Вместо това представянето на английския национален отбор остави усещане за сериозни въпросителни. Селекцията на Тухел изглеждаше статична, лишена от синхрон и ясна идея в заключителната фаза на атаката, а поражението с 0:1 от Япония се превърна в неочакван, но показателен сигнал. Голът на Каору Митома през първото полувреме осигури успеха на дисциплинирания азиатски тим, който демонстрира завидна организация, компактност и ефективност в преходите.
Загубата имаше и исторически оттенък – за първи път мъжкият национален отбор на Англия отстъпва на азиатски съперник. Това поражение последва и загубата от Сенегал през предходното лято – първата такава и от африканска нация. Тази тенденция подсказва, че разликите между водещите европейски сили и останалия свят намаляват, но и че Англия има структурни проблеми, които не могат да бъдат пренебрегнати.
Още преди мача Тухел подчерта, че атакуващите играчи на Англия, с изключение на Хари Кейн, не демонстрират достатъчно висока ефективност на клубно ниво през сезона. Срещу Япония той бе принуден да търси решения без своя капитан, който получи почивка като предпазна мярка. Това бе възможност за останалите футболисти да докажат, че могат да бъдат решаващ фактор и без своя лидер. Вместо това те на практика потвърдиха съмненията на селекционера.
Това бе шанс за Коул Палмър и Фил Фодън, които действаха почти като двойка плеймейкъри зад атаката, както и за Морган Роджърс и Антъни Гордън по фланговете. От тях се очакваше да поемат отговорност и да покажат, че могат да компенсират отсъствието на Кейн. Неспособността им да окажат сериозно влияние върху мача обаче само подчерта колко зависим остава английският тим от своя капитан.
Вероятно именно това е най-важният извод от тази международна пауза. В два мача срещу качествени съперници, без Кейн в състава, Англия изглеждаше лишена от креативност, ритъм и яснота в атакуващата фаза. Тимът отбеляза само едно попадение – гол на Бен Уайт срещу Уругвай, реализиран след статично положение. Въпреки номиналния атакуващ потенциал на терена, създадените положения бяха малко, а натискът върху противниковата защита – ограничен.
Едва в заключителните минути срещу Япония, когато Дан Бърн и Хари Магуайър се включиха в наказателното поле при статични ситуации, се появиха известни признаци на заплаха. В открита игра обаче Англия рядко успяваше да разклати добре организираната японска защита. Трудно е да си представим успешен турнир за „трите лъва“ в САЩ, ако този проблем не бъде решен.
Когато Хари Кейн играе за Англия, тимът функционира на високо ниво. Когато той отсъства, ефективността спада осезаемо. Това се потвърди в двата домакински приятелски мача, където голмайсторът на Байерн Мюнхен не взе участие. Тухел очевидно търси алтернативи и решения, които биха могли да бъдат използвани при евентуално отсъствие на Кейн по време на Световното първенство. Засега обаче експериментите не дават желаните резултати.
Срещу Уругвай германският специалист избра по-консервативен подход, използвайки класически централен нападател в лицето на Доминик Соланке. Той изпълни сериозен обем работа в пресата, но не успя да окаже решаващо влияние в завършващата фаза. По-късно бе заменен от Доминик Калвърт-Люин, който пропусна добра възможност с глава. Единственият гол падна след центриране от фал на Палмър, при който Уайт реагира най-добре в наказателното поле.
Срещу Япония Тухел избра по-сложна тактическа конфигурация. Англия излезе без типичен централен нападател. Фодън действаше като фалшива деветка, често позициониран близо до Палмър в ролята на втори плеймейкър, докато Гордън и Роджърс оперираха по крилата. Идеята бе да се създаде числено превъзходство в централните зони, да се извадят японските защитници от позиция и да се атакуват освободените пространства.
На практика този подход не даде резултат. Англия разполагаше с много играчи в офанзивни позиции, но липсваше ясно разпределение на ролите и конкретен ориентир в предни позиции. Комбинациите често се разпадаха още в последната третина, а движението без топка не създаваше достатъчно предпоставки за чисти положения.
В подобни ситуации отсъствието на Кейн се усеща не само като липса на голмайстор, но и като липса на организатор в последната третина. Нападателят на Байерн не просто реализира, а свързва линиите, създава пространства и диктува темпото на атаките. Без него английските играчи в нападение изглеждаха лишени от координация и увереност.
След срещата Тухел призна, че липсата на капитана е оказала влияние върху играта, но подчерта, че поражението ще бъде използвано като ценен урок.
„Ами защо Аржентина не би разчитала на (Лионел) Меси или Португалия не би разчитала на Кристиано Роналдо? Това е напълно нормално. Ключови фигури напуснаха лагера и ни липсваше сила“, заяви Тухел след поражението от „самураите“.
„Винаги е болезнено да губиш, а загубата у дома боли много. Бяхме наказани за не много, за една контраатака през първото полувреме. Имаме нужда от тези мачове, знаем, че е труден противник и имахме няколко играчи, които не бяха на разположение. Опитахме много неща и трябва да се поучим“.
Подобна картина се наблюдава и при поражението с 1:2 от Гърция през октомври 2024-та година, когато Лий Карсли водеше отбора като временен селекционер. Тогава Кейн също бе контузен, а Карсли заложи на максимално офанзивна конфигурация с Джуд Белингам в предни позиции, подпомаган от Фодън, Палмър, Гордън и Букайо Сака. Резултатът бе хаотично представяне, при което Англия трудно намираше баланс между линиите.
Осемнадесет месеца по-късно Тухел практически отправи предизвикателство към същите играчи да поемат отговорност. Представянето срещу Япония обаче не даде позитивен отговор на това предизвикателство. Притеснителното за Англия е, че както отбеляза Тухел, нито един от атакуващите играчи не се намира в оптимална форма. Това се отнася както за титулярите, така и за контузените Еберечи Езе, Сака и Нони Мадуеке.
В следващите два месеца до заминаването за Флорида вниманието ще бъде насочено към остатък от клубния сезон и най-вече към физическото състояние на основните фигури. Тухел дори призна, че ще бъде „страшно“ да наблюдава финалната фаза на сезона, тъй като формата на играчите ще бъде решаваща за представянето на Мондиала.
Ако Кейн пристигне в добра кондиция, Англия има потенциал да бъде конкурентоспособен отбор. Това бе доказано по време на квалификациите, когато тимът спечели всичките си осем мача и не допусна нито едно попадение.
На последните големи футболни форуми именно физическото състояние на Кейн често се оказваше определящ фактор. По време на ЕВРО 2024 нападателят не достигна оптимална форма, а Англия напредваше в турнира без убедителни представяния. В Катар той получи травма още в началото, която оказа влияние върху представянето на отбора. На ЕВРО 2020 пък започна трудно, намери ритъм в елиминационната фаза, но изглеждаше изтощен във финала.
Тухел ще бъде принуден да продължи да търси варианти в случай, че се наложи да играе без своя капитан. Възможностите включват използването на Соланке като класически нападател, вариации с фалшива деветка или различна роля за Белингам зад централния нападател. Самият селекционер обаче призна след мача, че няма смисъл да се търси „втори Хари Кейн“, тъй като подобен профил на практика не съществува.
Предстоящите приятелски мачове във Флорида ще предоставят нова възможност за експерименти и търсене на решения. Реалността обаче остава непроменена – всеки план без Кейн изглежда значително по-труден за реализиране. Понякога най-логичната стратегия е просто да се надяваш, че най-важният играч ще бъде здрав в най-решаващия момент.
Няма коментари.